Решение № 42 от 31.05.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. ЛЕВСКИ, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.ОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20234410200066 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ООД, с.Х. срещу Наказателно постановление №15-2200167/18.08.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

В жалбата са наведени доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди се, че в нарушение на чл.34 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение е издаден след изтичане на предвидения в закона тримесечен срок.

Жалбоподателят счита, че е изтекла давността за образуване на административно-наказателно производство. Твърди се, че в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът не е подписан от свидетеля, присъствал при установяване на нарушението. Изложени са съображения, че дружеството жалбоподател не е извършило нарушението по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, за което е санкционирано. Твърди, че лицeто, посочено в АУАН и НП, се 1 е намирало на процесния обект за запознаване с него и естеството на работа без към този момент да e извършвалo трудова дейност, тъй като не е било все още в трудово правоотношение със „***“ ООД, а е било наето по-късно.

Изложени са съображения, че процесният случай представлява маловажен такъв, по смисъла на параграф 1, т.4 от ДР на ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Ж. Г. - АКПловдив, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи за допуснати процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Излага съображения, че от събраните пред съда доказателства се изяснява, че установените на обекта лица не са извършвали трудова дейност, както и че подписаните от тях декларации са били съставени от трето лице без да имат възможност да разберат съдържанието им, част от лицата били неграмотни, не била установена самоличността им от проверяващите органи. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Представя писмени бележки с подробни доводи.

Ответната страна по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, се представлява от ст.юрисконсулт П. Ч.. Оспорва жалбата като неоснователна, недоказана и необоснована. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Представя писмени бележки, с които излага подробни съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Оспорва възраженията на жалбоподателя. Твърди, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН от датата на извършване на проверката, провеждана на два етапа - на място и документална, когато било установено кой е нарушителят. Твърди се, че свидетелите, присъствали на проверката, са подписали съставения АУАН.

Счита, че от показанията на свидетеля Р. се установява извършването на трудова дейност от лицата, установени на обекта, както и че на същите е било разяснено съдържанието на декларациите, които били попълнени собственоръчно от тях. Сочи като недоказано по делото, че декларацията на Б.Г. Г. била попълнена от друго лице, документът не бил оспорен по реда на чл.193 от ГПК във вр. чл.144 от АПК и по делото не било установено, че материализираното в него волеизявление не отразява волята на лицето, което го е подписало. Счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля В.З. като противоречиви. Излага съображения, че установеното по 2 делото от събраните по делото доказателства законосъобразно е било квалифицирано от административно-наказващият орган като нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. Оспорва квалифицирането на деянието като маловажен случай. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 25.11.2021г., около 12,20ч. от инспектор при Дирекция Инспекция по труда – гр.Плевен – свидетеля Х. В. Р., била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на строителен обект, намиращ се на републикански път I-3 “Бяла-Ботевград“ при 41 394 км., до с.Козар Белене, общ.Левски, обл.Плевен, стопанисван от „***“ ООД, с.Х., общ.П.. На обекта били установени лица, които извършвали строително-монтажна дейност.

Свидетелят Р. предоставил на установените на обекта работници да попълнят и подпишат декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Подписана била декларация от Б.Г. Г. от с.А., общ.Левски, съгласно която същият работи при „***“ ООД, в с.Козар Белене, като общ работник на обект автомагистрала с.Козар Белене.

На 29.11.2021г. бил сключен трудов договор между дружеството жалбоподател „***“ ООД и Б.Г. Г., за длъжността общ работник.

На 06.06.2022г. при извършена документална проверка на лицата, попълнили съответните декларации, било установено, че Б.Г. Г. не е имал сключен трудов договор със „***“ ООД към 25.11.2021г.

Съставен бил Протокол за извършена проверка №ПР2218105 от 25.11.2021г., в който били констатирани нарушения на трудовото законодателство и дадени предписания.

Съставен бил АУАН №15-2200167/06.06.2022г. за това, че при извършена проверка на място на 25.11.2021г. в 12,20 часа в строителен обект, намиращ се на републикански път I-3 “Бяла-Ботевград“ при 41 394 км., до с.Козар Белене, общ.Левски, обл.Плевен, стопанисван от „***“ ООД, с.Х., общ.П. и по документи в Дирекция Инспекция по труда, гр.Плевен на 06.06.2022г., е установено, че работодателят „***“ ООД, с.Х., е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно на 25.11.2021г. е допуснал до работа като общ работник лицето Б.Г. Г., без отношенията между тях да са уредени като трудови, а имено няма сключен трудов договор в писмена форма – нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът 3 бил връчен на пълномощник на дружеството на 06.06.2022г.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, издал Наказателно постановление №15-2200167/18.08.2022г., с което на „***“ ООД била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Х. В. Р., А. В. Д., М. Г. Б., В.Г.З., както и писмени доказателства – Протокол за извършена проверка №ПР2218105 от 25.11.2021г., АУАН №152200167/06.06.2022г., Наказателно постановление №15-2200167/18.08.2022г., длъжностна характеристика на гл. инспектор при Д“ИТ“ – гр.Плевен, разписка за получаване на НП №15-2200167/17.09.2019г., Пълномощно рег.

№2086/10.10.2019г., Декларация от 25.11.2021г. от Б.Г. Г., Трудов договор №79/29.11.2021г. и длъжностна характеристика за длъжността общ работник, Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, Служебна бележка №79/02.12.2021г.

С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срок и от процесуално-легитимирано лице, предвид на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същото е издадено, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Неоснователен е наведения от жалбоподателя довод, че актът за установяване на административно нарушение е съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Моментът на открИ.е на нарушителя в процесния случай е датата, на която е извършена проверка в ДИТ относно наличието на трудово правоотношение между съответното лице и дружеството, посочено в декларацията, като работодател. С попълване на декларациите на проверяващите органи е станало известно, че съответните лица упражняват трудова дейност. Наличието или липсата на трудово правоотношение по смисъла на КТ не се установява към този момент, а едва след извършването на документалната проверка, от която се изяснява дали 4 лицето има сключен писмен трудов договор, с кой работодател. АУАН е съставен преди да е изтекъл 3-месечен срок от установяване на извършителя при извършената документална проверка – 06.06.2022г., както и преди да е изтекла една година от извършване на нарушението – 25.11.2021г.

Не са налице процесуални нарушения в процедурата по издаването на акта и НП. Актът е съставен от компетентни лица, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, подписан е от свидетели, присъствали при проверките – на място на обекта в с.Козар Белене и на документалната проверка в Д“ИТ“ - Плевен, АУАН е предявен на упълномощен представител на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление.

Описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП факти се установяват от събраните по делото доказателства.

Безспорно се установява, че към датата на извършената проверка 25.11.2021г. лицето Б.Г. Г. не е било в трудово правоотношение със „***“ ООД, като трудов договор между тях е сключен няколко дни след това - на 29.11.2021г.

Спорно по делото е дали посоченото лице е осъществявало трудова дейност на обекта в деня на проверката.

От показанията на свидетеля Х. Р. се установява, че при извършената проверка на обекта на място били установени лица, осъществяващи строително-монтажна дейност. Показанията на свидетеля Р. са последователни и подробни, като изяснява, че всички установени лица се намирали в долната част на подпорната стена и връзвали арматура, били облечени в дрехи, позволяващи извършването на строителна работа, били изцапани. Всички присъствали лица били извикани, бил им разяснен характера на проверката, попълнили и подписали декларации.

В противоречие с показанията на свидетеля Р. са тези на разпитания по искане на жалбоподателя свидетел В.Г.З.. Същият твърди, че присъствалите по време на проверката лица, сред които и Б.Г. Г., били изпратени на обекта от св.Златков, за да го погледнат, да установят за каква работа става въпрос и дали могат да я извършват. Твърди, че ги изпратил след молба от негов познат от град Левски, поради необходимост от извършване на кофраж, тъй като била пропаднала подпорна стена. Твърди, че на датата на проверката 5 тези лица не извършвали никаква строителна работа, а само установявали каква е тя и дали биха могли да я извършат. Твърди, че започнали дейност на обекта в по-късен момент - на 02.12.2021г. Твърди, че към 25.11.2021г. нито той, нито останалите лица, които изпратил на обекта, знаели към коя фирма ще работят. След разговор с последните установил, че същите останали с впечатление, че документите, които подписвали, били трудови договори, името на дружеството – „***“ им било посочено от техническия ръководител, който се намирал на обекта.

След оценка на така събраните гласни доказателства, съдът намери, че следва да бъде дадена вяра на показанията на свидетеля Р.. Същите изхождат от незаинтересовано лице, даващо показания за установено от него по време на изпълнение на служебните му задължения, без наличието на данни за взаимоотношения с дружеството жалбоподател, от които да бъде правен извод за преднамереното му уличаване във вмененото му административно нарушение. От друга страна показанията на свидетеля Златков изхождат от лице, което е в трудови взаимоотношения със „***“ ООД. Видно от представената по делото призовка до дружеството по чл.45, ал.1 от АПК за представяне на документи в Д“ИТ“ – Плевен за проверка, същата е приета от името на „***“ ООД именно от свидетеля В.З. на длъжност общ работник.