Решение № 201 от 11.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Благоевград, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20241200900171 по описа за 2024 година

Предмет на делото е искова молба с вх. № 11103/19.08.2024 г., подадена от „Юробанк *********“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от Д.Ш. и П.Н.Д., чрез адв. М. Ц., със съдебен адрес: *********, срещу А. Т. Т., с ЕГН ********** и адрес:

********* и М. Г., с ЕГН ********* и адрес: *********.

Ищецът твърди, че ответниците А. Т. и М. Г. са ползвали банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк *********“ АД Договор за потребителски кредит N9 FL1312233. По договора за кредит като солидарен длъжник се е задължила и М. Г.. Твърди се, че на 12.05.2023 г. кредитополучателите са преустановили плащане на дължимите вноски за главница и за лихва, като са изпаднали в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и за лихва, считано от датата на изпадане в забава - 12.05.2023 г. С оглед на формираното просрочие по кредита банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 16.11.2023 г. с връчена Покана до длъжника. С поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Твърди се, че към датата на настоящата искова молба, длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк *********" АД, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на осъдителен иск. Сочи 1 се, че освен задълженията произтичащи от процесния договор длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на изпадане в забава до датата на издаване на извлечението, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице. Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба размерът на вземането е: - 35 022.07 лева, дължима главница за периода от 12.05.2023 - 04.08.2024 г.; 2310.22 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 12.05.2023 16.11.2023 г.; - 5647.86 лв. мораторна лихва, дължима за периода от 12.05.2023 - 04.08.2024 г. Посочените суми се претендират от „Юробанк *********" АД като изцяло и предсрочно изискуеми, считано от датата на връчване на поканата до длъжника –16.11.2023 г. По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците А. Т. и М. Г. да заплатят предсрочно изискуемото вземане на „Юробанк *********" АД, в общ размер 42 980.15 лв.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото, с който оспорват предявените искове изцяло по основание и размер. Твърди се, че не е надлежно обявена предсрочна изискуемост на задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит, тъй като поканата за изпълнение, приложена към исковата молба не е надлежно връчена. Същото е извършено чрез ЧСИ по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, който може да удостоверява връчване на книжа само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела, но не и удостоверява връчването на други книжа, както е в настоящия случай. Сочи се също, че връчването не е надлежно и поради това, че е извършено на адрес, различен от адреса на длъжника, посочен в договора за кредит и в нарушение на разпоредбата на чл.

19 от същия договор. Твърди се, че поканата за изпълнение е връчена и в нарушение на изискванията на чл. 47 от ГПК. Излага се, че предсрочната изискуемост на кредита не може да се счита за обявена и с изявлението на процесуалния представител на банката, съдържащо се в исковата молба, тъй като същото изхожда от и е адресирано, респ. получено, от лица които не са страни по кредитното правоотношение, нито разполагат с такива правомощия имайки предвид и факта, че ответника Т. се представлява от особен представител. На следващо място твърди, че ответника не дължи плащане на претендираното срещу него вземане в заявения от ищеца и посочен в исковата 2 молба размер. Оспорва се посочения в исковата молба размер на дълга за главница, размера претендираната възнаградителна лихва, както и претендираната мораторна лихва. Твърди, че посочените в исковата молба суми не отговарят на действителния размер на задълженията на ответника спрямо извършените от него плащания по кредита.

Прави се възражение за нищожност на договора по реда на чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 5 от Закона за потребителския кредит (ЗПК, поради липса на изразено съгласие от кредитополучателя и липса на информираност, тъй като ответника е чужденец и няма данни да е разбирал български език, а договорът е сключен изцяло на български език, няма превод или тълкуване на договора; не е присъствал преводач; лицето не е имало възможност да се запознае със съдържанието и правните последици на договора. Оспорват се клаузите на договора за кредит и на общите условия, предвиждащи възможност за едностранна промяна на лихвения процент по кредита от страна на банката и моли за проверка за нищожност на тези клаузи.

Ако съдът приеме, че същите са нищожни твърди, че банката неоснователно въз основа на тях е завишила размера на задължението по кредита и иска е неоснователен в претендирания размер.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват като неоснователни твърденията на ответника в отговора на исковата молба. Твърди, че предсрочната изискуемост била обявена надлежно от страна на ищеца. Сочи се, че направеното оспорване на исковата молба по основание и размер е бланкетно и същото следва да бъде оставено без разглеждане, евентуално без уважение. Счита направеното възражение за недействителност на договора, поради липса на съгласие от кредитополучателя, тъй като същият не е разбирал български език за неоснователно. А. Т. е български гражданин, който има единен граждански номер за български гражданин, както и постоянен адрес в *********. По повод направено възражение за недействителност на клаузите относно договорната лихва по кредита, прави уточнение че въз основа на същите изчисляването на договорната лихва по кредита не е била еднолично изменяна, като същото ще бъде доказано с поисканата съдебно- счетоводна експертиза. В допълнителния отговор на допълнителната искова молба се оспорва изцяло допълнителната искова молба, доводите и аргументите в 3 същата. Оспорват се твърденията на ищеца, че предсрочната изискуемост на вземанията по процесния кредит е надлежно обявена на длъжника съгласно чл. 14, ал. 1 от Договора. Поддържа се твърдението, че при връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ не е изпълнена процедурата по чл. 47 от ГПК. Поддържа се и твърдението, че предсрочната изискуемост на кредита не може да се счита за обявена и с изявлението на процесуалния представител на банката, съдържащо се в исковата молба, тъй като същото изхожда от и е адресирано, респ. получено, от лица които не са страни по кредитното правоотношение.

Поддържа се направеното възражение за нищожност на договора по реда на чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 5 от Закона за потребителския кредит ЗПК. Поддържа се оспорването на клаузите на договора за кредит и на общите условия, предвиждащи възможност за едностранна промяна на лихвения процент по кредита от страна на Банката, както и искането си за извършване на проверка за нищожност на тези клаузи. С оглед изложеното оспорва допълнителната искова молба като неоснователна.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № FL 1312233/12.09.2022 г.

Предмет на Договора е предоставяне на кредит в размер на 37 000,00 лева за текущи нужди.

Кредитът бил отпуснат по разплащателна сметка с *********, открита на името на кредитополучателя А. Т..

Съгл.чл.4

- погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в Погасителния план.

Съгласно подписаният между страните погасителен план (л.21-л.25), погасителните вноски са 96 броя, всяка по 556,11 лева, а крайният срок на 4 погасяване на кредита е 12.09.2030г.

Съгласно чл.3, ал.1 от Договора - Кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7,950 %. За референтен лихвен процент се ползва референтният лихвен процент Прайм - за необезпечени кредити в лева, който към момента на сключване на договора в съответната валута, приложимза съответния период на начисляване на лихвата.

Прайм подлежи на преразгреждане на тримесечна база. В случай, че обявената стойност на Прайм е отрицателна, при определяне на годишния лихвен процент за съответния период през който това обстоятелство е налице се приема и прилага със стойност 0 %.

Съгласно чл.9 - при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезшетение за времето на забавата в размер на законнната лихва за забава.

От приетите писмени доказателства е видно, че на 20.11.2023 г. банката е отправила чрез ЧСИ Б.В. покана до ответника А. Т., като в поканата са изчерпателно изброени и задълженията на ответника по процесното правоотношение, подробно индивидуализирани по вид и размер. С поканата е предоставен на кредитополучателя 7-дневен срок, в който той да изпълни посочените задължения.

Уведомяването на кредитополучателя от страна на ЧСИ Велинов е извършено по реда и условията на чл.47 от ГПК, като е изпратено на съобщение на адреса, посочен в договора за кредит.

При посещенията на призовкаря на ЧСИ на 02.10.2023 г., на 21.10.2023 г. и на 02.11.2023 г. адресатът не е открит, като са събрани сведения, че такова лице никога не е имало на този адрес. Поради това, на последната дата е залепено уведомление по реда на чл.47 от ГПК.

С оглед наведените от ответника възражения в тази насока, съдът намира за нужно да отбележи, че последователно в практиката на ВКС се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана или покана, отправена чрез ЧСИ, и връчването ще е редовно ако е била проведена процедура по чл.50 от ЗННД, респ. чл.43 от ЗЧСИ вр. чл.47, ал.1-5 ГПК, като отсъствието от адреса по чл.47 от ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител /в този смисъл 5

Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., Т К, Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д.№ 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр.д.№ 60208/2016 г. на ВКС, II г .о. и др./. В този смисъл, настоящият състав намира, че в случая е проведена редовна процедура по уведомяване на длъжника за изявлението на неговия кредитор и обявяване на кредита за предсрочно изискуем. За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита обаче е необходимо кумулативното наличие на следните условия: 1/ да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; 2/ банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3/ това волеизявление да достигне до кредитополучателя /в този смисъл Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 92 от 9.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т. о., ТК и др./.

Съобразно приетото и в т.18 на ТР 4/2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТКВКС, самата предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й.