Решение № 289 от 19.11.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. ЛЕВСКИ, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.А-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20254410100364 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск от Гаранционен фонд, гр.София, срещу М.

И. М. от гр.Левски с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, вр. чл.558, ал.7 КЗ, вр. чл.559, ал.3 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на основание чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса на застраховането е изплатил по щета №23110379/29.12.2023г. сума в размер на 2117,60 лв., от които 2080 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 37,60 лв.

– ликвидационни разноски по обработка претенцията, на увредения при ПТП, настъпило на 04.11.2023г. с л.а. марка „***”, модел „***“ с рег.№***, собственост на А. Ф. С..

Твърди, че виновен за катастрофата бил ответникът М. И. М., който управлявайки л.а. марка „***”, модел „***“ с рег. №***, на ПП-3, км.62+458 с посока на движение към гр.Русе, при наличието на пътен знак Б2 „Спри“, не спира и удря правомерно движещият се лек автомобил марка „***”, модел „***“ с рег.№ ***, като реализира ПТП с имуществени щети.

Твърди, че нанесените увреждания на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, са както следва: броня предна обл., лайсна пр.броня дясна, 1 основа предна броня ПВЦ, преден капак, панта преден капак - лява и дясна, решетка преден капак - лява и дясна, калник преден десен, подкалник преден десен ПВЦ, челно стъкло - тонирано, кора под предна броня, рамка радиатор, фар десен, основа преден калник десен, рог преден десен, основа преден калник ляв, рог преден ляв, радиатор воден, радиатор климатик, алтернатор, въздушна възглавница шофьор, въздушна възглавница - пътник, греда преден мост, резв. стъклоумивател.

Твърди, че възстановителната стойност на автомобила при средни пазарни цени към датата на инцидента е 3039,36 лв. Навежда довод, че е налице тотална щета, тъй като определеното обезщетение по експертна оценка надвишава 70% от действителната стойност на автомобила към датата на инцидента. С оглед на посоченото било определено и изплатено от ГФ обезщетение в размер на 2080 лв. на основание чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса на застраховането.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът М. И. М. дължи на Гаранционен фонд, сумата в размер на 2117,60 лева, представляваща изплатеното обезщетение по щета №23110379/29.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №215/2025г. по описа на РС Левски.

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника М. И. М., който е писмен отговор чрез пълномощник адв.Й.М. ПлАК.

Твърди, че описаните в исковата молба факти относно осъществяване на ПТП не отговарят на действителната фактическа обстановка.

Твърди, че преди да навлезе на ПП - 3, км.62+458 спрял на пътен знак Б2 „Спри“ и след като се уверил, че по същия не се движат автомобили, предприел преминаване на автомобила на ПП-3, с посока на движение към гр.Русе. Твърди, че след включването си на ПП-3 изминал известно разстояние, едва след което бил застигнат от МПС, движещо се със значителна скорост, което блъснало управлявания от ответника автомобил в задна лява част, поради което предполага, че това е станало при опит да бъде изпреварен, 2 без да е съобразено от другия водач разстоянието, на което да бъде заобиколен автомобилът на ответника. Сочи, че се установява и от приложената към исковата молба план-схема на ПТП, интензитета на настъпилите щети и мястото на удара между двете МПС, че именно другият водач е станал причина за настъпилото ПТП поради движение с несъобразена скорост и неспазена дистанция.

Оспорва представения Констативен протокол за ПТП и приложената към него План-схема. Заявява, че направените изводи в „Обстоятелства и причини за ПТП“ в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица издаден на 20.11.2023г. и План - схема не съответстват на действителната фактическа обстановка. Същите са съставени 16 дни след ПТП и не кореспондират със съставените АУАН сер. GA с бл.№1091730/04.11.2023г. и АУАН сер. GA с бл.

№1091731/04.11.2023г., които са съставени към момента на произшествието.

Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Я.А. – ПлАК, който поддържа исковата молба и счита иска за доказан от събраните по делото доказателства. Представя писмена защита с подробни аргументи за основателност на исковата претенция и неоснователност на възраженията на ответника. Моли установителния иск да бъде уважен.

Ответникът М. И. М. се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адв.М., който поддържа изложените в отговора на исковата молба съображения за неоснователност на иска. Представя писмени бележки с подробни аргументи, че от доказателствата по делото се установява, че причина за настъпване на ПТП е и нарушаване на правилата за движение от другия водач, поради което не следва обезщетението за причинените от произшествието щети да бъде възлагано изцяло в тежест на ответника. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, при условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме иска за доказан, да приеме и наличие на съвина по отношение на другия водач.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното 3 произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“.

В чл.558, ал.7 от КЗ е предвидено, че след изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1 от КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Основателността на предявената искова претенция е обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки:

1) ответникът виновно да е причинил описания в исковата молба деликт - ПТП;

2) настъпилите от процесното ПТП имуществени вреди и техният размер;

3) липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, обезпечаваща отговорността на деликвента към момента на настъпване на ПТП.

4) изплащане от Гаранционния фонд на пострадалото от ПТП лице стойността на причинените имуществени вреди.

Установява се от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план-схема към него рег.№31600-47444/01.12.2023г., изготвен от ст. полицейски инспектор Св.К. при ОД МВР Плевен /л.6/ и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2023-1029-1190/04.11.2023г., изготвен от Д.Б.Д. – служител на с-р Пътна полиция при ОД МВР Плевен, посетил местопроизшествието /л.60/, че на 04.11.2023г. около 9,15 ч. на ПП-3, км.62+458, посока на движение към гр.Русе е настъпило ПТП между лек автомобил марка „***”, модел „***“ с рег. №***, собственост на ответника М.

И. М. и управляван от същия и лек автомобил марка „***”, модел „***“ с рег.

№***, собственост на А. Ф. С., управляван от А. С. А..

Установява се, че ПТП е настъпило в резултат на това, че ответникът М.

И. М. не съобразил поведението си с пътен знак Б2, като отнел предимството на л.а. *** ***, който го удря. Установява се от констативния протокол, че в 4 резултат на настъпилото ПТП били причинени материални щети на л.а. *** *** - цялостна деформация на предната част на МПС.

Безпротиворечива е съдебната практика, че Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му /при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите на смърт, нараняване на човек и при материални щети/, в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ.

Именно такъв официален свидетелстващ документ представлява съставения за процесното ПТП констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Като официален свидетелстващ документ той се полза не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП (Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. №1506/2013 г., I т.о. на ВКС).

Материалната доказателствена сила на констативния протокол за ПТП е оспорена от ответника, като е открито производство по чл.193 ГПК по оспорване истинността на документа.

Недоказана от ответника, който носи доказателствената тежест за това, е неистинността на оспорения констативен протокол по отношение на удостоверените в него факти. От съвкупната оценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства не се опровергават удостоверените в него обстоятелства.

Описаните в констативния протокол факти относно механизма на настъпване на ПТП не са в противоречие, а се потвърждават от приобщените материали по преписка №7222/2023г. по описа на РП Плевен. Констатациите в протокола за ПТП съответстват на отразеното в съставения по ДП Протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, по преписката не са налични други писмени доказателства, които да са в противоречие с фактите, отразени в констативния протокол, да установяват друг механизъм на ПТП, виновно поведение на другия участник в ПТП. Установява се, че с Постановление от 07.06.2024г. прокурорът е възприел фактическа обстановка, която съответства на констатациите в КП, липса на извършено престъпление от общ характер, като е прекратил наказателното производство и изпратил 5 постановлението на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен за преценка налице ли са основания за налагане на административно-наказателна отговорност.

Установява се, че с Наказателно постановление №24-0938001768/28.06.2024г. на Началник Група в ОДМВР Плевен, с-р Пътна полиция, по отношение на ответника М. И. М. е реализирана административнонаказателна отговорност – наложена глоба в размер на 200 лв., именно за това, че при навлизане в кръстовище не спира на знак стоп, сигнализиран с пътен знак Б2, като се включва в пътя с предимство без да се подсигури и става причина за ПТП с лек автомобил *** *** – нарушение на чл.50, ал.1 ЗДвП – не пропуска ППС движещо се по път с предимство на кръстовище и предизвиква ПТП.

Така установеното виновно противоправно поведение на ответника, станало причина за ПТП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите А. С. А., А. Ф. С., Т.И.

Й.ов – свидетели очевидци на настъпилото ПТП. Показанията им са еднопосочни относно механизма на настъпване на ПТП – навлизане на ответника М. М. в кръстовището от отсечка, сигнализирана със знак Стоп, отнемайки предимството на движещия се по пътя с предимство лек автомобил *** ***, при което настъпил удар между предната част на л.а.*** *** и задната част на управлявания от ответника л.а. *** ***. От показанията на св.А. А. и А. С. се потвърждава още, че констативният протокол е изготвен след посещение на мястото на ПТП от служители на ОД МВР Плевен, извършен оглед и непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, които са отразени в протокола.