Решение № 938 от 09.11.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. София, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110210433 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е въз основа на постъпила жалба от „Н.с.д.“ ЕООД с ЕИК **** чрез адв. Р. срещу наказателно постановление № 544151 – F554795/27.10.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – София при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/13.12.2006г.).

В жалбата се поддържа, че при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно е приложен материалният закон, а така също и че наказателното постановление е необосновано. Релевират се доводи за 1 незаконосъобразност на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, а именно, че същият е нечетлив, че не са посочени четливо данните на свидетелите, вписани в него, както и че не са посочени техните единни граждански номера. Твърди се, че посочените в АУАН свидетели не са присъствали при установяване на нарушението, нито при съставяне на АУАН, а вероятно са го подписали впоследствие. Претендира се нарушение на изискването на ЗАНН за ясно описание на обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението, както и неправилна правна квалификация, като се твърди, че липсват доказателства нарушението да е довело до неотразяване на приходи. Жалбоподателят счита, че нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай. Алтернативно се иска преквалифициране на нарушението и намаляване на имуществената санкция.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател „Н.с.д.” ЕООД се представлява от управителя си И.З. и от адв. Р., надлежно упълномощен.

Управителят на дружеството моли за отмяна на наложената имуществена санкция или нейното намаляване. Адв. Р. пледира за отмяна на наказателното постановление по съображенията, изложени в жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нито в АУАН, нито в НП е посочено, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, като вредоносния резултат за фиска би бил в размер на 5 лева. Посочва, че не е подадено възражение срещу АУАН, тъй като съобразно описаните в АУАН факти дружеството не е очаквало санкция по чл. 185, ал.2 ЗДДС. Претендира разноски съобразно представения списък.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Календжиева с представено пълномощно, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като счита, че извършването на нарушението е безспорно доказано, като жалбоподателят не е дал обяснения на причините за разликата в касовата наличност. Счита, че нарушението е довело до неотразяване на приходи и не представлява маловажен случай. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски - адвокатски хонорар.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в 2 тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 14.06.2020 г. около 12:30 часа свидетелят Р. СТ. Н. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП, заедно с колега си П.Д. извършили проверка на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. София, *** стопанисван и експлоатиран от „Н.с.д.” ЕООД с ЕИК ****.

При извършената проверка било установено, че търговският обект е оборудван с фискално устройство, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми от касата.

В хода на проверката била преброена фактическата касова наличност на касата, която била в размер на 124,31 лева, за което бил съставен опис. Бил проверен дневния финансов отчет Х 005795 от 14.06.2020 г. от фискалното устройство и било установено, че отчетената по фискално устройство касова наличност била в размер на 72,30 лева. Установената разлика от 52,01 лева между фактическата касова наличност от 124,31 лева и отчетената по фискалното устройство от 72,30 лева не била отразена като служебно въведена парична сума в касата. За извършената проверка бил съставен протокол за извършена проверка № 0459689/14.06.2020 г.

Свидетелят Р. СТ. Н. счел, че „Н.с.д.“ ЕООД е осъществило нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., за което на 19.06.2020 г. в присъствие на управителя на дружеството съставил срещу последното акт за установяване на административно нарушение № F 554795/19.06.2020 г. Актът бил предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го подписал без възражения. В актът не било посочено, че констатираното нарушение е довело до неотразяване на приходи.

Въз основа на така съставения АУАН на 27.10.2020 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП - София издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на управителя на наказаното дружество на 18.06.2021 г, а на 25.06.2021 г. по пощата била депозирана и жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля Р. СТ. Н., протокол за извършена проверка № 0459689/14.06.2020 г., дневен финансов отчет Х 005795 към 13:11 часа на 3

14.06.2020 г., опис на наличните парични средства в касата на търговския обект на 14.06.2020 г. и заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

Съдът основа изводите си по фактите главно на писмените доказателства по делото. Изготвеният опис на наличните парични средства в касата установява действителната касова наличност, както и лицето, което я е преброило, респ. присъствало по време на проверката, а именно управителят на дружеството И.З.. Дневният финансов Х отчет установява отчетената касова наличност по фискалното устройство. От приложения по делото дневен финансов отчет се установява и търговецът, стопанисващ обекта, а именно „Н.с.д.” ЕООД с ЕИК ****.

Показанията на свидетелят Р.Н. подкрепят установената въз основа на писмените доказателства фактическа обстановка. Свидетелят разказа пред съд с кого е извършил конкретната проверка и как протича тя, както и че е била установена разлика между фактическата касова наличност и тази, отразена чрез фискалното устройство. Обстоятелството, че свидетелят, поради липса на спомен, не успя да конкретизира дали разликата е била положителна или отрицателна, както и кое е лицето, преброил паричните средства в касата е лесно обяснима, предвид заеманата от него длъжност и характера и естеството на извършваната дейност, свързана с множество проверки на търговски обекти. Фактите, за които свидетелят нямаше спомен се установяват по несъмнен начин от писмените доказателства по делото.

От представената заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП се извлича информация за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган за съставяне на АУАН, респ. НП.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок (препис от НП е връчен на управителя на дружеството – жалбоподател на 18.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 25.06.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

4

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите, каквото качество инспектора по приходите Р.Н. е имал /съгласно чл. 7, ал.1 т.4 от ЗНАП/, следователно същият е бил компетентен да състави процесния АУАН. От т. 1.1, б. „г” на представената по делото заповед на изпълнителния директор на НАП е видно, че последният е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл. 185 от ЗДДС и на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и конкретно, като му е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация – такава по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г.

Неоснователно е възражението, изложено в жалбата, че правото на защита на наказаното дружеството е било нарушено, тъй като съставеният АУАН е нечетлив и то е било лишено от възможност да разбере в извършване на какво нарушение е обвинено. Видно от представения по делото АУАН същият е написан на компютър и отпечатан, а не е написан на ръка, поради което проблем с прочитането и възприемането му съдът не констатира. Също така ясно са написани и адресите на свидетелите. Действително в АУАН не са посочени ЕГН на лицата, вписани като свидетели. Това нарушение на чл. 42, т.7 ЗАНН обаче не е от категорията на съществените и не ограничава правото на защита на наказаното лице. Изискването за посочване на ЕГН на свидетелите е с цел те да могат да бъдат индивидуализирани и в случай на нужда – разпитани пред съда относно фактите, които са възприели. След като същите са посочени с три имена и адрес, на който да бъдат призовани при необходимост, то непосочването на ЕГН не опорочава АУАН. Страните, и в частност жалбоподателят, не са счели за нужно свидетелите да бъдат установени и разпитани, нито съдът служебно е намерил, че изясняването на 5 делото го налага. Ето защо доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в непосочване на ЕГН на свидетелите не може да бъде споделен.

На следващо място неоснователно е и твърдението в жалбата, че свидетелите не са свидетели на установяване на нарушението, нито на съставяне на АУАН. По отношение свидетеля Б. П. И. изрично е посочено, че същият е свидетел при съставяне на АУАН. Действително не е отразено свидетелят П. П. Д. в какво качество е подписала акта, но от показанията на свидетеля Р.Н., а и от протокола за извършена проверка се установява, че тя е присъствала при извършването на проверката в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, следователно е свидетел при установяване на нарушението. Доводът, че тези лица вероятно са подписали АУАН на по- късен етап е несъстоятелен, тъй като актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството – жалбоподател, предявен му е за запознаване и същият е имал възможност веднага да възприеме липсата на подписи на тези лица и да изложи на място възраженията си в тази насока.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.

В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че към момента на проверката в касата на търговския обект е имало 124,31 лева, а отчетената касова наличност по фискално устройство е била 72,30 лева.