Определение № 5636 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5636 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501659 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 152914 от 30.04.2025г. на СРС, подадена от Л. А. А. срещу решение № 21821 от 02.12.2024г., постановено по гр.д. № 38448/2021г. по описа на СРС, 30-ти състав, в частта му с характер на определение, с която е прекратено производството по делото по исканията на Л. А. А. да се постанови решение, с което: Да бъде намалена данъчната основа на обекта към 2021г., съгласно амортизационния му статус; Да бъде направена корекция на данъчната й декларация от 2020г. в частта относно вида на сградата – от сграда М3 на сграда М1, като бъде премахнато доначисляването на задължения за период, съгласно чл. 109 ДОПК; Да се приеме незаконосъобразността на претендираните от Дирекция „Общински приходи СредецТриадица“ данъци за периода от 2006г. до 2020г. съгласно данъчна декларация от преди настъпване на наследяването, като подсъдни на Административен съд – София град и е постановено делото да се изпрати на АССГ след влизане в сила на решението в тази част.

Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно бил прекратил производството по делото в посочената част, тъй като по този начин не се бил произнесъл по важни материалноправни въпроси, свързани с данъчните задължения на страната. Според разпоредбите ла ГПК и ДОПК съдът следвало да разгледа и прецени исканията по същество, включително корекция на данъчната декларация и премахване на доначисляване на задължения. Исканията били в правомощията на съда, а прекратяването на производството водело до нарушаване правото на защита на ищцата. Аналогично допустими били исканията за уточняване вида на сградата от М3 на М1, което било от съществено значение за установяване правилността на данъчните задължения. Поддържа, че тези въпроси не били извън компетентността на съдебния състав, разглеждащ делото и следвало да бъдат разгледани в рамките на исковото производство като се следват правилата на ДОПК.

Развива подробни съображения, че прекратяването водело до нарушаване правото й на 1 защита. Моли съда да отмени решението в посочената част.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна Столична община не е подала отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В исковата молба, уточнена с молба от 10.11.2021г., в процесната част ищцата Л. А. А. е посочила, че след като е придобила по наследяване от майка си правото на собственост върху апартамент № 20, находящ се в гр. София, ул. „********, установила, че данъчната основа на имота била в размер на 83 406,90 лева за 2021г., докато реалната данъчна основа за периода до края на 2020г. била 11 905 лева. Затова на 11.04.2021г. подала жалба като поискала от СО дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи – Средец/Триадица“, като поискала да бъде уведомена за причината за разликата. Посочила и че била подала предходна жалба от 18.03.2021г., на която не била получила отговор. С писмо от 09.04.2021г. ищцата била уведомена, че след като била подала коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ от 15.10.2020г. била извършена проверка, от която се установило, че конструкцията на сградата била от вида М3, съгласно което били доначислени задължения на основание чл. 109 ДОПК. Твърди, че в последната подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ била допусната грешка, тъй като сградата била попълнена неправилно като вид М3, докато реално тя била от вида М1, както била декларирана в предходни декларации, поради което нямало основание за доначисляване на данъчни задължения. Заедно с това сочи, че за периода от 2006г. до 15.10.2020г. не бил начисляван данък съгласно подадената декларация от 2006г., а била плащала данъци съгласно декларация от 1998г. /преди смъртта на баща й/, поради което счита начисляването за неправомерно.

Искането към съда в процесната част е да бъде намалена данъчната основа на обекта към 2021г. съгласно амортизационния му статус; да бъде направена корекция в данъчната декларация на ищцата от 2020г. в частта от сграда тип М3 на сграда тип М1, като бъде премахнато доначисляването на задължения съгласно чл. 109 ДОПК и съдът да установи незаконосъобразността на претендираните данъци за периода от 2006 – 2020г/ съгласно данъчна декларация отпреди настъпване на наследяването. В молбата от 10.11.2021г. е уточнено още, че ответник по така предявените искове е Столична община.

Видно от така изложеното съдържание, ищцата на първо място оспорва данъчната основа за собствения си имот, като счита, че същата следвало да бъде определена за сграда от вида М1 /масивна без стоманобетонни елементи, масивна с дървен гредоред или от сглобяеми плоскости (бунгала)/ съгласно таблица № 1 към чл. 5, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, а не от вида М3 /масивна, монолитна със стоменобетонни елементи, ЕПК, 2 паркетоповдигащи плочи, скелетно- рамови, скелетно-безгредови, специални и други/, като се позовава на допусната грешка в подадена от нея коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ от 15.10.2020г. С оглед на това оспорва и доначисляването, извършено съгласно чл. 109 ДОПК въз основа на така декларираните данни. На следващо място оспорва и данъчната основа и размера на данъчните задължения, начислени за периода 2006г. до 2020г. с твърдения, че същите са начислени въз основа на декларация от 1998г., без да се вземе предвид коригираща декларация от 2006г.

Следователно предмет на оспорване е законосъобразността на начислени данъчни задължения за процесния имот, респективно размера на данъчната основа за тях. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите /чл. 4, ал. 5 ЗМДТ/. Аналогичен е и редът за обжалване на актове, касаещи местните такси – чл. 9б ЗМДТ.

Съобразно така уреденото съответно препращане и доколкото задълженията за местни данъци и такси се установяват въз основа на данъчни декларации, приложение намират нормите на чл. 107, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ДОПК. Според тях, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В тези случаи чл. 154 не се прилага.

Следователно съответното препращане, уредено в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, предвижда издаване на акт за установяване на данъчни задължения за местни данъци само по искане на данъчно задълженото лице или при несъответствие в декларираните данни, като редът за 3 неговото оспорване е административен – дял трети, глава осемнадесета от ДОПК. Доколкото нормата на чл. 107 ДОПК препраща към правилата за ревизионните актове, то съдебното обжалване на акта за установяване на данъчни задължения по ЗМДТ се извършва по реда на чл. 156, ал. 1 ДОПК, който предвижда, че ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Делото се разглежда от административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. Отделно от това обжалването на акта по административен ред представлява предпоставка за допустимост на съдебното му обжалване /чл. 156, ал. 2 ДОПК/.

Така изложената правна уредба е специална по отношение на защитата по общия исков ред, поради което исковете за установяване на незаконосъобразно начисляване на данъчни задължения, за намаляване на данъчна основа или за осъждане на административния орган да извърши корекции на декларирани данни, са процесуално недопустими. Доколкото може да се приеме, че изложените в исковата молба фактически твърдения и искания в тази част представляват по своя характер жалба срещу установени данъчни задължения и срещу реда за тяхното определяне, то компетентен да се произнесе по тази жалба е административният съд по постоянния адрес на жалбоподателя, в случая – Административен съд София-град.

Развитите в жалбата съображения, че делото следвало да бъде разгледано от гражданския съд по реда на ДОПК, са неоснователни предвид уредената в чл. 156, ал. 1 ДОПК подсъдност на жалбата. Неоснователно е и оплакването, че прекратяването на делото ограничавало правото на защита на жалбоподателката, тъй като с постановеното определение е преградено единствено производството пред СРС, а не изобщо разглеждането на жалбата. В тази насока изрично е постановено изпращането на делото на компетентния АССГ, който да продължи съдопроизводствените действия.

Ето защо подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх.

№ 152914 от 30.04.2025г. на СРС, подадена от Л. А. А. срещу решение № 21821 от 02.12.2024г., постановено по гр.д. № 38448/2021г. по описа на СРС, 30-ти състав, в частта му с характер на определение, с която е прекратено производството по делото по исканията на Л. А. А. да се постанови решение, с което: Да бъде намалена данъчната основа на обекта към 2021г., съгласно амортизационния му статус; Да бъде направена корекция на данъчната й декларация от 2020г. в частта относно вида на сградата – от сграда М3 на сграда М1, като бъде премахнато доначисляването на задължения за период, съгласно чл. 109 ДОПК; Да се приеме незаконосъобразността на претендираните от Дирекция „Общински приходи Средец4 Триадица“ данъци за периода от 2006г. до 2020г. съгласно данъчна декларация от преди настъпване на наследяването, като подсъдни на Административен съд – София град и е постановено делото да се изпрати на АССГ след влизане в сила на решението в тази част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.