Определение № 4262 от 08.09.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 3528/2026
- Вид
- Определение № 4262
- Подписан
- 08.09.2026
- В сила
- 24.09.2026
- Състав
- СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.7 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4262 гр. Бургас, 08.09.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120103528 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от ********ЕООД против Г. Т.
М., с която са предявени установителни искове по чл.422 от ГПК.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и със заповедното дело, намира производството за недопустимо, като мотивите за това са следните:
Съдът, разглеждащ установителния иск, дължи самостоятелна проверка за наличието н а предпоставките за предявяването му. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск – в този смисъл т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
По ч. гр. дело № 1156/2026 г. по описа на РС – Велико Търново е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 680/28.04.2026 г. срещу Г. Т. М..
Заповедният съд е изпратил съобщение до длъжника за връчване на заповедта за изпълнение до постоянния и настоящия му адреси, които съвпадат, а именно – **********. Видно от съобщението, връчителят е посетил адреса през месец май 2026 г., като не е открил адресата или негови близки, като е събрал сведения от домоуправител, чийто имена и адрес са посочени, че М. живее на адреса. Адресът е посетен и през месец юни 2026 г., като връчителят не е открил адресата, но е събрал сведения от лице, чиито имена са посочени, че адресатът живее на адреса. Въпреки че е залепено уведомление на адреса, никой не се е явил в съда в указания срок, за да получи книжата. Няма данни в хода на заповедното производство да е извършена проверка дали длъжникът има регистриран действащ трудов договор, респективно дали упражнява стопанска дейност. Заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, и дава указания на заявителя да предяви установителни искове, по които е образувано настоящото производство.
Според разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд указва на заявителя да предяви иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая от материалите по заповедното производство е видно, че връчителят е събрал информация, 1 че длъжникът живее на адреса.
На следващо място, според разпоредбата на чл.47, ал.7 от ГПК, разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчване на заповед за изпълнение. Според разпоредбата на чл.47, ал.3 от ГПК при невъзможност за връчване на заповедта за изпълнение на посочения от заявителя адрес, респективно на регистрирания адрес на длъжника, съдът служебно проверява и местоработата на длъжника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Както вече се посочи, заповедният съд не е извършил проверка дали длъжникът има регистриран действащ трудов договор. След служебна справка, извършена от исковия съд, се установява, че ответникът има регистриран действащ трудов договор с работодател „*******.
Ето защо, не може да се приеме, че са осъществени всички задължителни начини за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, които са неуспешни, респективно не е удостоверено по надлежен начин, че длъжникът не живее на адреса, поради което и не следва да се дават указания на заявителя да предявява установителни искове, дори и заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Предвид изложеното, към настоящия момент дружеството няма правен интерес от предявяване на установителни искове за вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение – тези искове са преждевременно предявени и производството по делото следва да бъде прекратено.
След влизане на определението в сила, препис от същото следва да се изпрати на заповедния съд, който да продължи процедурата по връчване на заповедта за изпълнение по месторабота на длъжника и при невъзможност за това, да прецени дали М. живее или не на адреса по справката от НБД „Население“, в случай, че заповедта за изпълнение не му е връчена лично.
Мотивиран от горното и на основание чл.130, ал.1 от ГПК съдия при БРС ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3528/2026 г. по описа на БРС, образувано по искова молба на ***************, против Г. Т. М., ЕГН – **********, с която са предявени установителни искове за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1156/2026 г. по описа на РС – Велико Търново.
След влизане на определението в сила, препис от същото да се изпрати на заповедния съд по ч. гр. дело № 1156/2026 г. по описа на РС – Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2