Решение № 1088 от 21.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20225300102513 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Д. А., с ЕГН ********** и адрес: ****, чрез упълномощения процесуален представител- адвокат П., срещу Д. П. П., с ЕГН ********** и адрес- ****, и против „***” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на *** г. в on- line всекидневника „***“ била публикувана статия със заглавие „Служителка на *** пуска жалба в прокуратурата за *** срещу ****““, чиито *** е първият ответник - Д. П. П., а издател на всекидневника – „***” ООД. Твърди се, че в посочената статия били засегнати лични, професионални и *** права, задължения и отношения на ищеца, в качеството му на гражданин, **** и служител в ****. В статията било посочено, че ***, посещавали ****, споделяли, че „… ставали неволни свидетели на ежби, характерни за мутренските години, като най-шокиращо от тях било, че активна страна в тях е ***, представляван най-вече от своя *** В. А.…“ Като причина, в статията се извежда спор относно ***, ползван от Г. П. и намиращ се пред ***. Твърди се, че се прави обидна квалификация по отношение на ищеца, чрез употребата на израза „****“. Създавало се внушение за неморални отношения и зависимости, като се излагало, че „.. на практика *** имаше и служебен ***“. В статията си авторът посочва, че разговарял с възмутена жена, работеща на въпросния ***, която заявила, че била жертва на *** от страна на ищеца, за което обстоятелство подала жалба в прокуратурата. Във връзка с това се правят изводи за неморално поведение на А.. Копие от въпросната жалба била публикувана като доказателство за изложеното в статията.

На *** г., на интернет страницата на същия сайт била публикувана нова статия със 1 заглавие „Какво прави *** от ****, станал ***, когато го ***“. В тази статия първият ответник сравнявал ищеца с ***, квалифицирал го като „***, уредила се за ***“, извършваща „*** действия, когато на пътя ****“. Отбелязва се по отношение на ищеца, че е получил „вероятен първи *** ***, ако *** можело да говори, сигурно щяло да потвърди, че досега такива проблеми е нямало…“. Чрез статията се правели внушения за упражняван натиск върху съответните компетентни органи, извършващи проверка във връзка с подадения сигнал за ***, което от своя страна карало ищеца да се чувства като „***“.

На *** г. била публикувана трета статия със заглавие „В *** се молят за нови ***, да пратят ***, да не им ***“. В статията се преповтаряла тезата за осъществен от ищеца *** върху служителката на *** на *** и се навеждали твърдения за осъществени *** на *** и срещу други лица, като отново се внушавало за „***“ и упражняване на контрол върху ***, *** и *** органи в страната. В статията се изтъквало, че „армията да организираш, не можеш да укротиш ***“.

На *** г. /според уточнение, направено в съдебно заседание, проведено на 23.03.2023г./ била публикувана поредна статия, озаглавена по следния начин: „Толкова ли няма *** хора в ***, че може да *** в *** за ***“. Всички посочени статии били със снимки на ищеца. В последната статия били правени намеци, че основните задължения на ищеца като ***, били да *** *** и ***, което обаче не било достатъчно, за да изпълнява функциите на ***, защото се искало *** и ***, а не само да се изпълняват командите на ***, като ***, от типа на „... *** /без да уточняваме къде и в ***!...***, *** /без значение какво и кого/, *** /най-често в *** на *** и сие/. Правило се съждение, че „..***…явно е в ***“.

Твърди се, че чрез посочените публикации в интернет- изданието на ответното дружество били нарушени правата и интересите на В. А., като се навеждали и презюмирали обидни квалификации за *** и обремененост на ищеца, подлагали се на дискриминация и подигравка заеманата от него длъжност в ****.

С уточняваща молба от 19.10.2022 г. ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иск и срещу втория ответник - „***” ООД, който се извежда от обстоятелството, че дружеството, като собственик и издател на online всекидневника „***“, е отговорно за характера и съдържанието на публикуваните материали на интернет страницата на всекидневника и има качеството на възложител на работа на *** П..

Доколкото изявленията на лицето, съставило публикациите, са противоправни, тъй като са неверни и позорящи, и от това са произтекли вредни последици за ищеца, то последният счита, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно –обезпечителната отговорност на дружеството за репариране на вредите, причинени от увреждането. Уточнява се и че отговорността на ответниците е солидарна съгл. чл.53 ЗЗД, тъй като вредите са причинени и от двамата ответници- първият, в лично качество, като автор на процесните публикации, а вторият- в качеството си на издател и собственик на on-line всекидневника.

Твърди се, че с описаните действия ответниците са нарушили конституционни права на ищеца, както и закрепени в Европейската конвенция за защита правата на човека, с което му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални 2 преживявания, психическо напрежение и терзания. Претърпените негативни емоции рефлектирали неблагоприятно на здравословното му състояние, чрез проявява на чувства на тревожност, безпокойство, безсъние, затваряне в себе си, липса на апетит, влошени здравни показатели, *** със съмнения за ***. Всяка статия допълнително натоварвала ищеца емоционално и психически, което довело до нарушения в организацията на времето му. С действията си първият ответник поставил ищеца в положение да изпитва силно неудобство, унижение, безпомощност, накърнени били честта и достойнството му, злепоставен бил пред семейството, роднини, познати, приятели и ***.

С оглед гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъдят солидарно ответниците да заплатят на ищеца сумата от 25 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на посочените публикации.

Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адв. П.пълномощник на ищеца. Претендира се присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът Д. П. П., чрез упълномощения адвокат Я. Ш., е подал отговор на исковата молба. В отговора е изразено становище, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не били посочени ясно и конкретно изразите, намерили място в публикациите, които са обидни или клеветнически.

Ответникът счита, че ищецът, като цяло, прави тълкуване на фактите и мненията, изложени в публикациите, като внася в тях смисъл, какъвто те нямат, и им придава обидно значение, каквото те нямат. Относно публикацията от ****, заявява, че не ставало ясно как оценката и действията на прокуратурата и „съветите“ му, досежно поведението на ищеца към ***, са уронили честта и достойнството на последния. Същото се отнасяло и до публикацията от ****, тъй като отново се придавал смисъл, какъвто не се съдържа в нея. Наред с това ответникът посочва, че публикация от *** към исковата молба няма приложена. Извън горното счита, че предявеният иск е неоснователен както по основание, така и по размер.

Признава, че е *** на публикациите, но твърди, че в същите не се съдържат клеветнически, обидни или неверни обстоятелства, уронващи доброто име на ищеца. В статиите се съдържали единствено съждения, които по своята същност представлявали коментар на фактите, а авторът изразявал мнение, което било конституционно закрепено негово право.

Посочва се също в отговора, че задължение на *** е да имат поведение, което не е обществено укоримо и след като са приели да поемат тежестта да бъдат ***, това означава, че са поели и риска да се нарушава личния им комфорт от медиите в по-голяма степен от тази на обикновения гражданин. Изложено е, че не е подкрепено с ангажираните доказателства твърдението на ищеца процесните публикации да съдържат обидни и клеветнически твърдения, с които първият ответник виновно и противоправно е накърнил честта и достойнството му. Поддържа се, че статиите съдържат личното мнение на автора, което не подлежи на доказване, а освен това почиват на данни, получени от конкретни лица и писмено доказателство- тъжба до РП- ***, ТО- ****, като последното обстоятелство не се оспорва от ищеца. По отношение на представените медицински изследвания се заявява, че същите не могат да докажат увреждания на ищеца в резултат на публикациите. Оспорва се 3 от ответника предявената претенция и по размер, като се излага, че търсеното обезщетение е прекомерно голямо и абсолютно необосновано. Съображения по спора са изложени и в писмена защита на адв. Ш.- пълномощник на ответника. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор и от втория ответник- „***“ ООД. В него е изразено идентично становище по отношение редовността на исковата молба. Освен това се оспорва пасивната легитимация на ответното дружество, като се твърди, че липсва възлагане на работата по см. на чл. 49 от ЗЗД, поради което не може да се ангажира отговорността му за репариране на търпени от ищеца вреди. Ответникът оспорва предявения иск по основание и по размер, като се присъединява към изложеното в отговора на исковата молба, подаден от първия ответник. Твърди, че дружеството не е публикувало обидни, клеветнически и неверни обстоятелства, засягащи честта и достойнството на ищеца.

Съображения по спора ответникът развива и в депозирана по делото писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Не е спорно между страните, че в online всекидневника „***“, в периода ****- **** са публикувани четири статии, касаещи ищеца А., съотв. озаглавени „Служителка на **** пуска жалба в прокуратурата за **** срещу ****“, „Какво прави **** от ****, станал ****, когато го ****“, „В **** се молят за ****, да пратят **** ****, да не им ****“ и „Толкова ли няма *** хора в ****, че може да вкарат в ****?“.

Не е формиран спор относно обстоятелствата, че *** на горепосочените статии е ответникът Д. П. и че издател на интернет – медията „***“ е ответното дружество.

Безспорно е и че ищецът В. А. изпълнява длъжността „****”, както и че е бил ****.

От приложената към делото пр.пр. №***/2022г. на Районна прокуратура- ***, ТО****, се установява, че същата е образувана по повод жалба с вх.№***/2022г./*** на Х.Р.Х. срещу **** на ****- А.. Посочва се в жалбата, че Х. работи във фирма „****” ЕООД, като *** за *** на **** пред ****, поддържа и *** този ****. На *** по време на работа, тя и нейна колежка- М.Н. били *** от **** от В. А. и още едно лице. А. *** на жалбоподателката да *** в някое ***, искал да *** с нея ***. Х. възприела поведението на А. като такова от **** естество, с което се накърнявало нейното достойнство и честта й, почувствала се обидена и унизена. Видно от изготвената докладна записка от **** А.С., по повод жалбата са снети писмени обяснения от В. А., който е заявил, че изложеното от Х. не отговаря на истината, на ищеца е съставен протокол за предупреждение, направена е преценка, че по преписката не събрани достатъчно данни за престъпление и е предложено същата да се прекрати. В преписката е наличен *** за предупреждение от ***, с който, на основание чл. 65 от ЗМВР, В. А. е бил предупреден да не извършва противоправни действия спрямо лицето Х. Х., да не отправя закани, заплахи за физическа саморазправа, всички спорни въпроси да решава по законоустановения ред. С писмо изх. №*** жалбоподателката е уведомена за съставения протокол по чл.65 от ЗМВР.

4

Приети са по делото справки от НАП-ТД *** относно наличие на трудови договори на лицата Х. Х. и М.Н., от които е видно, че към дата *** двете са били служителки на „****” ЕООД.

Представени са статии „*** пита свързан ли е **** с имотната мафия”, с автор- екип на ****, и „Собственик на *** до ****: ****че от **** ми изпрати проверка”, с *** Ц.Т., в които се коментира спор между *** и Г. П., собственик на ****, за имот, ползван като ****.