Решение № 325 от 21.12.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. С., 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20222200100136 по описа за 2022 година

Производството е образувано по исковата молба подадена от Е. П. Г. чрез пълномощника й – адв. Р. М., с която предявява против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД право да й бъде изплатено обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от травматични увреждания, причинени й в ПТП на 19 март 2021 година, както и законната лихва върху обезщетението, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 25 октомври 2021 година, до окончателното изплащане.

Претендира деловодни разноски.

Предявените от ищцата права се основават на твърдение, че е пострадала и е получила телесни увреждания в ПТП на 19 март 2021 година, около 15.40 часа на път II- 55 при км. 91 + 350, пътувайки като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил, м. „Нисан Алмера“, с рег. № ****, управляван от Д.И.Т.. При управление на автомобила водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движил с несъобразена скорост спрямо пътните условия - мокър път. В резултат на това водачът изгубил контрол над управлявания от него автомобил, който напуснал пътното платно вдясно по посока на движение и се преобърнал.

След злополуката ищцата била транспортирана от екип на спешна 1 медицинска помощ град Н.З. до МБАЛ д-р „Иван Селимински“ където в хода на оказаната помощ и след проведените изследвания била поставена диагноза: фрактура ос сакрум синистра - счупване на горния край на лявата половина на кръстната кост - сакрум; фрактура рамус супериор ет рамус инфериор ос пубис билатералис - счупване на горните и долните рамена на двете лонни кости, наличие на кръв в урината – хематургия. Изпитвала силни болки в областта на таза, корема и цялото тяло, не могла да извършва движение с краката си, имала краткотрайна загуба на съзнание. По повод наличието на кръв в урината ищцата била консултирана с уролог и бил поставен на лапаротоцинтезен дрен до 23 март 2021 година След провеждане на болнично лечение била изписана с указания за спазване на хигиеннодиетичен режим и на постелен режим на твърдо легло за продължителен период от време, била предписана терапия за дома с антикоагулантни медикаменти.

От причинените в пътният инцидент увреждания ищцата претърпяла и търпи болки и страдания. Били нужни големи усилия за справяне с ежедневието си, изпитвала силни болки в областта на таза, кръстната област и краката, не можела да се изправи на краката си, да стъпи на тях и да се придвижва самостоятелно, в продължение на месеци заемала принудителна лежаща поза, оплаквала се от изтръпване, скованост и слабост, поради счупване на тазовите кости, не можела да вземе седяща поза, имала болезнени усещания, била изцяло зависима от грижите на своите близки в грижите за ежедневието си, ограничила силно социалните си контакти. Твърди, че все още изпитва болки и трудности при придвижване, имало оплаквания от мравучкане, липса на сила и дискомфорт от кръста надолу, променила походката си и накуцвала, оплаквал се от бързо уморяемост и омаляване при заемане на изправено поза при придвижване и при изкачване на стълби.

Изтъква се претърпяването на травмите в млада и трудоспособна възраст, което й се отразява зле емоционално. Твърди, че стои предимно в къщи поради неприятните усещания и болки, рядко излиза и не се среща с хора, което я прави затворена и тревожна. Твърди, че се чувства изолирана поради наложилите се ограничения в придвижването. Твърди, че все още изпитва силни болки стеснение и срам от променената и накуцваща походка.

Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото й емоционално състояние. Психиката й била повлияна зле. Станала 2 раздразнителна, с чести смени на настроения и изпитвала чести приливи на чувството за безпокойство и притеснение, особено когато остава сама.

Изпитвала страх, че поради травмите перманентно ще изпитва болки и затруднения във физическата си активност и никога няма да се възстанови напълно. Затворила се в себе си и се чувства непълноценна поради невъзможност да се грижи за домакинството си и ограниченията в придвижването. Станала плаха и често се разстройвала, когато не може да свърши нещо сама. Твърди, че сънува кошмари свързани с преживяното, оплаква се от разсеяност и напрегнатост.

Твърди, че за лекият автомобил и водача към момента на възникване на пътното транспортно произшествие имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество съгласно полица BG/22/120003385805 с период на валидност от 19 декември 2020 г. до 26 юни 2021 година.

С молба вх. № 12045 от 25 октомври 2021 година отправила писмена претенция до застрахователя с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, като в молбата изрично посочва, че е образувано досъдебно производство, което е прекратено. Представила всички документи за установяване на пътното транспортно произшествие, а с допълнителна молба вх. № 13581 от 6-ти декември 2021 година представила всички медицински документи, с които разполага в за определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение по образуваната преписка, но

Застрахователното дружество поискал от нея да бъде представена влязла в сила присъда. Твърди, че в законния срок застрахователят не определил и не изплатил обезщетение, изисквайки от ищцата документи, с каквито не разполага.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговора на исковата молба от ответника - Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощник – адв. Х. в който предявените искове се оспорват на първо място като недопустими. Поддържа, че изискването на закона като абсолютна процесуална предпоставка е за завършване на процедурата съгласно изискването на член 380 КЗ, докато в случая ищцата не е представила изисканите документи за установяване механизма на пътното транспортно произшествие. Застрахователят изпълнил задълженията си, но липсата на 3 определено обезщетение била изцяло в следствие поведението на ищцата, която не представила необходимите документи.

Не се оспорва наличието на валидна и действаща към датата на пътното транспортно произшествие застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на процесния автомобил.

Оспорва изложения в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортно произшествие, като настоява, че в тази връзка в КП за ПТП № 23 от 19 март 2021 година няма обвързваща за съда доказателствена сила.

Изложени са твърдения, че пътното транспортно произшествие е настъпило вследствие на случайно събитие като липсва вина на застрахования водач, който не бил нарушил правилата за движение и не е могъл да избегне стеклите се обстоятелства, стоящи извън неговата воля и контрол. С оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя и поради липсата на виновно противоправно поведение от застрахования водач твърди, че не дължи изплащането на обезщетение.

На следващо място твърди че уврежданията посочени от ищцата не са настъпили в причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Твърди се, че за настъпване на вредоносния резултат и причинените травми вина има ищцата, която не е имала поставен правилно предпазен колан и всички описани травми са вследствие на свободното движение на тялото й в и извън купето на автомобила и вследствие съприкосновението на тялото и с твърди, тъпи предмети във вътрешността на автомобила и повърхността на земята.

Освен това ищцата не спазила предписаното медикаментозно лечение и контролни прегледи, с което също е допринесла за вредоносния резултат.

Счита, че размерът на обезщетението е завишен като не съответства на реално търпените болки и страдания и че същите не са с интензитета и обема описан в исковата молба.

Поддържа, че предявеният размер на обезщетението не е съобразен с възприетото в съдебната практика, както и със социално-икономическите условия в страната. Изложени са съображения, че не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 1 ЗЗД за определяне на обезщетение в претендирания размер за посочените в исковата молба вреди.

4

Оспорва акцесорната претенция за периода до подаване на исковата молба, като се твърди, че не са налице предпоставки, поставящи застрахователя в забава до този момент. Счита, че евентуално дължи законна лихва от датата на отправяне на претенцията от момента на връчване на исковата молба, а именно 25 май 2022 година.

В с.з. за ищцата се явява пълномощник – адв. Недева, надлежно преупълномощена от адв. Р. М., която поддържа предявените искове.

Настоява, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че ищцата е пътувала без правилно поставен обезопасителен колан.

За ответното застрахователно дружество се явява представител по пълномощие – адв. Евтимов, надлежно преупълномощен от пълномощника – адв. Х.. Последната представя в указания срок писмени бележки, в който поддържа възраженията за неоснователност на предявените искове.

Въз основа на събраните по делото доказателства, С.ски окръжен съд в настоящия му състав намира, че възражението за недопустимост на предявените искове е неоснователно.

Представен е препис от молба, с вх. № 12045/25.10.2021 г. при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с която ищцата Е. П. Г. чрез пълномощника си – адв. Р. М., е предявила пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на травми, причинени в ПТП на 19.03.2021 г. по вина на водача на МПС „Нисан Алмера“ с рег. № ***, за който автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ съгласно издадена от това застрахователно дружество полица № BG/22/120003385805 ,с период на валидност от 19 декември 2020 г. до 26 юни 2021 година. С молбата си ищцата представила преписи от КП за ТПТ с пострадали лица № 23 от 19 март 2021 г., копие от протокол за оглед на местопроизшествие от 19.03.2021 г., СМЕ № 100/2021 г., Писмо от РУ на МВР. Във връзка с тази молба и приложените към нея документ, с писмо изх.

№ 11140 от 09.12.2021 г. застрахователят поискал да бъда представени алтернативно заверен препис на влязло в сила заключително постановление по наказателно производство срещу водача на МПС, заверен препис от влязла в сила присъда с мотиви и изпълнителен лист; авто-техническа експертиза, която да е изготвена по следствено дело.

Няма спор по делото, че наказателното производство във връзка с ПТП 5 на 19.03.2021 г. е било прекратено, в която насока е представеното писмо от ОУ на МВР, РУ на МВР – гр. Н.З. от 09.09.2021 г. От същото е видно, че за случая е имало образувано ДП, ЗМ № 197/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр.

Н.З., което е било приключено и изпратено на РБ – С. с мнение за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК и чл. 342, ал. 2, т. 2 НК, т. е.

– по искане на пострадалото лице.

Предвид горното следва да се приеме, че както към момента на подаването на писмено искане по чл. 380, ал. 1 КЗ, така и към датата, на която застрахователят е поискал представянето на допълнителни доказателства, ищцата е представила всички доказателства относно вината на застрахования водач по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с които обективно е било възможно да се снабди. Съобразно това и с оглед представения КП за ПТП от 19.03.2021 г. и по аргумент от чл. 496, ал. 3, пр. 1 КЗ за застрахователя е възникнало задължението да се произнесе в срок от три месеца, считано от предявяване на претенцията по чл. 380, ал. 1 КЗ, което няма спор, че не е сторил, въпреки наличието на сключена с него застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено от експертите – доц. Д-р инж. Х. В. У. и д-р С. В. С., началник отдел по ОКП при МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД – С., по въпросите свързани с виновното поведение на водача на МПС „Нисан Алмера“ с рег. № ***, вследствие на което да е възникнало процесното ПТП, както и за настъпването в причинно-следствена връзка на травматичните увреждания на ищцата, съдът приема за установено следното: