Решение № 5224 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5224 гр. София, 18.0..2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110147.82 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. .27, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер от 17 2.6,98 лв., представляваща незаплатена цена за доставени стоки - електроматериали за периода от 18.02.2021 г. до 06.06.2024г., за които доставки са издадени Фактура № 2000145161 от 19.04.2021 г.; Фактура № ********** от 05.05.2021 г.; Фактура № 20001522.6 от .0.08.2021 г.; Фактура № ********** от .0.08.2021 г. и Фактура № 2000212.87 от 06.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците до окончателното изплащане, както и сумата от 4 0.8,81 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължима за периода от 19.04.2021 г. до 08.08.2024 г. Претендират се и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че са налице търговски отношения с ответника в периода от 18.02.2021 г. до 06.06.2024 г. за доставка на стоки - електроматериали, по силата на които е престирал – предал е стоките, предмет на продажба, съгласно описаните в исковата молба фактури. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да плати дължимата цена на падежа, поради което претендира същата, както и лихва за забава. Моли исковете да бъдат уважени, претендира разноски.

Ответникът „...“ ... в законоустановения срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията като неоснователна и недоказана. Счита, че с представените фактури и складови разписки не се доказва сключването на договор за търговска продажба.

Посочва, че между част от складовите разписки и фактурите са налице несъответствия.

Твърди, че подписите положени под представените документи не съответстват на подписа на управителя на ответното дружество през този период Мария Щепанкова. Поддържа, че документите не са били подписани от упълномощено от ответника лице. Счита, че не са налице доказателства за доставяне и съответно приемане на стоките. Оспорва представените към исковата молба документи и в частност Фактура № 2000212.87 от 06.06.2024 г., като допълва, че от 16.08.202. г. управител на ответното дружество е Дилян Янкулов. Сочи, че тази фактура не е вписана в дневниците за покупко-продажба на ответното дружество.

Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени, 1 прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно иска с правно основание чл. .27, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Предявеният иск е за реално изпълнение на парично задължение по договор за доставка на стоки. За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения, възникнали с ответника, с посоченото в исковата молба съдържание, по които е престирал, като е предал стоките, предмет на продажбата, както и размера на претендираната цена.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.

В представените към исковата молба и приетите по делото фактури и складови разписки е посочено, че стоките са получени от Мария Щепанкова, която е била управител на ответното дружество до 16.08.202. г., а след това е заменена от новия управител Дилян Петков Янкулов/справка на стр.107/. Дилян Петков Янкулов признава, че е подписвал част от тези документи като пълномощник на дружеството до 202. г., а след това и като управител. От неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че всички фактури, с изключение на фактура № 2000212.87 от 06.06.2024 г., са редовно осчетоводени в счетоводството на ответното дружество. Фактурите са отразени в дневниците на покупките към месечните справки-декларации по ЗДДС за съответните, месеци, подадени в НАП от ответното дружество с посочване в дневниците като доставки с право на пълен данъчен кредит. Вписването на фактурите в счетоводните книги на търговеца, включването им в дневниците за продажби и ползването на данъчен кредит по тях представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване/ в този смисъл- решение № 211/.0.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 172/1..01.2016 г. по т.д. № 25.5/201. г. на ВКС, I т.о./ Ето защо съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде стоките, предмет на тези фактури, а за ответното дружество се е породило задължение да ги заплати в посочените във фактурите срокове за общо сумата от 11219,78 лв.

Този извод не може да бъде направен за сумата по фактура № 2000212.87 от 06.06.2024 г., тъй като не е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество.

Действително, съгласно установената съдебна практика фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване/решение №185/10.02.2016 г. по т.д. №2928/2014 г. на І ТО на ВКС и др./. Достатъчно е фактурата да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място/решения №218/06.01.2017 г. по т. д. №.572/2015 г. на І ТО на ВКС, №96/26.11.2009 г. по т. д. №.80/2009 г. на І ТО на ВКС, решение №218/06.01.2017 г. по т. д. №.572/2015 г. на І ТО на ВКС и др./ В случая съдът приема, че фактурата не съдържа всички необходими елементи по сделката, а именно подпис на представител на ответното дружество. С доклада по делото е било открито производство за оспорване истинността на тази фактура, наред с други документи по делото. В тежест на ищеца е било разпредено да докаже, че положеният под 2 документа подпис не отговаря на този на управителя на дружеството Мария Щепанкова. В заседание проведено на 20.06.2025г. това обстоятелство е било изведено като безспорно между страните. Новите твърдения на ищеца са били, че подписът, положен под документа, е на Димитър Янкулов, представляващ дружеството. Тези твърдения са останали недоказани по делото. В дадени от Димитър Янкулов, настоящ управител на ответното дружество, обяснения са изброени подписаните от него документи, като фактура № 2000212.87 от 06.06.2024 г., находяща се на л. 67 до л. 70, не е сред тях. Видно е и с просто око, че подписите, за които управителя признава да са негови, не съответстват на останалите подписи под оспорваните документи, включително под фактура от 06.06.2024 г. Няма и свидетели по делото, които да сочат, че Димитър Янкулов е подписал саморъчно тази фактура. Страната, която е въвела спорните твърдения, не е поискала допускане на почеркова експертиза. Без значение за автентичността на документа е дали страните са били в трайни търговски отношения или не.

Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ, тъй като ищецът наймалкото не доказва, че е било отправено предложение, съдържащо се в фактура № 2000212.87 от 06.06.2024г. Не се установява тази фактура да е била предявена на ответното дружество. Не се доказва и от свидетелските показания пълно и главно конкретните описани стоки да са били поръчани, респ. доставени. Показанията са общи, отнасящи се до търговската практика между дружествата.

Ето защо искът следва да се отхвърли за сумата от 6017,20 лв. по фактура № 2000212.87 от 06.06.2024 г.

По делото не са били представени доказателства за извършени плащания, с изключение на частичното плащане от 17 000 лв. по фактурата № ********** от .0.08.2021 г., което е установено от съдебно-счетоводната експертиза, но е зачетено от ищеца и е взето предвид, т.е. приспаднато, при определяне цената на исковете към завеждането на исковата молба. /видно и от таблица на стр. 4 от ССчЕ./

По тези съображения съдът приема, че исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. .27, ал. 1 ТЗ за заплащане общо на сумата 11219,78 лв. са доказани по основание и размер и следва да се уважат, а за разликата до сумата 17 2.6,98 лв. да се отхвърлят.

Тези искове не са погасени по давност, тъй като не се касае за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и не се погасяват с изтичане на тригодишен срок, както твърди представителят на ответното дружество. Съгласно указанията на ТР № . от 18.05.2012 г. по тълк. д. № ./2011 г. на ОСГТК понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. В случая се касае за отделни правопораждащи фактически състави, без падежът да настъпва през предварително определени интервали от време. Погасителната давност е петгодишна и след като исковата молба е заведена на 08.08.2024 г. нито едно от вземанията, включително по първата по време фактура от м.04.2021 г., не са погасени по давност.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Съгласно чл. .09а ТЗ Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 40 евро, без да е необходима покана. Кредиторът може 3 да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила.

Според чл. .0.а, ал. . ТЗ Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане.

Посоченият във фактурите срок за плащане е от датата на издаването им, респективно ответника изпада в забава на следващия ден.

В случая за Фактура № 2000145161 от 19.04.2021 г. на стойност 419.26 лева се дължи за периода 20.04.2021 г. до 08.08.2024 г. лихва в размер на 16..45 лв.

В случая за фактура № ********** от 05.05.2021 г. на стойност 422.42 лв. се дължи за периода 06.05.2021 г. до 08.08.2024 г. лихва в размер на 161.90 лв.

В случая за Фактура № 20001522.6 от .0.08.2021 г. на стойност 7 .78.10 лв. се дължи за периода .1.08.2021 г. до 08.08.2024 г. лихва в размер на 2 60..10 лв.

В случая за Фактура № ********** от .0.08.2021 г. от която неплатени .000 лв. се дължи за периода .1.08.2021 г. до 08.08.2024 г. лихва в размер на 1 058.44 лв.

Или общо дължимата сума е . 986.89 лв., до която следва да се уважи иска.

По разноските:

Предявен размер: 17 2.6,98 лв.; Уважена част: 11219,78 лв. Отхвърлена част: 6017,20 лв.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съответно.

Разноски на ищеца: адвокатски хонорар за настоящото дело - .400 лв., адвокатски хонорар за обезпечителното съдебно производство - 2890 лв. и адвокатски хонорар за обезпечителното изпълнително производство - 2 000 лв., Държавна такса за настоящото дело – 851,0. лв.; Държавна такса за обезпечителното съдебно производство – 4. лв.; Такса за обезпечителното изпълнително производство – 66 лв.; Депозит за ССчЕ – 400 лв. Дължат се разноски за обезпечителното съдебно производство, няма основание да се присъждат разноски за обезпечителното изпълнително производство. Не се присъждат и такси за превод, ето защо следва да се присъди ДТ за обезпечителното съдебно производство – 40 лв.