Решение № 369 от 10.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20231100901582 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба вх.

№78178/25.08.2023 г., уточнена с молба вх. № 13771/06.02.2024 г. на „СИС КРЕДИТ“ АД срещу „ФАРМАГАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Х. К. К. и К. Х. К., с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал. 1 З З Д за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност сумите, за които е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 г. по ч. гр. дело № 1627/2023 г. по описа на СРС, ГО, 88 състав.

Ищецът „СИС КРЕДИТ“ АД твърди, че на 30.07.2020 г. между „СИС КРЕДИТ”АД, ЕИК 202154974, и „ФАРМАГАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205675719, представлявано и управлявано от К. Х. К., е сключен Договор за заем № 3943/30.07.2020 г., нотариално заверен с рег. № 1769/30.07.2020 г. на удостоверените върху него подписи, по общия регистър на нотариус А. М., с район Софийски РС, вписана под № 015 в регистъра на НК. По силата на сключения договор, ищецът „СИС КРЕДИТ” АД предоставя за временно и възмездно ползване на „ФАРМАГАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД паричен заем в размер на левовата равностойност на 24999,61 евро, по фиксинга на БНБ в деня на превода или сума в размер на 48 895,00 лева. Заемната сума, е 1 предадена реално на заемателя, чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в ТБ УникКредит Булбанк АД, съгласно чл.2, ал.1, т.А от договора за заем. Съгласно чл. 8а, ал. 1 от договора, заемателят се задължава да издължи предоставния му заем, ведно с договореното възнаграждение (лихва по чл. 8, ал. 1) на 60 (шестдесет) броя месечни вноски, дължими на 30то число от съответния месец, дължими за периода от 30.08.2020 г. до 30.07.2025 г. включително. С подписването на договора за заем, „26 МАРТЪ“ ЕООД, Х. К. К. и К. Х. К., са се задължили СОЛИДАРНО със заемателя .

Въпреки многократните покани от страна на „СИС КРЕДИТ“ АД за спазване на приетия погасителен план и въпреки настъпване падежите на месечните вноски по договорения в чл. 8а, ал. 1 погасителен план, с падежи от 30.01.2022 г. до 30.09.2022 г., включително, същите не са заплатени дори и частично, като плащания по тях НЕ СА ИЗВЪРШВАНИ. Ето защо на основание чл. 6 от договора за заем, заемателят обявил за предсрочно изискуем целият непогасен остатък по процесния договор, чрез уведомления до солидарните длъжници, както следва: с изх. №61/19.10.2022 г. от изходящият регистър на дружеството до „ФАРМАГАН БЪЛГАРИЯ” ЕООД, изх. № 62/19.10.2022 г. до „26 МАРТЪ“ ЕООД, изх. № 63/19.10.2022 г. до К. Х. К. и изх. № 64/19.10.2022 г., до Х. К. К..

Уведомленията до юридическите лица са редовно връчени, на основание чл.50, ал.4, във връзка с чл.47, ал.1 ГПК, чрез ЧСИ С.Я., рег. № 844 при КЧСИ, за което са съставени констативни протоколи от 12.12.2022 г., а уведомленията до физическите лица са връчени редовно на основание чл.47, ал.5 ГПК, за което ЧСИ С.Я. е съставил констативни протоколи на 12.12.2022 г. Срещу заемателя и солидарните длъжници било депозирано заявление по чл. 417 ГПК до Софийски Районен Съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 39410,31 лева, остатък от главница по предоставен заем, предсрочно изискуем на основание чл.6 от договора за заем, ведно със законна лихва върху същата, считано от датата на депозиране на заявлението, до пълното й погасяване; сумата от 726,91 лева - договорна лихва по чл.8, ал.1 от договора за заем, дължима за периода от 30.01.2022 г., до 30.09.2022 г.; неустойка за забава по чл.10 от договора за заем, дължима за периода от 30.01.2022 г., до 30.09.2022 г. в размер на 5503,80 лева; сумата от 1162,12 лева - мораторна лихва за периода от 01.10.2022 г. до 06.01.2023 г. По така подаденото заявление било образувано ч. гр. дело №1627/2023 г. по описа на СРС, ГО, 88 с-в, по което 2 била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 25.02.2023 г. за претендираните суми, СОЛИДАРНО срещу ответниците по заповедното производство. На основание издадения изпълнителен лист „СИС КРЕДИТ” АД образувал изпълнително дело, в рамките на което на солидарните длъжници били изпратени призовки за доброволно изпълнение.

Длъжниците „ФАРМАГАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Х. К. К. и К. Х. К., са депозирали възражения в законово определения срок срещу издадената заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде установено, че ответниците „ФАРМАГАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Х. К. К., и К. Х. К. дължат солидарно на ищеца „СИС КРЕДИТ” АД сума в размер на 39410,31 лева, представляваща непогасен остатък от главница по Договор за заем № 3943/30.07.2020 г., нотариално заверен с рег. № 1769/30.07.2020 г. на удостоверените върху него подписи, по общия регистър на нотариус А. М., с район Софийски РС, вписана под № 015 в регистъра на НК, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.01.2023 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 1627/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, до пълното й погасяване; сумата от 726,91 лева, представляваща договорна лихва по чл.8, ал.1 от договора за заем, дължима за периода от 30.01.2022 г., до 30.09.2022 г.; сумата от 5503,80 лева, представляваща неустойка за забава, дължима за периода от 30.01.2022 г., до 30.09.2022 г.; сумата от 1162,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2022 г. до 06.01.2023 г. Ищецът претендира разноските в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 367 ГПК ответниците „ФАРМАГАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Х. К. К., и К. Х. К. не са подали отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на следните специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване: 1/ 3 издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в законоустановения срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК, което вземане трябва да е идентично с това, за което е била издадена заповедта за изпълнение.

Съдът, пред когото е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, че е подадено в срок възражение от длъжника срещу вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, както и от дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск /виж Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК/.

В разглеждания случай се установява, че препис от заповедта за незабавно изпълнение е била надлежно връчена на длъжниците „ФАРМАГАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и К. Х. К. - на 20.04.2023 г., съотв. на Х. К. К.- на 12.04.2023 г., като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражения – на 20.04.2023 г. и на 26.04.2023 г. С разпореждане от 03.07.2023 г. заповедният съд е дал на заявителя указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на искове за съществуване на вземанията, препис от който съдебен акт е бил надлежно връчен на „СИС КРЕДИТ“ АД на 27.07.2023 г.

Исковата молба, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за съществуване на вземанията, е била депозирана на 25.08.2023 г. от ищеца „СИС КРЕДИТ“ АД, т. е. в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК /виж чл. 60, ал. 3 ГПК/.

Правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил вземането чрез възражение.

По отношение на останалите длъжници, които не са подали възражение, заповедта на общо основание влиза в сила /чл. 416, предл. 1 ГПК/. По делото е депозирано писмо от ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, съгласно което от длъжника „26 марть“ ЕООД не е депозирано възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в законоустановения срок, поради което същата е влязла в законна сила по отношение на този солидарен длъжник.

Договорът за заем за потребление /паричният заем/ е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на уговорената парична 4 сума, предмет на тази сделка, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

От представените по делото договор за заем № 3943 от 30.07.2020 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 1769/30.07.2020 г. на нотариус А. М., с район Софийски РС, вписана под № 015 в регистъра на НК се установява, че между „СИС КРЕДИТ“ АД, като заемодател, от една страна, и „ФАРМАГАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като заемател, и „26 МАРТЪ“ ЕООД, К. Х. К. и Х. К. К., като солидарни длъжници, от друга, са възникнали облигационни отношения по сключен договор за заем. Представения писмен договор от 30.07.2020 г. е подписан от всички страни и обективира техните волеизявления за съгласие по отношение на всички съществени елементи от нейното съдържание. По силата на този договор ищецът е предоставила на заемателя „ФАРМАГАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД кредит в размер 48 895,00 лв. – левовата равностойност на 24 999,61 евро по фиксинга на БНБ в деня на плащането, а последният е поел задължение да върне предоставената му в заем парична сума на 60 броя месечни вноски, платими на 30-то число на всеки месец в периода от 30.08.202 0 г. до 30.07.2025 г. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора е договорена възнаградителна лихва, включена в погасителните вноски по чл. 8а така, както са посочени в погасителния план, инкорпориран в процесния заемен договор.

Съгласно чл. 10 от договора ако заемателят е в забава за връщане на заетата сума, той дължи неустойка в размер на 18% годишно върху неиздължената част от заетата сума, като общият размер на неустойките по договора не може да надвишава 30% размера на заема. В клаузата на чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие цялото разсрочено парично задължение по договора за заем да бъде превърнато от кредитора в предсрочно изискуемо, в случаите на неизпълнение, предвидени в чл. 5 от договора – а именно заемотелят не изплати дължима сума към заемодателя на съответния падеж или не изпълни което и да е друго свои задължение или условие по договора, или не спази който и да е срок по договора, както и заемателят не изплати лихвено плащане на уговорената дата съгласно договора. С подписването на договора за заем ответниците са поели задължения солидарно да отговарят със заемателя по процесното заемно правоотношение- арг. чл. 121, ал. 1 ЗЗД, който предписва, че солидарна отговорност между двама и повече длъжници се поражда освен в изрично предвидените от закона случаи и когато е уговорена.

5

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че кредитът, който е отпуснат по силата на процесния договор за заем от 30.07.2020 г., е усвоен еднократно от заемателя на 30.07.2020 г. с банков превод в полза на заемателя. Следователно се налага извод, че в тежест на последния е възникнало задължението да върне усвоените парични средства.

На следващо място, от приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза се установява, че заемателят е изпаднал в забава в плащането на дължимите погасителни вноски, като са погасени единствено погасителните вноски по договора за периода от 30.08.2020 г. до 30.12.2021 г., като последното плащане е извършено на 25.05.2022 г. и след тази дата от страна на заемателя и солидарните длъжници не са постъпвали суми за погасяване на задължения по отпуснатия кредит. Следователно са възникнали материалните предпоставки, уговорени в клаузата на чл. 6 от договора, при възникването на които се поражда потестативното право на кредитора с едностранно волеизявление да превърне разсроченото главно лихвоносно парично задължение /главницата/ в предсрочно /незабавно/ изискуемо - забава на длъжниците при изпълнение на дължимите погасителни вноски /чл. 5 от договора/.