Определение № 19365 от 31.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19365 гр. София, 31.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. - В. като разгледа докладваното от П. Т. С. - В. Частно гражданско дело № 20221110125036 по описа за 2022 година

Производството е по реда на 248, ал. 1 от ГПК вр. чл.414а ГПК – по подадено възражение за прекомерност на присъдено адвокатско възнаграждение със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

След издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя Г. В.

В., с ЕГН **********, в срока за възражение от „У. Б.“ АД е постъпило такова с правно основание чл.414а ГПК, с приложени към него доказателства за плащане на задължението на длъжника, включващо главница от 194,06 евро и част от съдебните разноски, а именно заплатената от заявителя държавна такса от 19,67 лв. За останалите разноски, изразяващи се в заплатено от заявителя адвокатско възнаграждение, длъжника е направил възражение за прекомерност с оглед липсата на фактическа и правна сложност. Възразил е изцяло и срещу присъдените разноски за въззивна инстанция, посочени в заповедта, като счита, че банката не е взела участие във въззивното производство, разноските не са направени по нейна вина и не се следват.

Следва да се отбележи, че при постановяване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.02.2023г., настоящия състав е действал в условията на изпълнение на задължителни указания, дадени с Определение №963 от 24.01.2023г. по ч.в.гр.д.№11476/2022г. по описа на СГС, поради което и не може да извършва самостоятелна преценка за това дължат ли се разноски за въззивна инстанция, нито в какъв размер. поради изложеното настоящия състав не може да постанови изменение на заповедта в частта за разноските за въззивна инстанция, присъдени със същата.

С оглед направеното с възражението искане за изменение на заповедта в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по неговата основателност. Действително подаването на заявление за издаване на заповед изпълнение е с ниска фактическа и правна сложност. Самото заповедно производство е формално, спорът за наличието или липсата на основание за заплащане на суми вече е бил разрешен с оглед твърденията в заявлението, за разрешаване със заповед за изпълнение е останал само въпроса за размера на сумата, което не е дължима по договора за кредит.

Независимо от това, Заявителят е претендирал парично вземане в общ размер под 1000 лв., поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв. съобразно правилото на чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ в редакцията му към момента на подаване на заявлението. Независимо от материалния интерес на делото съдът не би могъл да присъди по-малко по размер възнаграждение от установеното в НМРАВ, каквото е искането на длъжника.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира исканията на „У. Б.“ АД за 1 изменение на заповедта в частта за разноските за неоснователно.

С оглед на изложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „У. Б.“ АД, с ЕИК, инкорпорирано във възражение по чл.414а ГПК вх.№49857/22.02.2023г. за изменение на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.02.2023г., постановена по ч.гр.д.

№25036/2022г. по описа на СРС, 25 състав в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на заявителя адвокатско възнаграждение от 299,01лв. на 50лв., както и чрез отмяна на заповедта в частта с която е разпоредно заплащане на разноски за въззивна инстанция.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщението до страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2