Решение № 304 от 26.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Русе, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Васил Петков при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20254500500339 по описа за 2025 година за се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация Русе“ АД гр. Русе, против Решение № 373/06.03.2025г. постановено по гр.д. №6626/2023г. по описа на РРС, с което са уважени предявените от С. Б. Г. трудови искове за отмЯ. на наложено дисциплинарно наказание уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4177,67 лв. за периода от 24.10.2023г. до 23.04.2024г. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт с доводи, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмЯ. на решението и постановяване на ново, с което исковете на С. Б. Г. се отхвърлят като неоснователни.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 1 адвокат К. Д. – пълномощник на въззиваемия, в който се взема становище за нейната неоснователност, счита се обжалваното решение за правилно и се иска същото да бъде потвърдено.

След като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, както и наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

С. Б. Г. от гр. Русе е предявил против „Топлофикация Русе“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ, за отмЯ. на заповед № 359/23.10.2023г. на изпълнителния д. на „Топлофикация Русе“ АД, като незаконосъобразна, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение до шест брутни работни заплати за времето от датата на уволнението - 23.10.2023г. до 23.04.2024г. на база брутно трудово възнаграждение - 1450 лв. или общо 8700 лв., заедно със законната лихва до окончателното изплащане. Твърдял е, че е работил в ответното дружество като монтьор РМО в звено „Нагревни повърхности“, цех „Централизиран ремонт“, направление „Ремонт и инвестиции“, а на 23.10.2023г. му била връчена заповед № 359/23.10.2023г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, на основание чл.330, ал.1, т.6, във вр. с чл.190, ал.1, т.3 и чл.188, т.3 КТ. Като причина за налагане на наказанието в заповедта било посочено: „На 28.08.2023г. е извършена ревизия на дюзи на рециркулационни помпи, чието почистване е било възложено на работна група, състояща се от двама работници: С. Б. Г. и Б.А.Ц. (ревизията- отбелязана в Оперативен дневник на Инсталация за очистване на димни газове), която ревизия констатирала, че са запушени 63 броя дюзи, като 48 от тях са били възложени за почистване на работната група, в която са участвали двамата работници, което представлявало неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила - нарушение на чл.36, т.3 от Правилник за вътрешния трудов ред (ПВТР), както и чл.190, ал.1, т.3 КТ системни нарушения на трудовата дисциплина. Ищецът е оспорил заповедта като незаконосъобразна, издадена при злоупотреба с права от страна на работодателя, поради единственото му желание, чрез законно допустими 2 средства да постигне една единствена цел – прекратяване на трудовия му договор по най - неблагоприятен за ищеца начин, чрез дисциплинарно уволнение. Твърдял е, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарното наказание е немотивирана, от изложеното в нея не ставало ясно какво нарушение е допуснал, в какво се изразява неизпълнението на възложената му работа и пр. Твърдял е, че не е допускал нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в системност, както било посочено в заповедта. В последната липсвала преценка за тежестта на твърдяното нарушение, както и за субективното отношение на ищеца. Твърдял е също така, че работодателят е допуснал нарушения и при изискването от него на обяснения по реда на чл.193 КТ, тъй като в искането не било посочено по ясен и разбираем начин нарушението, за което следвало да даде обяснения.

Ответникът „Топлофикация Русе“АД е оспорил исковете. Твърдял е, че за периода от 03.04.2023г. до 17.08.2023г. на ищеца е било възложено да извърши демонтаж, почистване и монтаж на 79 броя запушени дюзи, като възложените му дейности са му били подробно разяснени, дадени са му указания и му е била направена демонстрация от инженер химик ОС на ИОДГ и от дежурния старши оператор. Посочил е, че на 20.08.2023г. инсталацията за очистване на димни газове от серни окиси е била спрЯ. за почистване и ремонт, а на 28.08.2023г. е била направена ревизия от оправомощени за дейностите лица. Било установено, че 63 бр. дюзи са запушени, като 49 бр. от тях са от възложените за почистване от ищеца, което означавало, че не са почиствани изобщо или са били почистени некачествено. Това наложило повторно извършване на демонтаж, почистване и монтаж от друг персонал от ИОДГ. Твърдял е, че ищецът е бил наказван и преди това за нарушаване на трудовата дисциплина за нарушения, извършени в период от една година, като за първото нарушение – преждевременно напускане на работа, не му е било наложено дисциплинарно наказание, а със Заповед №155/24.04.2023г. е бил лишен от премия, а за второто нарушение е бил наказан с предупреждение за уволнение със Заповед №273/27.07.2023г. за неизпълнение на възложена работа. Твърдял е, че конкретното нарушение е за виновно неизпълнение на трудовите задължения и тежко нарушаване на трудовата дисциплина – чл.36, т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на “Топлофикация Русе” АД и по чл.190, ал.1, т.3 КТ за системни нарушения. Посочено е, че дисциплинарното производство срещу ищеца е проведено при спазване на всички изисквания на 3

КТ и не са допуснати твърдяните с исковата молба нарушения, като наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно и съответстващо на тежестта на установените нарушения.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото безспорно е установено наличието на трудово правоотношение между страните, на основание трудов договор № ЗИ23/10.06.2019г., по силата на който ищецът С. Б. Г. е назначен в предприятието на „Топлофикация – Русе“ АД да изпълнява длъжността „монтьор, ремонт на машини и оборудване“, с място на работа /„Цех за централизиран ремонт,/ Механичен ремонт/ Зв. “Нагревни повърхности, очистващи съоръжения”. В утвърдената на 30.06.2011г. Длъжностна характеристика, приложена по делото, са описани и детайлизирани основните трудови задължения на длъжността “монтьор, ремонт на машини и оборудване”, Структурно звено:

“Цех за централизиран ремонт, Механичен ремонт, Зв. “Нагревни повърхности, очистващи съоръжения”. Установено е, че с доклад ЦП 632/13.04.2023г., главният инженер механик Г.И. (пряк ръководител на ищеца) и директорът по ремонта И.Х. са сигнализирали изпълнителния директор, че на 12.04.2023г. С. Г. е напуснал работното си място в 15:00 часа и не се е върнал на обекта да завърши работата си, като е оставил колегите си И.Д.К. и Г.С.С. да довършат работата по изкърпване на тръбопроводи към въздушни клапи на мелница А8 и 8Б на Котел 8. За това констатирано от работодателя нарушение на трудовата дисциплина, на ищеца не е наложено дисциплинарно наказание, а със Заповед №155/24.04.2023г. той е лишен от премия за три месеца, която премия според Правилника за заплащане на труда в дружеството представлява стимулиращо плащане, което не е част от основната работна заплата, не се вписва в трудовия договор и се определя ежемесечно по преценка на работодателя в зависимост от обема и качеството на изпълнение на работата. С доклад РД-1085/05.07.2023г. главният механик Г.И. (пряк ръководител на ищеца) и директорът по ремонта И.Х. са сигнализирали изпълнителния директор, че на 20.06.2023г. С. Г. не е извършил качествено възложена му работа – установено е несъответствие на отворите на пробити от него детайли (не е пробил дупки там където му е указано). Поради това некачествено изпълнение се е наложило конструктивно изменение и 4 доработка от друг монтьор. След изискани от ищеца обяснения за случая по реда на чл. 193 КТ му е наложено дисциплинарно наказание със Заповед №273/27.07.2023г. „Предупреждение за уволнение“, която заповед е връчена надлежно на ищеца и която не е обжалвана и е влязла в сила.

Установено е, че за периода от 03.04.2023г. до 17.08.2023г., чрез изпълняващия длъжността Главен механик на цех „Централизиран ремонт“ инж. Г.И., на ищеца С. Г. е възложено (с нареждане) да извърши демонтаж, почистване и монтаж на дюзи на рециркулационни помпи с №1,3,4,5 и 6 в Инсталацията за очистване на димни газове на топлоелектрическата централа.

Извършената работа от ищеца по почистване на дюзите е отбелязана в Дневник за работа с нареждане и работни листи извлечение от Работен дневник. На 20.08.2023г. Инсталацията за очистване на димни газове (ИОДГ) от серни окиси е спрЯ. за почистване и ремонт, а на 28.08.2023г. е направена ревизия от персонал на ИОДГ при дружеството, при която е констатирано, че 48 от дюзите, които са почиствани от ищеца са запушени. С доклад ЦП-1567/06.10.2023г. констатацията от ревизията е докладвана на изпълнителния директор от инженер химика Р.П.. С Доклад РД 1600/11.10.2023г. заместник директорът по ремонт и инвестиции е направил предложение до изпълнителния директор на дружеството за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца. По образуваната дисциплинарна процедура от него са изискани и дадени на 13.10.2023г. писмени обяснения. С оглед събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и становището на заместник директора по ремонта, дадено на 17.10.2023г. с рег.

№РД-1637, изпълнителният директор на ответното дружество е издал оспорената в производството по делото Заповед №359/23.10.2023г., с която на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, във вр. с чл. 190, ал.1 т.3 и чл. 188 т.3 КТ се налага на С. Б. Г. дисциплинарно наказание „Уволнение“. Като причини за налагане на наказанието в заповедта е посочено установеното от ревизията на 28.08.2023г. запушване на дюзи, 48 от които са били възложени за почистване на работна група с участието на С. Г., което представлява неизпълнение на възложена работа и неспазване на техническите и технологичните правила и нарушение на чл. 36, т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред, както и на чл. 190, ал.1 т.3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта е посочено, че от Г. са извършени още две дисциплинарни нарушения, за едно от които има наложено и влязло в сила дисциплинарно 5 наказание, а за другото е издадена заповед за лишаването му от премия.

По делото са събрани гласни доказателствени средства. Свидетелят Б.Ц.

/ другият член на работната група/ установява подробно как им е била възлагана работата в ответното дружество, начина по който са я свършили, като изразява становище, че спрямо него и ищеца е налице тенденциозно поведение от страна на ръководството, което е насочено към тяхното уволнение, поради обстоятелството, че във връзка с лишаването им от допълнително възнаграждение след случая от месец април, направили опит да потърсят адвокатски съвет и да защитят правата си. Свидетелят Ц. сочи също така, че е получил същите дисциплинарни наказания като ищеца.

Свидетелят Г.И. – главен механик в ответното дружество и пряк ръководител на ищеца, който му е възлагал задачи и отчитал свършената работа, е установил, че лично той констатирал, че ищецът и неговия колега Б.Ц. са напуснали по-рано работното си място. Лично констатирал също така, че неправилно същите двама работници са изпълнили възложената им от него работа по разпробиването на отвори в около 20 планки, за което изготвил съответните доклади до ръководството на дружеството. Според свидетеля И. имало и други констатирани случаи ищеца да не спазва и уплътнява работното си време, за което от негова страна му било обръщано внимание. Свидетелят предприел действия по изготвяне на доклади за констатираните нарушения вече като „крайни действия“.