Решение № 1243 от 03.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1243 гр. П., 03.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20231720101191 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Р. А. С. ЕГН:**********, с адрес: гр. П., ул. **** срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1766, ж.к. София парк, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6.

С искане за признаване за установено, че 14 778 лева с посочено основание „остатък редовна главница“, сумата 11 836.00 лева „остатък просрочена главница“ и сумата 48.00 лева „такси и други разходи“ НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:

131001375 със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1766, ж.к. София парк, ул.

„Рачо Петков Казанджията“ № 6 сумите по справка № БНБ-17717/09.02.2023 на ЦКР към БНБ, възлизащи в размер на: 14 778 лева с посочено основание „остатък редовна главница“, сумата 11 836.00 лева „остатък просрочена главница“ и сумата 48.00 лева „такси и други разходи“ и ответникът не притежава правото на принудително изпълнение по гореописаното вземане и за посочените суми спрямо ищеца.

Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че при извършена справка в кредитния регистър на БНБ било установено, че е вписано непогасен от него кредит. От данните в регистъра бил установил, че се касае за задължение, което се идентифицира в регистъра по следния начин:

EOSDP00000000l586668, което е за следните суми: 14 778 лева с посочено основание „остатък редовна главница“, сумата 11 836.00 лева „остатък просрочена главница“ и сумата 48.00 лева „такси и други разходи“. В исковата молба ищеца твърди, че тези суми са погасени по давност.

Ответната страна в законоустановения срок не е подала отговор.

1

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си представител сочи, че признава исковата претенция и като моли да не бъдат присъждани разноски на ищеца, тъй като не е станал причина за образуване на делото.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

На 20.09.2007г. е сключен договор за кредит между „ДСК“ ЕАД и ищеца. Банката е цедирала вземането си на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а това дружество от своя страна е цедирала внемането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

След придобиване на вземането „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 31.01.2023 е подало информация към ЦКР на БНБ, в която е посочило, че ищеца Р. А. С. има задължение в размер на е 25094.00 лв., в позицията вид на кредита е посочено „Придобиване на вземания по кредити“, а в позицията „дата на разрешаване“ е посочено 24.06.2019г., в позицията „балансова експозиция“ е посочено 26662.00 лв..

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид настъпването на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и установяване недължимостта на присъдени в полза на ответника вземания за доставена топлинна енергия, за които последния се е снабдил с изпълнителен лист.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на Определеното с което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.

Следователно след 20.07.2009г. /датата на сключване на договора за кредит, тъй като въпреки разпределената доказателствена тежест и указанията на ответника, че не сочи доказателсвтва за прекъсване на давността, той не е ангажирал никакви доказателства за прекъсване на погасителната давност/ до 20.03.2023г. /дата подаване на исковата молба/ в условията на пълно и главно доказване при разпределена доказателствена тежест на ответника от последния не е доказано, че в този период давността е била прекъсвана и 2 спирана. При тези съображения съдът приема, че погасителната давност е изтекла.

Поради това съдът намира, че по отношение на вземането за заплащане на главницата. е изтекъл приложимият специален петгодишен давностен срок, с което същото следва да се счита за погасено, а оттам и за недължимо.

На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и всички произтичащи от него допълнителни вземания – в случая това са вземанията за законна лихва и вземането за съдебни разноски.

На следващо място настоящия състав, намира, че следва да бъде посочено, че с изтичането на погасителната давност, самото вземане не се погасява, а се погасява само правото на принудително изпълнение по отношение на него. Вземането се превръща в естествено задължение, което може да бъде доброволно погасено от длъжника.

При това положение съдът намира, че предявените отрицателени установителени искове са основателени и следва да бъде уважени.

По разноските:

С оглед изхода на делото, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати сторените разноски за държавна такса, тъй като ищеца е освободен от заплащането на такава. Предвид размера на исковете, тя е в размер на 1066.48 лв.. Съдът намира, че ответника е станал причина за образуване на настоящето производство, тъй като с подаване на информацията за наличието на изискуемо и ликвидно задължение, каквото към момента на цесията не то не е имало характеристиките на такова, както и вписването, че задължението по кредита е възникнало на 14.12.20121г., е въвел некоректни данни в ЦКР на БНБ, с които е заблудил останалите крайните потребители на регистъра, че на тази дата ищеца е изтеглил нов кредит, което не кореспондира с обективната действителност.

Предвид на това и настоящия съдебен състав намира, че ответника е станал повод в конкретния случай за образуване и водене на делото и следва да понесе разноските по делото въпреки направено признание по иска.

При този изход на спора ответникът няма право на разноски.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1766, ж.к. София парк, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6 от Р.

А. С. ЕГН:**********, с адрес: гр. П., ул. **** за сумите по справка № БНБ17717/09.02.2023 на ЦКР към БНБ, възлизащи в размер на: 14 778 лева с посочено основание „остатък редовна главница“, сумата 11 836.00 лева „остатък просрочена главница“ и сумата 48.00 лева „такси и други разходи“ не подлежи на принудително изпълнение, поради 3 погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1766, ж.к. София парк, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пернишки районен съд сумата от 1066.48 лв. /хиляда шестдесет и шест лева/ за разноски за държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4