Решение № 5579 от 02.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5579 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100503291 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20022915/20.03.2022г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 20091387/19.05.2023г. по гр.д. № 46382 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 73-ти състав на основание на чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б. В. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. Филиповци, ул. **** , извършено със Заповед от 03.09.2020г. на законния представител на

УМБАЛСМ

„Н.И.П.”ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

**** ; Б. В. А., ЕГН ********** е възстановена на основание на чл. 344, ал.1,т.2 от КТ на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „ рехабилитатор” в Отделение по детска гръдна хирургия към Клиника по детска хирургия в УМБАЛСМ „Н.И.П.”ЕАД, ЕИК ****, като УМБАЛСМ „Н.И.П.”ЕАД, ЕИК **** е осъдено да заплати на Б. В. А., ЕГН ********** на основание на чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ сумата от 5991лв., представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 04.09.2020г. до 04.03.2021г.; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в размер на 1000лв , 1

УМБАЛСМ „Н.И.П.”ЕАД, ЕИК **** е осъдено да заплати по сметка на СРС разноски по производството в размер на 299,64лв. за държавна такса и 300лв. за възнаграждение за вещо лице, допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за вземането за 5991лв., като неоснователен е отхвърлен иска по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ за сумата над 5991лв. до предявен размер от 6516лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 2503354/20.04.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете УМБАЛСМ „Н.И.П.”ЕАД, ЕИК **** в частта, в която искове са уважени.

Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Посочило е, че по делото било установено, че заповед № РД-36-5/ 03.09.2020г. била връчена на ищеца, на същата ищцата изписала саморъчно текст, че не е съгласна с тази заповед.

Установено било че прекият ръководител на ищеца й е съобщил Заповед № РД-26-933/11.05.2020г. и Заповед № РД-26-947/11.05.2020г.и за задължението да се подложи на изследване за Ковид – 19. Наложеното наказание било съразмерно на нарушението. Този извод следвал при съобразяване на обстоятелството, че на ищеца вече било наложено преди това наказание „забележка” със заповед от 16.01.2020г., а и с оглед на форсмажорните обстоятелства, причинени от Ковид – 19, опасността на която ищцата подложила персонала и пациентите в отделението била основателна причина за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Размер на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ не бил съобразен с установеното по делото възнаграждение за последния й отработен месец преди уволнението.

Претендирал е разноски. Оспорило е претенцията за възнаграждение за адвокат на насрещната страна.

Възизваемият- и щ е ц Б. В. А., ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението било правилно като краен резултат. Грешка районният съд допуснал само при извода си, че не ползва закрила по чл. 333 от КТ като член на ръководството на синдикална организация на Синдикат на български медицински сестри /СБМС/ при ответника, на когото била председател. Нямало отношение към съществуването на тази структура при ответника приемането на същото от колективния трудов договор. Наложеното дисциплинарно наказание „забележка” със заповед от 16.01.2020г. било 2 отменено от съда. Претендирал е разноски, процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 22018235/25.09.2020г. по регистъра на СРС на Б. В. А., ЕГН ********** срещу УМБАЛСМ „Н.И.П.”ЕАД, ЕИК ****, с която е поискала от съда на основание на чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ да признае за незаконно и е отмени уволнението извършено със заповед от 03.09.2020г., на основание на чл.

344, ал.1, т.2 от КТ да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност„ рехабилитатор” в Отделение по детска гръдна хирургия към Клиника по детска хирургия в УМБАЛСМ „Н.И.П.”ЕАД, ЕИК ****, и да осъди ответника на основание на чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ да й заплати сумата от 6516лв., представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 04.09.2020г. до 04.03.2021г, като й се присъдят разноски. Навела е твърдения, че работела при ответника по трудов договор за неопределено време на длъжността, изпълнявала задълженията си добросъвестно, била председател на синдикалната секция на организацията Синдикат на българските медицински сестри при ответника, още с първите й публични прояви неофициално била съветвана да не се занимава с проблемите на здравеопазването , като имало нескрита заплаха, че ще има проблеми в работата си и те не закъснели.

Посочила е, че на 24.08.2020г. след отпуск се явила на работа, била посрещната от старши медицинска сестра Р.Р., която я попитала дали си е направила P C R тест и на отрицателния отговор на ищеца по средата на последвалата ежедневна визитация доц. Ш. посочвайки вратата й казал да го изчака, след което й казал да се облича и да си тръгва, без направен тест да не връща. Ищцата отказала да си тръгне, поискала да й се връчи разпореждането в писмен вид и продължила да си върши ежедневните задължения, работила с децата в отделението по Детска ортопедия и травматология, тогава завеждащият отделението – доц. Ц. , я извикал и съобщил, че получил нареждане от доц. Ш. да я изгони от отделението, ищцата възразила, че нямат основание да я отстраняват от работа , тогава последвали викове, заплахи „ще те унищожа”, преминавайки във физическа саморазправа изблъсквайки я от отделението и крещейки : „Напусни ми клиниката 3 веднага...Тук в тази клиника няма права и свободи..”, минути след това към тази форма на отношение се присъединил и доц. Ш. - завеждащ клиниката, ищцата останала в стаята за почивка през останалата част от работното време, страхувайки се да излезе, за да не последва психически и физически тормоз отново. Заявила е, че тестът бил болезнен за нея, свързан бил с правото й да преценява кога и дали да се подложи на медицински манипулации, той бил свързан с извличане на телесен материал, съдържащ пълна информация за личното й ДНК, нямало гаранции за евентуална злоупотреба с тази информация. Посочила е, че след дълго настояване й била прочетена заповед от 13.05.2020г., допълваща заповед от 11.05.2020г., с които в т.1.5. се сочело че работещите при ответника следва да са били в отпуск от поне 7 дни, за да им бъде взет P C R тест. Не знаела за тези заповеди преди да й бъдат прочетени, отказали да й я връчат, не получил отговор искането й да я уведомят за критериите и кой преценява дали служител следва да направи теста, след като е бил в отпуск от повече от 7 дни. Преживеният стрес влошил здравето й и по предписание на личния лекар се наложило да отсъства от работа , завръщайки се на 28.08.2020г. й било връчено искане за обяснение за отказ да изпълни законни разпореждания, които обяснения представила в срок, на 31.08.2020г. оспорила пред АССГ заповедта, така изпълнението на тази заповед било спряно. На 28.08.2020г. независимо от несъгласието със заповедта представила резултат от изследване с PCR тест от 24.08.2020г., направен в лаборатория „Цибалаб“, който бил отрицателен за Ковид-19.

Въпреки така осъществените факти на 04.09.2020г. й била връчена заповед, с която й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и заповед за прекратяване на правоотношението. Това уволнение било незаконно защото заповедта налагаща извършването на P C R тест била незаконна, тя била обжалвана и изпълнението й било спряно, а и се ползвала от закрила като председател на синдикална секция при ответника, която не била преодоляна.

Ответникът УМБАЛСМ „Н.И.П.”ЕАД, ЕИК **** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че уволнението е законно , ищецът бил извършил нарушенията, за които е уволнен, заповедта била мотивирана, поискани обяснения преди да се наложи наказанието, същото съответствало на тежестта на нарушението. Посочило е, че след края на отпуска ищцата се явила на работа на 23.08.2020г. биз да се яви на планиран за 21.08.2020г. тест за Ковид - 19 и не представила отрицателна проба от 4 такъв. Това поведение нарушавало заповед № РД-26-933/11.05.2020г. и Заповед № РД- 26-947/11.05.2020г. на Изпълнителния директор на болницата, за съдържанието на които ищцата била надлежно информирана, както и за планирания за 21.08.2020г. тест. Така ищцата нарушила разпоредбата на чл.

126, т. 7 от КТ вменяваща задължение да изпълнява законните разпореждане на работодателя. Ищцата на 23.08.2020г. влизала в контакт в болничните стаи с хоспитализирани деца пациенти в отделението по детска гръдна хирургия, не спазила процедурите и предприетите мерки за предотвратяването на разпространението на Ковид - 19, така поставила в риск здравето на пациентите в отделението, част от които в тежко следоперативно състояние, както и здравето на медицинския персонал на смяна на тази дата.

Синдикатът на медицинските сестри в България не бил легитимно представен в болницата, не бил страна по колективния трудов договор, поради което и възраженията на ищцата срещу уволнението на това основание били неоснователни. Претендирало е разноски.

Пред въззивния съд е прието Решение № 140/11.04.2023г. с отбелязване че е влязло в сила на 03.05.2023г., постановено от Комисията за защита на дискриминация по преписка № 451/2020г., с което е установено, че проф. Б. като изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н.И.П.”ЕАД чрез осъществено нежелано поведение по отношение на Б. В. А. е извършил дикскриминация по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр/ вр. с §1, т.1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр по признаци „убеждения”, „лично положение”, „членуване в синдикална организация” по чл. 8, ал. 3 от КТ под формата на „тормоз” и „преследване”, като е препоръчано занапред да се въздържа от бъдещо допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство в РБ. В мотивите на това решение са обсъждани факти, осъществени във връзка с протест на СБМС и действия на ръководството на лечебно заведение, имащи за цел или резултат настройване на колектива на болницата срещу А. и представянето й като личност, уронваща престижа на лечебното заведение, неспособна да изпълнява трудовите си задължения.

По делото са приети неоспорени от страните трудов договор № РД- 29-61177/19.11.2018г., допълнителни споразумения от 25.03.2019г. и от 02.07.2019г., длъжностна характеристика с която ищцата е положила подпис 5 че е запозната на 19.06.2020г, носещи подписи за страните, съгласно които Б. А. е работела по трудово правоотношение с УМБАЛСМ „П.”ЕАД на длъжността „рехабилитатор” в отделение по педиатрия за срок за неопределено време, като считано от 02.07.2019г. работното й място е било в Клиника по детска хирургия, Отделение по детска гръдна хирургия с основно трудово възнаграждение от 950лв. месечно.

Приета е заповед № РД-36-1/16.01.2020г. на изпълнителния директор на ответника, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка” за това, че на протест на специалисти по здравни грижи на 15.12.2019г. и на 16.12.2019г. пред сграда на МЗ без да е съгласувала с ръководството на болницата е поставила на палатката си надпис „ П. е тук”, което било отразено в средствата за масово осведомяване, което можело да се тълкува че е официална позиция на болницата, което не било така.

Разпечатката съдържа 32 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb6becc4-664e-4211-adb1-dd50544a0c63