Разпореждане № 8079 от 23.07.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8079 гр. София , 23.07.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно гражданско дело № 20211110129162 по описа за 2021 година като разгледа докладваното от съдията ч.гр.д. № 29162 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 417 и сл. от ГПК.

Образувано е по заявление на „Р“ ООД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ДЗЗД „Т“, „Т“ ЕООД и „А“ ЕООД при условията на солидарна отговорност за сумите 2000 лева– разноски по пр.№ КЗК-673/ 02.10.2020 г., по описа на Комисията за защита на конкуренцията, по влязло в сила определение № 81/ 2021 г., с което е изменено в частта за разноските решение № 997/ 2020 г., и 32,78 лева – лихва за забава за периода от 16.03.2021 г. до 13.05.2021 г.

Заявителят твърди, че с определение № 81/ 2021 г. е изменено решение № 997/ 2020 г. по пр.№ КЗК-673/ 02.10.2020 г., по описа на Комисията за защита на конкуренцията. С определението било постановено ДЗЗД „Т“ със съдружници „Т“ ЕООД и „А“ ЕООД да заплати в полза на „Р“ ООД сумата 2000 лева – разноски. Решението и определението били обжалвани пред Върховен административен съд и потвърдени с решение № 3350/ 2021 г. по адм.дело № 1817/2021 г.

Софийски районен съд, след като взе предвид твърденията на заявителя и представените писмени доказателства, намира следното:

Договорът за дружество по чл. 357 ЗЗД е форма на обединение на две или повече лица за постигане на стопанска цел с общи усилия и средства. Обединението е неперсонифицирано образувание по гражданския закон. За целите на данъчното облагане е възможно вписването му в Регистър БУЛСТАТ, но дори в тази хипотеза същото не получава правосубектност. Сделки с трети лица сключва не самото дружество, а отделният съдружник, респ. съдружници, тоест страна по тези сделки не е гражданското дружество, а отделният съдружник/съдружници. ДЗЗД не е самостоятелен правен субект и не може да бъде страна в съдебното производство. Поради това не е възможно издаване на заповед за изпълнение срещу него. Обстоятелството, че в решението и определението на КЗК е посочено, че разноските по пр.№ КЗК-673/ 02.10.2020 г. се дължат на „Р“ ООД от ДЗЗД „Т“ със съдружници „Т“ ЕООД и „А“ ЕООД не обосновава противен извод. Макар в актовете да е посочено, че сумата 2000 лева – разноски се дължи от ДЗЗД „Т“ със съдружници „Т“ ЕООД и „А“ ЕООД, то задължени за заплащането й с оглед на изложеното по-горе са 1 съдружниците в ДЗЗД „Т“, а именно: „Т“ ЕООД и „А“ ЕООД. Поради това заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителният лист следва да бъдат издадени срещу тях, а искането за издаване на заповед за изпълнение в частта по искането срещу ДЗЗД „Т“ следва да бъде отхвърлено.

В заповедното производство, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е строго ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, дали този акт е формално редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгасно приетото в т. 4а от Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. по тълкувателно дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС п о реда на чл. 417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа по чл. 417 ГПК /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Такива вземания се основават на посочените в чл. 417, т. 2 и 3 ГПК документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. В случая заявителят претендира сумата 32,78 лева – лихва за забава за периода от 16.03.2021 г. до 13.05.2021 г. върху вземането за разноски в размер на 2000 лева, но същата не е предвидена като задължение в решението и определението на КЗК, представени като документи по чл. 417 ГПК, от които произтичат претендираните права. Тоест тези актове не удостоверяват вземане за сумата 32,78 лева, доколкото самото задължение за заплащането й не е обективирано в тях, а възниква въз основа на факти, стоящи извън документите. Поради това е недопустимо да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за това акцесорно вземане.

По изложените съображения Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на „Р“ ООД в частта по претенцията срещу ДЗЗД „Т“, както и по претенцията за сумата 32,78 лева – лихва за забава за периода от 16.03.2021 г. до 13.05.2021 г.

Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.

Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2