Решение № 440 от 16.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Карамфила Тодорова

Членове:

Десислав Любомиров

Доротея Кехайова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600337 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.

С присъда № 40005 от 01.10.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 1234/22 г. по описа на Софийски градски съд, СНС-закрит, съдът е признал подсъдимия С. Н. Х. за виновен в това, че на 20.06.2021 г. като български гражданин излязъл през границата на страната през ГКПП „Малко Търново“ с цел да участва в престъпление по ал.1 на чл.108а от НК, а именно по чл.115 /убийство/ и чл.128 /тежка телесна повреда/ от НК, включително и срещу друга държава – Сирия, с цел да създаде смут и страх в населението, поради което и на основание чл.108а, ал.6, вр. ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години, което на основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1,т. 2 ,б „а“ , вр. чл. 58, т. 3 ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от „открит тип“ при първоначален „общ режим“.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и 2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият С. Х. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 09.08.2021г. до 30.03.2022 г. и „домашен арест“, считано от 31.03.2022 г. до постановяване на присъдата. Осъдил го е на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати разноските по делото в размер на 3892,50 лв. - по сметка на СО СП; сумата от 3278,75 лева - по сметка на СГС, както 5 лева държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия С. Х., в които се изразява недоволство от присъдата като се твърди, че същата е постановена при нарушаване на принципа за разкрИ.е на обективната истина и провеждане на всестранно и пълно изследване на 1 всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Сочи се, че присъдата противоречи на закона и е необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо. Критикува се постановеният съдебен акт, включително в частта на изготвените мотиви. Защитникът приема, че обвинението не е доказано по безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна. Неправилно според жалбоподателя е било прието, че свидетелските показания са взаимно подкрепящи се и са били тълкувани превратно и субективно. Същите са били ценени, независимо, че представляват единствено предположения. Сочи се, че нито един от свидетелите няма придобити впечатления подсъдимият да е участвал в терористични организации или да е упражнявал насилие, а изводите за промяна в мисленето му и радикализация се базират на субективна интерпретация. Аргументира, че мюсюлманската религия не е забранена на територията на страната, нещо повече тя се определя като религия на образованието и просвещението. Интерпретира единия от обредно-моралните стълбове на тази религия – джихадът, като борба срещу земните чувства и срещу изкушението и порока в самия човек. Липсват според защитата доказателства подсъдимият С. Х. да е възприел идеята за войнствен джихад, свързан с насилие. Подкрепя тезата си с показанията на св. Т. М., който е заявил в разпита си, че подсъдимият не му е споделял, че иска да се включва в бойни или терористични действия, а терминът „неверници“ е ползван като общо понятие. Не може според защитата приложеното по делото молитвено килимче на подсъдимия да се интерпретира като доказателство за радикализация, доколкото ролята на тази вещ е да създаде удобна и чист среда за молитва. Приема още, че липсват доказателства за това, че зад профила „***“ стои именно личността на Х.. Счита, че не е било установено по безспорен начин, че предадените разпечатки на кореспонденция в приложението Instagram, която е залегнала в основите на обвинителната теза и мотивите на съда, се е състояла именно между подсъдимия и неговата майка. Изтъква, че изобщо липсват доказателства за радикализация при Х., а свалените клипове, свързани с идеология на насилие, тероризъм и фанатизъм е неясно от кое устройство са били свалени, имало ли е интервенция на записите, от кой период са те, от кого са били публикувани. Във връзка с последното се позовава на показанията на св. М. А., който е посочил, че е успял да влезе в профила на подс. Х., а св. Т. М. сочи, че А. е „разбил“ профила му.

Приема, че самите клипове нямат информационна стойност, тъй като не обективират престъпно поведение от страна на Х. и нямат дата и място на изготвяне. Сочи, че не е било установено и пътуване до Сирия, тъй като подсъдимият е бил установен от турските власти поради нарушаване на военната зона, а не при опит да премине границата. У него самия не са били установени оръжия или боеприпаси, нито е било доказано да е извършвал престъпления против живота и здравето на хората, още помалко да е излязъл през границата на страната, за да отиде в Сирия с подобна цел.

Самият той не е сред лицата, членуващи в терористични организации. С тези аргументи се отправя искане за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подс. С. Н. Х..

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия сочи, че не са били взети необходимите мерки и не са положени достатъчно усилия за разкрИ.е на обективната истина по делото, липсват прецизни фактически, а в резултат на това и точни правни изводи. Допълва, че липсват доказателства относно това на подсъдимия да са му били превеждани каквито и да било активи с цел тероризъм, радикализация или поддържане на екстремистки възприятия. Приема, че е останал недоказан и фактът на преминаване на Х. от Република Турция в Сирийска Арабска Република, което според защитника води до несъставомерност на деянието. Сочи, че липсва подготовка от 2 която да се направи извод за намерение за преминаване на турско-сирийската граница, в това число парични средства, предварително наето жилище, закупен билет за Сирия, предварителни контакти с лица, които пребивават на територията на Арабската република. Налице е според защитата единствено писмо от Република Турция Министерство на вътрешните работи, в което е посочено, че С. Н. Х. е преминал на територията на РТурция през сухопътния граничен пункт Дерекьой Лозенград и е депортиран на 10.08.2021 година, както и такива, установяващи, че в техните регистри няма информация, респективно документи за лицето. Подчертава, че С. Х. е бил установен от турските власти и същият е бил обект на производство за нарушаване на забранена военна зона и липсват данни да е извършвал опит да излезе през границата на Република Турция в посока към Сирия. Акцентира, че съгласно Регламент за изпълнение № 2020 на Съвета от 13 януари 2020 година, за прилагане на член 2, § 3 от Регламент № 2580/2001 година, името на подсъдимия не фигурира в списъците с обявени за терористични групи и образувания, лица, както и такива да е поддържал директни или индиректни контакти с подобни лица. Сочи, че в изпратените от и до подсъдимия 9 броя снимки в кореспонденция със свид. В. Г. Г., по приложението „Вайбър“, не се разкриват данни за повишена радикализация от страна на подсъдимия.

Аргументира, че в кореспонденция между профили, за които държавното обвинение и първоинстанционния съд са приели, че са на подсъдимия и майка му, не се установява кои са авторите на текстовите съобщения още повече, че свид. А. Ф. установява, че при пристигането си в Истанбул подсъдимият не е разполагал с мобилно устройство, а предадената с протокол за доброволно предаване от майката на Х. кореспонденция на турски език в приложението Инстаграм за периода от 20.06.2021 г. до 22.06.2021 г. не е било установено от кое устройство е била свалена и по каква причина се твърди, че тя е водена именно с подс. Х.. Защитникът приема още, че анализът на видеоклипове, качени във „Фейсбук“ страницата на подсъдимия не дава отговор от кое устройство са свалени, има ли интервенция по тях, кой е свалил клиповете, дали е по реда предвиден в НПК, кога са били публикувани и дали този времеви период съвпада с инкриминирания, още повече, че св. М. А., сочи, че е успял да влезе в профила на подсъдимия Х. и не отрича да е писал от негово име, както и че е предоставял паролата на сестра си. Според защитата самите клипове не носят никаква доказателствена информация относима към обвинението, тъй като не носят данни за дата, място на изготвяне, не отразяват и каквото и да било престъпно поведение от страна на С. Х.. Подчертава, че от разпитите на свидетелите се установява, че подсъдимият е неконфликтна личност, готов винаги да окаже помощ, отрицателно настроен към всякакъв вид агресия, отдаден на религията, но не в аспект на краен радикализъм. Отправя искане за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Представителят на САП заявява, че постановената първоинстанционна присъда е правилна, обоснована и следва да бъде потвърдена. Приема, че съдът е изпълнил задължението да оцени годните доказателствени източници и безспорно е било установено авторството на деянието. Счита, че определеното наказание е справедливо и не се налага изменение в такава посока. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Подсъдимият дава обяснения пред въззивната инстанция, в които сочи, че не е лош човек, през инкриминирания период е имал проблеми, заминал е за Турция с намерение да помага на хората с лечение, не е имал намерение да пресича границата със Сирия, не е знаел къде се намира и бързо се е отказал от първоначалния си 3 замисъл, не е наранил никого и не е терорист. Започнал е работа след изменението на мярката му за неотклонение от въззивния съд и се чувства по-добре. Поддържа становището на защитника си, а в предоставената му последна дума сочи, че е бил млад, мислел е по различен начин и е допуснал грешка. Заявява, че не е направил нещо толкова голямо, което би могло да го определи като терорист.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата ведно с допълнението към нея, както и изложеното в съдебно заседание от страните, и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда приема следното:

Първоинстанционният съд, чрез надлежно събрани доказателства и доказателствени средства, е приел за установена фактическа обстановка, която се споделя от настоящия съдебен състав. Необходимо е единствено да бъде допълнена с оглед съдържанието на заключенията на приетите по делото експертни заключения и релевантни подробности, които разкриват детайли, свързани с поведението на подсъдимия в предшестващия заминаването му за РТурция период:

Подсъдимият С. Н. Х. е роден на ********г. в гр. ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, живущ в гр.***, ж.к. „***“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН **********

Подсъдимият Х. завършил средното си образование в ПГ по химични технологии в гр. ***, където в периода 2016-2018 г. клА. ръководител му била св. Ж.

Я.. В периода до началото на 2020 г. тренирал бойни спортове. Поддържал приятелски отношения със свидетелите Г. Я., Г. К., Т. М., В. Г.-Г. и Р. С..

В началото на 2020 г. решил да замине извън страната и на 1 март 2020 година подсъдимият Х. напуснал България, заминавайки със самолет от Аерогара София за РФранция, където възнамерявал да работи и живее при вуйчо си – свидетеля М. М. А.

А. живеел във Франция от повече от десет години, като от 2017 г. пребивавал в предградията на Париж, на адрес „Cormeilles en Paris“, „***“ №7.

В началото на престоя си подсъдимият С. Х. живеел при вуйчо си, но бил затворен в себе си и не споделял много. Двамата рядко излизали заедно, като всеки водел отделен начин на живот. Х. успял сам да си намери работа като общ работник в строителството. Понякога не се прибирал в жилището на вуйчо му в продължение на няколко дни, твърдейки, че нощува при познати. След около три месеца се изнесъл от дома на вуйчо си и заживял с неустановени по делото лица, за които твърдял, че са му приятели.