Решение № 473 от 02.10.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500345 по описа за 2025 година

С Решение № 24 от 04.03.2025г., постановено по гр. д. № 1182/2021 г. по описа на Районен съд – Самоков, е признато за установено на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК по отношение на Община Самоков, че ищецът „Соколец Боровец“ АД с ЕИК 000745364 е собственик на сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/27.01.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, без издадена заповед за изменение на КККР, с адрес гр.Самоков, к.к. „Боровец“, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение - сграда за обществено хранене, на два етажа, със застроена площ от 281 кв.м., стар идентификатор: ***, ***,

*** и ***, номер по предходен план - няма.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Община Самоков срещу горното решение, което жалбоподателят намира за незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд. Не оспорва, че ищецът „Соколец Боровец" АД е правоприемник на ДФ „Боротурс“, както и че в активите на така посочената държавна фирма е вписан и „аперитив Чучулига". Оспорва, обаче, този имот да е изцяло идентичен с процесния. Жалбоподателят твърди, че държавата се е легитимирала като собственик на имота с акт за държавна собственост от 09.06.1951г., според който държавата е собственик на описания в акта имот “вила с ресторант” с площ от 92 кв.м., който представлява самостоятелен обект на правото на собственост и който - според жалбоподателя - представлява описаният по- късно в приватизационната преписка „аперитив Чучулига”. Поддържа, че за действителните 1 характеристики на спорния имот свидетелстват Скица № 40/1995г. и Скица № 2249/2010г., като от тях е видно, че процесният имот е представлявал обособен обект със застроена площ от само 90 кв.м., при това - на един етаж. Прави извод, че процесният имот не е изцяло идентичен с гореописания такъв.

Заявява, че държавата като праводател не е притежавала претендираната в настоящото производство сграда с площ от 281 кв.м., поради което е било невъзможно, същата да премине в патримониума на ищеца в резултат от приватизация. Сочи, че именно тези доводи, наведени още в първоинстанционното производство, не са били обсъдени от районния съд, поради което счита, че постановеното от последния решение е необосновано.

Развива съображения, че през 2016 по инициатива на ищеца била извършена, отразена и нанесена промяна в КККР на гр. Самоков, к. к. Боровец по отношение на процесния имот, с която са обединени четири сгради с идентификатори ***, ***, *** и

*** като от тях е образувана нова сграда, която е предмет на настоящия иск. Счита, че ищецът не може да придобие повече права от прехвърлените му от неговия праводател – държавата, доколкото последната не е притежавала право на собственост върху четирите сгради, но това обстоятелство не било обсъдено от съда. Оспорва заключението по съдебнотехническата експертиза като изключително противоречиво и съдържащо правни изводи и недоказани твърдения на вещото лице. Намира, че ищецът не е доказал претендираното от него право на собственост върху процесният имот изцяло, придобит чрез приватизационна сделка. Също така намира, че ищецът не е придобил и право на собственост върху процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като той бил само ползвал, но не и владял, имота. Счита за доказано, че самият ответник е ползвал през процесния период втория етаж от сграда 1 за свои административни нужди, но този факт не бил обсъден от първоинстанционния съд. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Соколец- Боровец” АД, с който оспорва нейната основателност и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че дружеството било придобило имота въз основа на извършена приватизационна сделка, като уточнява, че придобиваният способ представлявал реализиране на поредица от преобразувания. Оспорва и твърдението, че процесният имот е бил на един етаж, като поддържа, че от самото начало сградата е била двуетажна. Описва в хронологичен ред промените на собствената си правно- организационна форма, както и преобразуванията на процесния имот. Споделя извода на районния съд, че вещно-транслативният ефект върху процесната сграда е настъпил по силата на акта за преобразуване на държавното предприятия „Соколец- Боровец” в акционерно търговско дружество. Счита по несъмнен начин за установено, какво представлява сградата и какви обекти включва ресторант „Чучулига“.

Не оспорва обстоятелството, че изменението в кадастъра е извършено именно по негова инициатива. Позовава се на представените от него документи.

Намира, че по делото са представени множество доказателства, въз основа на които се доказва осъществявано от него владение, както и обстоятелството, че ответникът в нито един момент не е предприел действия, с които да демонстрира намерението си да свои имота. Изтъква, че ответникът не е представил каквито и да било доказателства за своето право на собственост.

Подчертава, че и към настоящия момент в отдел „Местни данъци и такси“ към 2 община Самоков процесният имот все още фигурира като собствен на дружеството. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от адв. В., която оспорва отговора, поддържа жалбата и моли съда да я уважи по изложените в нея основания за липса на пълна или частична идентичност между процесния имот и притежавания такъв от общината. Счита, че от скиците с просто око и от неспециалист се вижда, че изобщо не е същата сграда. Подчертава, че са обединени четири сгради с последни идентификационни номера 1,2,3,4, от които е образувана една нова сграда с последен идентификационен номер 9, но за тези сгради ищецът не притежава право на собственост, тъй като неговият праводател – държавата – не е притежавала такова право. Евентуално допуска, такова право да има само за централната стара сграда „Чучулига“. Подчертава, че в момента обединената сграда не се стопанисва от никого и е в порутено състояние.

Изтъква, че именно поради липса на идентичност е отказвано нотариално производство на ищеца, което да завърши с констативен нотариален акт в негова полза. С оглед вида на иска, намира, че дори Община Самоков да не е изцяло собственик на цялата сграда, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. В случай, че жалбата бъде уважена, моли да бъдат присъдени разноски и за двете инстанции. Прави възражение, че няма доказателства за получен хонорар от адвоката на насрещната страна, а са налични само фактура и платежно нареждане, което не е достатъчно.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият се представлява от адв. Иванов, който поддържа изцяло представения отговор на въззивната жалба и я счита за неоснователна. Споделя извода на районния съд, че фактическият състав на придобиването е осъществен, като с акта на преобразуване на държавното предприятие ищецът по първоинстанционното производство е станал собственик на процесния имот. Счита за доказано правоприемството на ищеца от неговите праводатели, а именно - държавните предприятия, които са били собственици на ресторант „Чучулига“. Намира за неоснователни твърденията на ответника относно неговите претенции за собственост. Подчертава, че до ден днешен ищецът стопанисва безпрепятствено и необезпокоявано процесния имот. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно, а въззивната жалба - без уважение. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка са описани в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

І. По валидност:

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост:

Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество:

Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на право на собственост върху недвижим имот, което ищецът претендира да е придобил в резултат от приватизационна процедура и поредица от преобразувания.

В тежест на ищеца по този иск е да докаже претендираното от него придобивно основание.

По този релевантен за изхода на делото въпрос Самоковският районен съд е изложил мотиви в обжалваното решение, които настоящият съдебен състав споделя напълно и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата конкретни доводи, въззивният съд излага следните съображения:

Между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото (л. 11 – 33 от първоинстанционното дело) се установява, че ищецът „Соколец Боровец" АД е един от правоприемниците на ДФ „Боротурс“, както и че в активите на тази държавна фирма се е включвал обект „аперитив Чучулига", който, при последващото й разделяне, е станал част от активите именно на „Соколец Боровец" АД.

Съгласно удостоверение изх. № 9400-536 от 04.11.2022г. (л. 177 от първоинстанционното дело) този обект е идентичен с процесната сграда с идентификатор ***.

При тези данни спорен между страните се явява единствено въпросът за характеристиките на обекта и за пространствените предели на правото на собственост върху него.

По този въпрос основателно жалбоподателят изтъква, че одържавен и включен в активите на държавно предприятие „Балкантурист“ е бил само обект „вила с ресторант“ на два етажа с площ 92 кв.м. Това обстоятелство се доказва от съдържанието на акта за завземане на недвижим имот от държавата от 09.06.1951г. (л. 11 от първоинстанционното дело).

Неоснователен, обаче, е изводът на жалбоподателя, че горното обстоятелство обуславя право на собственост на ищеца единствено върху така описаната сграда, но не и върху процесната сграда с идентификатор *** поради следните съображения:

Извадката от отменения регулационен план на курорта „Чам-кория“, одобрен със Заповед № 4591 от 19.09.1938г. (л. 178 от първоинстанционното дело), отразява графично контурите и площта на 4 сградата към тази дата.

Видно от извадката от действащия регулационен план на к.к. „Боровец“, одобрен със Заповед № РД-14-02-251 от 1986г. (л. 180 от първоинстанционното дело), към през 1986г. първоначално съществувалият обект вече е бил пристроен с едноетажна масивна сграда от югозапад и към него е бил изграден навес от юг.

Идентични обекти са отразени в Скица № 40 от 27.02.1995г. на ресторант „Чучулига“ (л. 33 от първоинстанционното дело) и Скица № 2070 от 14.08.2000г. (л. 205 от първоинстанционното дело)

На л. 40 от първоинстанционното дело се открива Скица № К00538/07.01.2003г., от която се установява, че през 2003г. към първоначалната сграда (обозначена като „Чучулига“) има едноетажна полумасивна пристройка от югозапад, едноетажна полумасивна пристройка от югоизток, както и малка масивна пристройка от юг.