Решение № 26 от 19.05.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Гълъбово, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20265550100024 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. С. Т., действащ чрез пълномощника адв. Г. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която се предявяват кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с които се иска да се обяви за недействителен договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ******** от 05.02.2024 г. и да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 490.90 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че на 05.02.2024 г. между него и ответното дружество бил сключен договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ********, със следните параметри – 1500 лв. главница, със срок за връщане на кредита 18 месеца, при годишен лихвен процент 41 % и ГПР 48,65 %. Твърди, че съгласно т.6 от договора за заем „поискал и закупил“ допънителни услуги – „Фаст“ предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, за което била начислена допълнителна сума в размер на 675 лв. и „Флекси“ предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за което била начислена сума в размер на 525 лв. Твърди, че в договора за заем било посочено, че процесните суми ще бъдат разсрочени в погасителния план, заедно с вноските за главница и лихва, като по този начин вместо обявената обща сума в размер на 2030,66 лв., сумата за връщане била в значителен по-висок размер, а именно 3230,66 лв. Счита, че клаузите „Фаст“ и „Флекси“ от процесния договор са нищожни, а договорът недействителен поради неточно посочено ГПР. Твърди, че е заплатил 1990,90 лв. по кредита, като сумата от 490,90 лв. от така общо платените била платена при изначална липса на основание. Излага подробни съображения за нищожност на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, като и подробни съображения относно твърдяната недействителност на договора за потребителски кредит. Поради това иска от съда да признае за установено, че 1 процесния договор е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 490,90 лв. /250,99 евро/, платена при изначална липса на основание предвид твърдяната недействителност на договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ******** от 05.02.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, в който не оспорва и признава, че ищецът е заплатил над главницата сумата 490,90 лв. /250,99 евро/, но излага подробни съображения за действителност на процесния договор за кредит. Моли да се отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

В случая по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 05.02.2024 г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ********, по силата на който ответникът, в качеството му на кредитор, е предоставил на ищеца кредит в размер на 1500 лв., като е уговорено сумата да бъде върната разсрочено, на 18 месечни вноски от по 112,82 лв., в срок до 10.08.2025 г., или общо 2030,66 лв. Посочен е годишен лихвен % в размер на 41 % и годишен процент на разходите в размер на 48,65 %. Уговорено е още ищецът д предостави на ответника следните допълнителни услуги: допълнителна услуга „Фаст” съгласно която клиентът получава право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и допълнителна услуга „Флекси”, съгласно която клиентът получава право да променя погасителния си план при изпълнение на определени изисквания. Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст” е в размер на 675 лв., а възнаграждението за допълнителната услуга „Флекси” е в размер на 525 лв. Вноската по закупените допълнителни услуги е в размер на 66,67 лв., и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Така общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга вече е в размер на 3230,66 лв., с общ размер на месечната вноска – 179,49 лв.

Ответното дружество не оспорва и признава, че ищецът е заплатил сумата в размер на 490,90 лв. над главницата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Тъй като ищецът и ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, процесният договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК 2 годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От това следва, че нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.22 ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да заплаща възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит, при което като краен резултат следва да заплати на кредитора сума в общ размер от 3230,66 лв., неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора. Тези възнаграждения за допълнителни услуги представляват допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т. нар. скрита възнаградителна лихва), което е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения. С уговарянето на тези допълнителни възнаграждения в общ размер на 1200 лв. се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на посочените суми по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а фактически представлява прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Поради това се налага изводът, че задължението е уговорено с цел получаване на възнаграждение за отпуснатия кредит над допустимото по закон, скрито възнаграждение, поради което то следва да се отчете при общия разход по кредита и да се включи при изчисляването на ГПР съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 ЗПЛ и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По тези съображения и дори без да се ползват специални знания е видно, че доколкото предоставената главница по договора е в размер на 1500 лв., при лихва в размер на около 500 лв. за целия срок на договора и ГПР, изчислен при включване като разход единствено на уговорената възнаградителна лихва, то общата дължима от потребителя сума заедно с възнагражденията за допълнителни услуги не съответства на годишния процент на разходите от 48,65 %. Предвид горното съдът намира, че при 3 сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, а посоченият в договора размер на годишния процент на разходите е различен от действително уговорения такъв. Допуснато е и нарушение при посочването на общата дължима сума от потребителя, която не кореспондира с общия размер на задълженията по договора. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. С посочването в договора за кредит на ГПР, който не е формиран при спазването на чл.19, ал.1 ЗПК, се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. От изложеното дотук се налага изводът, че договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, отнасящо се до посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, поради което и съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК същият следва да се приеме за недействителен. По тези съображения предявеният иск за приемане за установено в отношенията между страните, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.22, вр.л.11, ал.1, т.10 ЗПК следва да бъде уважен.

Ищецът е предявил и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 490,90 лева /250,99 евро/.

Неговата основателност е в пряка зависимост от тази на другите искове. Относно размера съдът цени признанието на ответника, че е получил сума в размер на 490,90 лв. над главницата по договор, приет за недействителен, поради което този иск е основателен и следва да бъде също уважен.

По разноските: Ответното дружество следва да заплати и направените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 91,64 евро. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал. 1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението на адв. Г. по иска по чл.124 ГПК във вр. с чл.26 ЗЗД в размер на 382,24 евро с ДДС и по иска по чл.55 ЗЗД в размер на 245,42 евро с ДДС , като взе предвид материалния интерес по иска, факта, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика, както и че същото е приключило в едно съдебно заседание, на което адв. Г. не е присъствал и в хода на което са приети единствено представените писмени доказателства.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК 4

Разпечатката съдържа 17 от 28 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb6b379d-b674-441b-b1c1-384783045abb