Решение № 267 от 25.02.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 33 25.02.2020 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: единадесети февруари две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 148 по описа за 2020 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар С К, подадена чрез ю.к.К И, адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4, против решение № 3084/18.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 6398/2019 г. по описа на РС – Бургас, с което ГД „Гранична полиция“ МВР е осъдена да заплати на Р.Г.Б., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.С.К., сумата от 1552.51 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 223.08 часа за периода 01.08.2016 г. до 21.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от предявяването на иска – 01.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 396 лв. за направените по делото разноски. С решението ГД „Гранична полиция“ МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС сумите от 62.10 лв. държавна такса и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице. С решението съдът е допуснал предварителното му изпълнение в частта относно присъденото допълнително трудово възнаграждение и лихвата върху него.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице разлика между отчетения и заплатен на ищеца нощен труд и положения такъв от него. Според въззивника неоснователно е прието от БРС, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да се попълни от нормативната база на КТ. В тази връзка се сочи, че за процесния период са действали Наредба№ 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/ 02.08.2018 г., издадени от министъра на МВР и уреждащи по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. Поради това се счита, че с оглед посочената нормативна база, която изчерпателно урежда реда и основанието за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил пред процесния период, а по отношение на него се прилага специалната уредба. Развиват се подробни съображения относно нощния труд и извънредния труд. Счита се, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време, като дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Р.Г.Б., подаден чрез пълномощник адв. Станко Кралев., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се съгласие с изводите на БРС, че при липса на специални норми, следва да се прилагат общите такива, тъй като липсата на изрични норми в действалите за процесния период наредби на МВР не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, а същата е празнота в нормативната уредба, поради което следва да се прилага общата НСОРЗ, а именно чл.9, ал.2 от същата – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. Сочи, че съгласно чл.187, ал.5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработените до 70 часа на тримесечен период, като Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. – чл.26, ал.1, предвиждат, че при сумирано отчитане на работното време общия брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по осем и получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време. В тази връзка се посочва, че за процесния период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 към дневен води до извънреден труд от 223.08 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника със сумата от 1552.51 лв. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.

Ищецът Р.Г.Б. претендира за осъждане на ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да му заплати сумата от 1552.51 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд от 223.08 часа, за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Изложени са твърдения, че през периода

01.08.2016 г. – 31.07.2019 г. ищецът е полагал труд като „***“ в МГПГ за БК към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Бургас при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР. Твърди се, че ищецът е работил на 12-часови смени и в процесния период е положил общо 1760 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, възлизали на 2011 часа дневен труд. Това преизчисляване от нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 251 часа, на стойност от 1506 лв., които следвало да бъдат заплатени от ответника и тази сума се претендира с настоящия иск.

По реда на чл.214, ал.1 ГПК и съобразно експертното заключение, ищецът е изменил размера на претенцията си, като претендира ответника да му заплати сумата 1552.51 лв. – допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд в процесния период от 223.08 часа.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, е оспорил предявения иск като неоснователен. Сочи се, че за процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумирано и в резултат на това изчисляване, чрез прихващане на положителните и отрицателните разлики на отработеното време се формирал резултат, който при надвишаване на нормата на работните часове бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР като извънреден труд. Изложени са съображения, че в процесния период спорните правоотношения са регламентирани с разпоредбите на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. В тази връзка се оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, която се прилагала само за лицата работещи по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2018 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с определен коефициент, което представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР и същата следва да бъде запълнена чрез съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата и по специално чл.9, ал.2 от същата. Прието е, че това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае до полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите по трудов договор, което е недопустимо. По горните мотиви и съобразно приетото експертно заключение, БРС е приел, че искът е основателен и доказан в установения от вещото лице размер от 1552.51 лв., поради което исковата претенция е уважена като основателна в претендирания размер, съобразно изменението на претенцията, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за основателност на предявения осъдителен иск по чл.179, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 КТ, като препраща към мотивите на решение на основание чл.272 ГПК.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.ч. и нормата на чл.9, ал.2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb6a3478-c241-4c0a-88e1-152e8adf0f89