Решение № 260080 от 15.02.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІІІ -

260080 15.02.2021 г. град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав

На петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА

РАДОСТИНА ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова въззивно гражданско дело номер 164 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.435, ал. 2, т. 6 и чл.438 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника Н.Г.Т.,

ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „М.“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв. Полина Велчева- САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Доспат“ № 36, партер, против отказ за прекратяване на изпълнително дело № 202080010400193 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№ 801 с район на действие БОС, обективиран в писмо с изх. № 5857 от 04.11.2020г. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното действие на съдебния изпълнител и се иска неговата отмяна.

С жалбата е постъпила и молба по чл.438 от ГПК, подадена от Н.Г.Т., с която е поискано спиране на изпълнителните действия по изпълнителното дело, като са изложени подробни съображения в подкрепа на искането. Приложени са писмени доказателства.

В срока по чл.436, ал. 3 от ГПК взискателят „ЕОС МАТРИКС“

ЕООД не е депозирал становище по жалбата.

На основание чл.436, ал.3, изр.последно от ГПК ЧСИ Трифон Димитров е представил мотиви във връзка с обжалваното изпълнително действие, като е изразил становище за неоснователност на жалбата. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 202080010400193 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№ 801 с район на действие БОС против длъжника Н.Г.Т. е образувано по молба на взискателя - цесионер „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, входирана на 08.05.2020 г. въз основа на изпълнителен лист от 15.02.2013г., издаден по ч.гр.д. № 1860/2013г. по описа на ВРС, след като за вземането по същия изпълнителен лист преди това е било образувано изп.дело № 20138010400200 по описа на същия ЧСИ, което впоследствие е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по молба на предходния взискателя, съгласно постановление на ЧСИ от 08.05.2020г., надлежно връчено на длъжника.

С молба вх.№ 3479/30.10.2020 г., длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати настоящото изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК, както и по изложени съображения за погасяване на вземането по издадения изпълнителен лист по давност. В молбата длъжникът е посочил, че предходното изпълнително дело е следвало да бъде прекратено по-рано още през 2015г., както и, че въпреки това неправомерно ЧСИ образувал по молба на взискателя настоящото ново изпълнително дело.

Излагат се и съображения за неправомерни действия на ЧСИ по самото изпълнение, които не са предмет на разглеждане в настоящото производство с оглед обжалвания акт и искания в жалбата.

Със съобщение с изх. № 5857 от 04.11.2020г. от ЧСИ по настоящото изп. дело, връчено на длъжника на 06.11.2020 г., същият е уведомен, че не е от компетенцията на ЧСИ преценката дали дългът е погасен по давност, тъй като ЧСИ е длъжен да събира дълга по принудителен ред въз по силата на представения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Посочено е, че за да отпадне дългът по давност следва да се направи възражение в този смисъл по съдебен ред. Поради това и с оглед изразеното от взискателя несъгласие с възраженията на длъжника, ЧСИ е приел, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело.

С настоящата жалба, подадена на 12.11.2020г. длъжникът оспорва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, обективиран в горното съобщение.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от длъжника, който е легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, поради което е допустима. Тъй като жалбата е подадена от длъжник и няма подлежащи на извършване процесуални действия по изслушване на свидетели и вещи лица, същата следва да бъде разгледана в закрито заседание, тъй като не е налице което и да е от основаният по чл. 437, ал. 1 или ал. 2 от ГПК за разглеждането й в открито заседание.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В доктрината и съдебната практика е прието, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, а именно в двугодишен срок взискателя да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

В процесния случай обаче изпълнителното производство по изп. д. № 202080010400193 е образувано едва на 08.05.2020г., което означава, че т. нар.

„перемпция” не е настъпила. Това означава, че ЧСИ не е имал законово основание за прекратяване на новообразуваното изп. дело на соченото от длъжника основание в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Що се касае до направеното от длъжника възражение, че ЧСИ не е следвало да образувано ново изп. дело, тъй като вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, съдът намира, че правилно е посочено в обжалвания отказ, че ЧСИ не е компетентен да разглежда и да се произнася по възражението за погасителна давност, а само да извършва действия по принудително събиране на вземането, за което му е представен изпълнителен лист. В допълнение следва да се отбележи, че длъжникът може да заяви правопогасяващото си възражение за изтекла погасителна давност единствено по съдебен ред в производство по чл. 439 от ГПК и едва в случай на уважаването му от съда би било налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.

По гореизложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 202080010400193 по описа си е правилен и законосъобразен, а депозираната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Поради неоснователността на жалбата не следва да се уважава и молбата на длъжника по чл.438 от ГПК за спиране на изпълнителното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Н.Г.Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „М.“ бл. ***, вх.

*, ет. *, ап. **, подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв.

Полина Велчева- САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Доспат“ № 36, партер, против отказ за прекратяване на изпълнително дело № 202080010400193 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№ 801 с район на действие БОС, обективиран в писмо с изх. № 5857 от 04.11.2020г., както и молбата й по чл.438 от ГПК за спиране на изпълнителното производство по същото изпълнително дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл.437, ал.4 от ГПК/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.