Решение № 6 от 09.01.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр. Червен бряг, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440100960 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК /Закон за потребителския к./, чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от с.з.

В Районен съд гр. Червен бряг е постъпила искова молба от А. Т. И., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, чрез адв. И. В. от АК-Плевен против „М. К. ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе ******, представлявано от В. М. В. и Г. А. А., с правно основание: нищожност на клауза - искане за прогласяване на установено в отношенията между ищеца и ответника, че клаузата за заплащане на пакет от допълнителни услуги към Договор за допълнителни услуги, сключен Договор № 9012-00045813/08.01.2021г. е нищожна, във връзка с която е образувано ГД № 960/2025 г., по описа на Районен съд - Червен бряг.

Отправена е молба към съда да постанови Решение, с което да обяви за недействителна клаузата на чл. 3.1. за заплащане на пакет от допълнителни услуги към Договор за допълнителни услуги с № 9012-00045813/08.01.2021г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т.9 и 10 от ЗПК - противоречаща на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

С молбата е направено искане към съда за постановяване на Решение, с което да осъди „М.

К." ЕАД, ЕИК ****** с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 191,12 лева, заплатена за пакет от допълнителни услуги към договор за допълнителни услуги, сключен към Договор № 9012-00045813/08.01.2021г., както и иск по чл. 86 от ЗЗД срешу „М. К." ЕАД, ЕИК ****** за заплащане на законна лихва върху сумата от допълнителни услуги, сключен към Договор № 9012-00045813/08.01.2021г. от завеждане на делото до окончателното плащане.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок по чл.131 от ГПК е постъпило възражение от ответника. В отговора ответника изразява становище, както по допустимостта, така и по основателността на исковите претенции. Прави възражение по исканата от ищеца ССЕ и поставените въпроси в същата. Излага подробни доводи за това.

С Разпореждане № 834/29.10.2025г. съдът е оставил без движение искова молба с вх.

1

№ 4134/11.08.2025г., подадена от А. Т. И., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг и е указал на ищеца, чрез адв. И. В. от АК-Плевен, че в седмодневен срок от получаване на съобщението следва по осъдителелния иск за парично вземане да посочи банкова сметка или друг начин за плащане, съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК.

С молба с вх. № 5439/31.10.2025г. (в седмодневния срок от получаване на съобщението) ищеца е информирал съда, че е отстранил нередовностите в исковата молба.

ИЩЕЦА - А. Т. И., редовно призован, не се явява. В писмено становище пълномощника и процесуален представител адв. И. В., от името на доверителя си, поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКА - „М. К. ЕАД, с ЕИК ****** редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и представител на дружеството. В писмено становище пълномощника и процесуален представител адв. Г. М. - член на САК, от името на доверителя си, оспорва иска изцяло, като го намира за неоснователен и недоказан. Твърди, че процесният договор отговаря на всички нормативни изисквания на ЗПК и ЗЗП. Прави възражение за присъждането, алтернативно за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че изходът на делото предполага присъждането му.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

Същият е предявен в срок и има за предмет - претенция върху действителността на клауза за заплащане на пакет от допълнителни услуги към Договор за допълнителни услуги, сключен към Договор № 9012-00045813/08.01.2021г. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр. Червен бряг, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният от А. Т. И., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, чрез адв. И. В. от АК-Плевен против „М. К. ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе ******, представлявано от В. М. В. и Г. А. А. иск е в рамките на производство по положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД срещу „М. К.“ ЕАД, с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 3.1. за заплащане на пакет от допълнителни услуги към Договор за допълнителни услуги, сключен към Договор № 9012-00045813/08.01.2021г., е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и кумулативно съединен с него осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на сумата в размер на 191,12 лева, представляваща платена без основание такса по клаузата за допълнителни услуги изразяващи се в допълнителни услуги „Комфорт“ по договора за к., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.08.2025г. до окончателното погасяване.

В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да докаже налице ли са основанията за недействителност на договора, а за ответника наличието на облигационна връзка между страните, по която ищцата е неизправна страна.

Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право, като следва да се съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за доказателствената тежест при доказване погасяването на парични задължения, възникнали с писмен акт/договор.

В исковата молба от А. Т. И., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул.

****** се сочи, че: на 08.01.2021г. между нея и „М. К. ЕАД, с ЕИК ****** е подписан 2 процесния Договор за допълнителни услуги, сключен Договор № 901200045813/08.01.2021г., сключени в един и същи ден за сума в размер на 500,00 лв., за срок до 10.05.2021г., брой вноски: 4 , вид на вноската: месечна.

Според ищцата, видно от съдържанието на процесния Договор за допълнителни услуги, сключен Договор № 9012-00045813/08.01.2021г. в чл.3.1 е описано съдържанието на пакета от допълнителни услуги „Комфорт" - за чието ползване същата се е съгласил и задължил да заплати цената, посочена в чл.3.1. В чл.3.1 била посочена цената за пакет допълнителни услуги „Комфорт", а именно: 191,12 лв., срок 4 месеца, вноска 47,78 лева, ден на изплащане 10-то число. Било договорено, сумата за допълнителния пакет „услуги" да се заплаща разсрочено, съгласно приложения погасителен план, заедно с вноската за заема.

Така за заем в размер на 500,00 лв., А. Т. И. е заплатила общо сума по заема в размер на 691,12 лева, която според нея е в почти двоен размер на получения заем.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителна клаузата на чл. 3.1. за заплащане на пакет от допълнителни услуги към Договор за допълнителни услуги, сключен към Договор № 9012-00045813/08.01.2021г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и осъдителен иск срещу „М. К." ЕАД, ЕИК ****** с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗС за връщане на сумата от 191,12 лева, заплатена за пакет от допълнителни услуги към договор за допълнителни услуги, сключен към Договор № 9012-00045813/08.01.2021г., и иск по чл. 86 от ЗЗД срещу „М. К." ЕАД, ЕИК ****** за заплащане на законна лихва върху сумата от допълнителни услуги, сключен към Договор № 9012-00045813/08.01.2021г. от завеждане на делото до окончателното плащане.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, в който се заявява неоснователност на предявените искове. Ответното дружество сочи, че процесният договор отговаря на всички нормативни изисквания на ЗПК и ЗЗП. Ищцата не е заплащала на дружеството ответник суми без правно основание.

Адв. Г. М. - член на САК, в качеството му на пълномощник и процесуален представител на ответника, на основание чл. 235 от ГПК, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от А. Т. И., ЕГН ********** искове срещу „М. К." ЕАД, ЕИК ******, като неоснователни.

При тези релевирани твърдения, възражения и оспорвания от страните, съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал прави следните фактически изводи:

Не се спори, а и от представения по делото договор, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски паричен заем.

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между тях е сключен Договор за заем № 9012-00045813/08.01.2021 г., по силата на който на ищеца е отпусната в заем сумата от 500 лева, платим на 4 месечни погасителни вноски в размер на 135,71 лева при фиксиран лихвен процент по заема 40,47% и ГПР - 48,90%.

Посочена е в договора и общата сума за погасяване - 542,84 лева. На същата дата е подписано между страните и допълнение към договора за заем между страните за предоставяне на заемополучателя на допълнителни услуги, представляващи пакет „Комфорт“, за която е предвидено заплащането на възнаграждение в размер на 47,78 лева за срок от 4 месеца или общо - 191,12 лева.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за заем и за допълнителни услуги към него.

Платената от ищеца сума по пакет от допълнителни услуги, визирана в чл. 3 от Договор за допълнителни услуги към Договор за заем № 9012-00045813/08.01.2021 г., е както следва: - по пакет „Комфорт“ е заплатена сумата от общо 191,12 лева.

Установява се, че не са включени в ГПР дължимите възнаграждения за закупени допълнителни услуги по пакет „Комфорт“.

Така размерът на годишния процент на разходите, изчислен съобразно формулата, 3 определена по силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК при включен разход само за договорна лихва в размер на 42,84 лева възлиза на 48,90%. При включен разход освен договорна лихва, също и пакет допълнителни услуги „Комфорт“ в размер на 191,12 лева, то ГПР възлиза на 61,49%.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за паричен заем и на допълнението към него предвиждащо предоставянето на пакет от допълнителни услуги изразяващи се в пакет „Комфорт“ на заема, за който е предвидено заплащането на възнаграждение в размер на общо 191,12 лева за срока на договора.

С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за закупуване на допълнителен пакет услуги, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на същата.