Решение № 2853 от 01.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2853 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100111647 по описа за 2022 година

Ищцата Р. А. К., чрез адв. Д., твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.07.2022г. в София по вина на водача на лек автомобил „Д.Н.“ с рег. №*******, нарушил ЗДвП, като извършил маневра завой наляво без да пропусне ищцата като пешеходка, при което я блъснал.

Поддържа, че дЕ.квентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ДЗИ „О.З.“ АД, поради което предявява искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 80 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.11.2022г. – датата, на която е изтекъл срокът на застрахователя за изплати обезщетение въз основа на заявената извънсъдебно от ищцата претенция, както и за сумата от 5 339,48 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва от същата дата.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва вината на застрахования при него водач и механизма на ПТП. Навежда евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която нарушила ЗДвП, като е пресичала пътното платно на място, което не е обозначено за пресичане на пешеходци – не на пешеходна пътека, не е била видима за другите участници в движението, предприела е пресичането без да се увери, че е 1 безопасно, навлязла е на платното за движение внезапно и при ограничена видимост.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани писмени доказателства, неоспорени от страните, разпитан е свидетел – водачът на увреждащия автомобил – Е. П., и е изслушано заключение на съдебна автотехническа експертиза на вещо лице инж.А. А..

При разпита в съдебно заседание свидетелката П. заявява, че на процесната дата -25.07.2022г.- е управлявала автомобила по ул. „Ген. Стоян Стоянов“ към кръстовището с ул. „5048“. Предприела е маневра ляв завой от ул. ******* в посока към ул. „Капитан Димитър Списаревски“. Преди лекият автомобил да навлезе в кръстовището, от ул. „5048“ в посока към ул. „Ген.

Стоян Стоянов“ /тоест в посока обратна на движението на свидетелката/ е навлязъл друг неизвестен автомобил с десен завой. За да се размине безопасно с него в кръстовището и да навлезе в ул. „5048“ свидетелката „се изнесла малко по-вдясно“ – тоест предприела завиването с по-голям радиус.

В момента, в който двата автомобила са се разминавали, вниманието на свидетелката е било насочено към другия автомобил. В следващия момент, в който насочила погледа си надясно, тя възприела пешеходката как пада при удар с предна дясна част на колата. Пешеходката е паднала отдясно на автомобила. Твърди, че се е движела със скорост от около 15 км/ч. Не може да каже дали пресичането е било внезапно, т.к. изобщо не е забелязала пешеходката преди момента на самия удар. В района на това кръстовище винаги имало паркирани автомобили, които ограничават видимостта.

Приетите по делото писмени доказателства са подробно обсъдени от вещото лице в депозираната експертиза, поради което съдът не ги обсъжда отделно. Заключението е компетентно изготвено, а при изслушването в открито съдебно заседание вещото лице мотивирано и в пълнота отговаря на поставените от страните въпроси. Ето защо, съдът кредитира заключението изцяло и приема следното:

На 25.07.2022г. около 12.30 часа в гр.София в кв. Дружба, по ул. „Ген.

Стоян Стоянов“ в посока от ул. „5049“ към ул. „5048“ в дясната половина на платното за движение се е движил лек автомобил Д.Н. с рег.№ *******, управляван от Е. А. П. с около 15 км/ч., като се е приближил към кръстовището с ул. „5048“. Времето било слънчево с добра видимост.

Платното за движение е с ширина 7 м. без пътна маркировка и без пътни знаци. Достигайки кръстовището с ул. „5048“ водачът П. е предприела ляв 2 завой, за да навлезе в ул. „5048“ в посока към ул. „Кап. Димитър Списаревски“, при което е реализирала удар с намиращата се на пътното платно пешеходка.

По делото не са събрани категорични доказателства за мястото, от което е навлязла в кръстовището пешеходката Р. А. К., на 73 години, поради което вещото лице е разработило вариант на механизъм на ПТП, който според него е най-вероятен с оглед изчислителния анализ и установените от огледния протокол забърсвания по повърхностния слой прах с неправилна форма „по предния капак на автомобила в зоната над преден десен калник“.

Така вещото лице сочи в заключението, че пешеходката се е движела отсреща по левия тротоар на ул. „Ген. Ст.Стоянов“ след кръстовището. Няма обективни данни за наличие на други автомобили, които да са ограничавали взаимната видимост за водача и пешеходката, следователно те се имали пряка възможност да се виждат преди да настъпи произшествието и до момента на удара. В тази връзка, съдът отбелязва, че твърденията на свидетелката П. за наличие на паркирани „от всички страни“ на кръстовището автомобили е общо и неконкретно, свързва се със защитната теза на виновния водач и като неподкрепено от други доказателства по делото, не може да послужи за единствено основание за извода, че между водача на лекия автомобил и пешеходката е имало препятствия на видимостта, още повече като се има предвид признанието на св. П., че вниманието й е било насочено в обратната посока – от показанията й се установява, че тя не е видяла пешеходката, защото е наблюдавала от лявата си страна завиващия надясно неизвестен автомобил и това е причината да не възприеме своевременно идващата от дясната й страна пешеходката преди удара. От извършения изчислителен анализ е установено, че ако пешеходката е вървяла с бавен, спокоен или бърз ход, спрямо момента, в който е предприела пресичане на платното за движение на ул. „5048“, водачът на л.а. Д.Н. е имал възможност при своевременна реакция за спиране, да предотврати произшествието като спре преди мястото на удара. При тичане ударът е бил непредотвратим за водача на автомобила. Тъй като водачът на автомобила не е реагирал за спиране, л.а.

Д.Н. е ударил пешеходката с предната част на предния си десен калник. От удара пещеходката е отблъсната напред и надясно от автомобила и е паднала върху асфалтовата настилка.

При изслушването в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че ако пешеходката е пресичала по продължение на ул. „5048“, то тя е щяла да измине дори път, по-дълъг от възприетия в заключението, при което произшествието би било предотвратимо дори при спокойно тичане на пешеходката. При всички случаи, ПТП е предотвратимо за водача при движение на пешеходката с бавен, спокоен или бърз ход.

3

Причините, довЕ. до инцидента, с оглед видимостта на участниците един към друг, скоростта им на движение и предотвратимостта на удара, са субективни. При условие, че пешеходката е вървяла, водачът П. е имала техническа възможност да я възприеме своевременно и да предотврати удара чрез спиране. По делото няма никакви данни за това, че пешеходката е тичала – няма твърдения, нито доказателства за обстоятелства, налагащи подобен извод – напр. че е бързала, за да се качи в превозно средство на градския транспорт или друго подобно обстоятелство. Съдът, от гледна точка възрастта й – 73 г. и с оглед опитните правила, намира за твърде слабо вероятно пешеходката да е тичала. Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че включително и при тичане, действията на водача следва да се приемат за намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Моментът на възникване на опасността е фактически въпрос. При липса на конкретни данни за препятствия между двамата участници в произшествието, водачът П. е била длъжна при възприемане на тичащ пешеходец с посока на движение към пътното платно, да съобрази поведението си с това обстоятелство, като намали скоростта си и при необходимост – спре. Като не е обърнала внимание на пътната обстановка от дясната си страна, а е наблюдавала само автомобила, с който се е разминавала от ляво, П. сама се е поставила в ситуация да не може да предотврати удара, независимо от начина на движение на пешеходката.

От друга страна, както правилно е отбелязва вещото лице, пешеходката е също участник в движението и също трябва да осигури собствената си безопасност, когато се движи върху платното за движение на МПС. След като съдът прие от фактическа страна, че за водача не са били налице обективни препятствия за видимостта към пешеходеца, то същото важи и за пешеходката – тя е можела да възприеме лекия автомобил, неговата скорост и посоката му на движение и да съобрази поведението си с тях, което е и нейно задължение съгласно чл. 113 от ЗДвП, вр. с пар.6, т. 54 от ДР на ЗДвП. Като не е направила това, с поведението си тя също обективно е допринесла за настъпването на ПТП, поради което съдът намира, че последното е резултат от допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата и на двамата участници.

От процесното ПТП ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: фрактура на десния голям пищял в областта на дясната колянна става, фрактура на главичката на десния малък пищял, фрактура на дясната лъчева кост в областта на китковата става.

По своя вид и тежест, травматичните увреждания на ищцата имат следната медико-биологична характеристика: Получената вътреставна фрактура на десния голям пищял е причинила на ищцата „трайно затруднение 4 на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая около 6-7 месеца), фрактура на главичката на десния малък пищял - „ трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по - дълъг от 30 дни“ (в случая около 40 дни), а фрактура на дясната лъчева кост в областта на китковата става - „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по - дълъг от 30 дни “ (в случая до 2 месеца).

Спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение пострадалата е получила в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Св.Анна“ София. По спешност са били извършени клинични изследвания и консултации с лекари от различна специалност. Освен описаните по-горе травматични увреждания, по време на прегледите при ищцата е била установена и „Есенциална (първична) хипертония“. По спешност фрактурата на дясната лъчева кост е била наместена и обездвижена с гипсова лонгета. Фрактурата в областта на дясното коляно също временно е била обездвижена с гипсова лонгета, а след проведена предоперативна подготовка на 27.04.2022г. ищцата е била оперирана („открито наместване на фрактурата и стабилизиране с метална плака и винтове“). Включена била инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия. След гладко протекъл следоперативен период, пострадалата била изписана от болницата на 01.08.2022г. и лечението и е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим, антикоагуланти и аналгетици. Поради специфичното вътреставно счупване, в продължение на 4-5 месеца на ищцата е било забранено да стъпва на десния си крак. Тя се е придвижвала много трудно и поради това, че и дясната предмишница и длан са били имобилизани заради получената фрактура на лъчевата кост в областта на китковата става за срок от 30 дни. В началото на 5-тия месец, ищцата е започнала придвижване с помощта на патерици и с дозирано 50% натоварване на десния крак. С проведената рехабилитация лечебният и възстановителен период на пострадалата са продължили, вкл. и до момента на изготвяне на заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ на вещото лице д-р Б. Б., около седем месеца след злополуката. В заключението вещото лице подробно е обсъдило приетата по делото медицинска документация, поради което съдът не я обсъжда отделно. Заключението е компетентно изготвено, логично и безпротИ.речИ., не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.