Определение № 15464 от 17.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15464 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Преслав Огн. Дамянов като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20261100507247 по описа за 2026 година Производството е образувано по реда на чл. 274 – чл. 279 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от ищеца Д. Г. Г., чрез неговия процесуален представител адв. Д.М.П., срещу Определение № 43668 от 21.10.2025 г.постановено по гр.д. № 10259/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 161 състав,с която е оставена без уважение молба вх. № 321355/03.10.2025 г., подадена по електронен път на 29.09.2025 г., на Д. Г. Г. за изменение на решение № 13229 от 07.07.2025 г. по гр.д. № 10259/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че заплатеният размер на адвокатското възнаграждение не бил прекомерен с оглед множеството извършени процесуални действия по делото. Поддържа се, че възражението на насрещната страна за прекомерност било бланкетно. В жалбата се твърди, че за разлика от хипотезите на безплатна правна помощ (при които липсва облагаема доставка), в настоящия случай се касае за реално заплатено възнаграждение към Еднолично адвокатско дружество „Рашков“, което е регистрирано по ЗДДС лице, поради което начисленият данък съставлява директен имуществен разход за жалбоподателя като краен потребител. Моли се за отмяна на акта и преизчисляване на разноските въз основа на пълната уговорена база от 1200.00 лв., съобразно изхода на делото.

Насрещната страна – етажните собственици на самостоятелни обекти в 1 сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул. „********, чрез професионален домоуправител „ВХОД МЕНИДЖЪР“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. К. К., оспорва депозираната частна жалба.

Поддържа, че определеният от СРС размер на разноските е справедлив, а уговореният хонорар е завишен с оглед липсата на правна сложност по спорове, касаещи ЗУЕС. Моли определението на първата инстанция да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С решение № 13229 от 07.07.2025 г. по гр.д. № 10259/2024 г. по описа на СРС, ГО, е отхвърлен предявения от Д. Г. Г., ЕГН **********, против етажни собственици в сграда с адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „********“, ********, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение по т. 3 от проведено на 23.01.2024 г. общо събрание на етажните собственици за предприемане на съдебни действия против собственика на ап. 11 за дължими суми. С решението е отменено по предявените от Д. Г. Г., ЕГН **********, против етажни собственици в сграда с адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ул.

„********“, ********, искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС решения по т. 4 и т. 5 от проведено на 23.01.2024 г. общо събрание на етажните собственици за сключване на нов договор с „Вход Мениджър“ ЕООД, за изпълнение на Правилника за вътрешния ред и актуализиране на книгата на етажната собственост с оглед вземане на решение за одобрение на преизчислени идеиални части по чл. 17, ал. 6 ЗУЕС.

С решението етажните собственици в сграда с адрес: гр. София, ж.к.

„Изток“, ул. „********“, ********, чрез управителя К.И.И., са осъдени да заплатят на Д. Г. Г., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 640 лв., разноски, сторени по делото, а Д. Г. Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на етажните собственици в сграда с адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ул.

2

„********, чрез управителя К.И.И., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв., разноски, сторени по делото. В мотивната част на решението въззивният съд е приел, че доколко 2 от 3 от оспорените решения на ЕС са отменени, но ищецът има право и на 2/3 от сторените по делото разноски.

С молба вх. № 321355/03.10.2025 г., подадена по електронен път на 29.09.2025 г., на Д. Г. Г., процесуалният представител на ищеца е поискал на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, допълнение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, като разноските да бъдат определени на база пълния заплатен размер на адокатското възнаграждение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца.

Пред първоинстанционния съд са проведени общо три броя открити съдебни заседания на следните дати: 12.12.24г., 18.03.2025г., 03.06.2025г. Пред първата инстанция ищецът е сторил разноски в общ размер на 1250 лв. - 50 лв. държавна такса и 1200 лв. уговорен и платен адвокатски хонорар. СРС е уважил възражението на ответниците по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е намалил базовия размер на хонорара от 1200 лв. на 910 лв., определяйки общия признат размер на разноските на 960 лв., и съобразно уважената 2/3 част е присъдил в полза на ищеца сумата от точно 606,67 лв. адвокатско възнаграждение.

При преценка на извършената от процесуалния представител дейност, настоящият състав констатира, че обемът на процесуалните действия на адв.

Павлова е в рамките на обичайния за този вид производства стандарт.

Дейността на защитата пред първата инстанция се е свела до проверка на книгата на етажната собственост, съпоставка на присъствен лист и провеждане на разпит на един свидетел (св. Емилова) относно датата на разлепване на поканата. Споровете по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са масови спорове и провеждането на три открити заседания е в резултат на техническото време за събиране на доказателствата. Делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, поради което и договореният хонорар от 1200 лв. се явява прекомерен.

Действително начисляването на ДДС върху заплатената сума следва да отчете при присъждане на адвокатското възнаграждение, като същото бъде определено на база без ДДС, но въззивният съд намира, че определеното от 3 първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер от 910 лв. с ДДС е съответно на предоставената адвокатска услуга по изложените по-горе съображения.

При това положение, след като правилната и непрекомерна базова сума за адвокатско възнаграждение възлиза на 910 лв., то дължимата от ответниците сума съобразно изхода на спора и уважената 2/3 част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възлиза на 606,67 лв. Доколкото с първоначалното решение на СРС в полза на ищеца са присъдени разноски за адвокат в размер на 606,67 лв., не са били налице основания за изменение на акта по реда на чл. 248 ГПК.

По тези съображения обжалваното определение на СРС следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 43668 от 21.10.2025 г., постановено по гр.д. № 10259/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 161 състав, с което е оставена без уважение молбата на Д. Г. Г. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 13229 от 07.07.2025 г., постановено по гр.д. № 10259/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 161 състав, в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4