Решение № 142 от 10.10.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. З., 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100145 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 и 79, ал.1 ЗС, предявен от К. Ц. М., ЕГН ********** с адрес: гр. З.-****, ***, обл. С., чрез адв. Г.Н.Д., съдебен адрес: гр. З.-****, бул. „Б.” № *, ет.*, офис * против Д., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик, на основание давностно владение в продължение на повече от десет години, с начало от 15.01.1993 г. и към настоящия момент, на недвижим имот, находящ се в землището на гр. З., община З., ЕКАТТЕ 31111, обл. С., в местност „М./П.“, представляващ Поземлен имот с идентификатор ***; площ - 1305 кв.м.; трайно предназначение на територията Земеделска; начин на трайно ползване - За стопански двор; категория на земята - Нула, при съседи: *** и *** по КККР, одобрени със Заповед **** г. на Изпълнителния Директор на АГКК.

Ищецът, чрез пълномощника си сочи, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ 1305 кв.м., находящ се в местност „М./П.“, по КК и КР на гр. З., обл. С., одобрени със Заповед **** г. на Изпълнителния директор на АГКК. Поземленият имот закупил на 26.10.1995 1 г. от ЗПК „З.“ - в ликвидация, гр. З., обл. С.. Фактическата власт върху имота осъществил още на 15.01.1993 г., когато закупил на публичен търг с явно наддаване сграда О. „М./П.“. Поземленият имот служи за отглеждане на животни и никога не е сменяно предназначението му. За този имот никога не е възниквал спор. Имотът владее постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и необезпокояван от никого, считано от 15.01.1993 г. За сградата има сключен писмен договор за покупко-продажба от 15.01.1993 г., но за земята или тъй наречената нормативно необходима площ на О.а/сградата няма сключен писмен договор.

Твърди, че ищецът е станал собственик по давност върху недвижимия имот, подробно описан по-горе, придобит с непрекъснато владение в продължение на повече от десет години, считано от 15.01.1993 г.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, чрез негов пълномощник – гл. юрк.

Е.В., представя отговор на предявената искова претенция, в който заявява, че оспорва изцяло същата по основание и размер, като счита предявеният иск за недопустим и неоснователен по подробно изложени мотиви, свързани със следното: оспорва твърдението в исковата молба, че ищеца е собственик на процесния поземлен имот; оспорва твърдението, че тъй като ищецът е владял описания имот го е придобил въз основа на оригинерно придобивно основание - придобивна давност.

Ответникът сочи, че искът е недопустим и че съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗС (редакция до изм. с ДВ бр. 33 от 1996 г. до 01.06.1996 г.) не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.

Следователно до 01.06.1996 г. не могат да се придобиват по давност недвижимите имоти държавна собственост.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В осз ищецът се явява лично и с адв. Д., който поддържа иска.

Ответникът – редовно призован, се представлява от юрисконсулт В., която поддържа депозирания отговор и пледира за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 15.01.1993г. е сключен договор за покупко – продажба между ЗПК ,,З.“ – в ликвидация, гр. З. и ищеца /на л.11/, въз основа на който последният е придобил собствеността върху застроената сграда в м. ,,М.“ П., съответстващ на поземлен имот с идентификатор *** площ - 1305 кв.м. по КК на гр.

З..

От този момент насетне, ищецът необезпокоявано ползва, стопанисва имота лично и го отдава на трети лица, въз основа на неформални уговорки помежду им. В посочения период 15.01.1993г. до предявяване на исковата молба и завършване на съдебното дирене тези действия на ищеца не са възпрепятствани от страна на ответника, държавен или общински орган /липсват твърдения от страна на ответника в тази насока, като не се ангажират и доказателства в тяхна подкрепа, независимо от разпределената по делото доказателствена тежест между страните/.

Между сраните не се спори относно идентичността на имота, това че същият е застроен стопански двор, както и относно сключения договор за покупко-продажба на сградата и фактическото ползване на имота от ищеца /в отговора на исковата молба представителят на ответника излага възражения единствено относно това дали фактическото ползване на имота по своята същност е владение или държане на същия, аргументирайки по същество, че законът забранява завладяването на имота и съответно придобиването му на оригинерно правно основание –изтекла придобивна давност в полза на ищеца/, както и това че имотът е бил включен в АПК, а последствие и в ЗПК ,,З.“, поради което тези обстоятелства като безспорни не подлежат на допълнително доказване.

Спорен между страните е въпросът дали упражненото владение от на ищеца върху имота има за последица придобиване правото на собственост върху него.

По делото е приета, без възражения, съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, като компетентно изготвена, задълбочена и отговаряща в пълнота на възложената задача. Експертът е изготвила 1 брой комбинирана скица, на която в цвят е повдигната използваната част от имота, за която се претендира /цялата площ на имота, посочена и в приложената по делото скица от АГКК/ и се установява съответствие с отразяванията по КК.

Вещото лице сочи, че не е установила включването на имота в АПК, ТКСЗ, ДЗС или друга организация, независимо че имотът е ползван от АПК, което обяснява с обстоятелството, че за имота липсват данни да е бил собственост на други лица, от които да е отнет или предоставен - ,,внесен“ в АПК.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, чрез през 3

1994г. е изготвена обяснителна записка във връзка проект за определяне нормативно необходимата площ на обект „О.-М. П.“, землище гр. З.. Одобрени са проект на парцела и кадастрален план, които са заверени от PC „33“- гр. С. и ОбПК – З.. Изготвена е и оценка от независим експерт за стойността на земята, която била определена на стойност 18375.00 лева /неденоминирани, преди влизане в сила на Закона за деноминация на лева, обн. с дВ бр.

20/05.03.1999г., в сила от 05.07.1999г. /.

С писмо изх. № 295/19.10.1995 г. от ЗПК „З.“ - в ликвидация, гр. З., обл.

С., приобщено на л.17 от делото, ищецът е уведомен, че в срок до 27.10.1995 г. следва да представи заверено от банката платежно нареждане за платена, застроена и прилежаща площ на закупената от него сграда О. „М.“ по посочената в писмото банкова сметка.

На 26.10.1995 г. с вносна бележка № 45, чрез „Е. – З.“, в полза на ДФ „Земеделие“ ищецът внесъл сумата от 18375.00 лева /неденоминирани/. За извършеното плащане представил в деловодството на ЗПК „З.“ - в ликвидация, екземпляр от вносната бележка.

Независимо от извършеното плащане /неоспорено от ответника/, между страните – ищецът и ликвидационния съвет не е сключен договор, с който да е прехвърлена собствеността върху имота на ищеца М..

Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на фактическа власт.

По делото са разпитани свидетелите С. Ц. М., И.С.Б. и С.К.А.

Показанията на свидетелите се ценят от съда, съгласно чл.172 от ГПК, предвид установените им отношения с ищеца – св. М. е негов брат, св. Б. си служи с процесната вещ, въз основа съглашението му с ищеца, а св. А. е първи братовчед на ищеца.

Свидетелите излагат преки и непосредствени възприятия, свързани с ползването на имота, периодът, в който е започнало, както и по отношение на това по какъв начин е установено. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, независимо от установената връзка с ищеца. Единствено на това основание не може a priori да се отрече доказателствената стойност на показанията им, както и възможността те да дават правдиви показания по делото.

Процесуалният закон съдържа ясен регламент кои лица не могат да бъдат свидетели и съдът не може да поставя допълнителни ограничения като отхвърля достоверността на показанията на допустим свидетел само по съображения, че се намира в родствена, облигационна или друга връзка с ищеца, щом законът допуска това лице да бъде свидетел по делото.

Заинтересоваността и предубедеността на свидетеля не са субективни 4 предположения, които да тежат отнапред върху дадено лице, единствено поради родствена връзка или близки отношения със страна по делото.

Напротив, касае се за конкретни факти, които като всеки друг факт в процеса, трябва да бъдат доказани, а не единствено предполагани.

Предубедеността на даден свидетел се доказва, като се установи недостоверността на твърденията му. Следователно да се отрече доказателствената стойност на показанията на свидетелите единствено по съображение, че са родственици или контрагенти, но без да е установено показанията им да са недостоверни, би представлявало проява на предубеденост от страна на самия ръководно-решаващ орган.

Имайки предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите са подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях те възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че те имат ясна представа за факти, от значение по делото.

Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите С. Ц. М., И.С.Б. и С.К.А. Те не са оборени от нито едно доказателство по делото. Същевременно свидетелите не се опитват манипулативно да представят фактическата обстановка като преувеличават потребностите на ищеца. В заключение показанията на свидетелите се ценят като подробни и добросъвестно дадени, поради което се ползват с доверие от съда.

От показанията на свидетелите А. и М. се установява безпротиворечиво, че ищецът е придобил т.нар. ,,О.“ и процесния имот след като ги е заплатил през 1993г. и 1995г., които по-рано били на ТКЗС. Свидетелите сочат, че имотът представлява стопански двор към О.а, като именно като такъв е ползван и от ищеца, а в последствие и от св. Б.. Свидетелите установяват и това, че от 1993г. ищецът стопанисва имотът- двор, използвайки го за личните си нужди, а от тогава насам го поддържат той и неговият наемател, вкл. оградата, която го отделя от останалите имоти в близост.

Възприятията на свидетелите А. и М. датират от времето, когато имотът е ползван от стопанска организация ТКСЗ, а в последствие от правоприемника ЗПК ,,З.“.

Свидетелят Б., който е ползвател на имота, предоставен му за послужване от ищеца. Същият сочи, че поддържа имота именно въз основа на уговорка с ищеца, като в периода от 26-27 години никой друг освен М. не е посещавал имота като собственик и не е заявявал претенция пред свидетеля.

От показанията на свидетелите се установява, че ищецът владее процесния имот за себе си явно, непрекъснато и несмущавано повече от 30г Ищецът продължава да упражнява фактическа власт върху имота за себе си лично и чрез св. Б. по същия начин и така го владее до предявяване на иска и до приключване на устните състезания.

Показанията на свидетелите кореспондират със заключението на 5 приетата СТЕ и приетите по делото писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите са подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви.

В тях се възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприети като очевидци. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че свидетелите имат ясна представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като собственик.

Разпечатката съдържа 52 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb69f8b2-2d72-4340-bb21-f9fce5645a04