Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 413 от 26.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 474/2024
Вид
Решение № 413
Подписан
26.11.2024
В сила
25.11.2024
Състав
Румяна Бончева Пенева, Иванела Атанасова Караджова, Трифон Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, пар. 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 19, пар. 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 8, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 145 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 21 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5 · Закон за потребителския кредит
  • §1 т.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Стара Загора, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20245501000474 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 499/30.05.24 г. по гр.д. №4817/23 г. по описа на РС-С.З..

Въззивникът „Н.“ ООД ЕИК **** обжалва постановеното от РС-С.З. решение № 499/30.05.24 г. по гр.д. №4817/23 г. по описа на РС-С.З.,с което са уважени предявените срещу дружеството искове за установяване на договор за потребителски кредит с №201902050411190070 от 05.02.2019 г. и договор за потребителски кредит с №202102170404580058 от 17.02.21 г. за недействителни и осъждането на финансовата институция да заплати недължимо платени суми по тях.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърлят предявените искове.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемият П. К. П. чрез процесуалния си представител взема становище,че обжалваното решение следва да се потвърди. Претендира присъждане на разноски.

Постъпила е частна жалба вх.№2034/15.07.24 г.

1 против определение

№1805/03.07.2024 г.,с което е оставена без уважение молбата от „Н.“ ООД ЕИК **** за изменение на постановеното решение в частта относно разноските.

Постъпил е отговор от другата страна,в който е изразено становище,че частната жалба е неоснователна.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е решението на районния съд по предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл. 26 ал.1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл.55 ЗЗД.

Ищецът П. К. П. твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и „Н.“ ООД, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № 201902050411190070 от 05.02.2019 г..

Договорът бил сключен съгласно Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на този договор, кредитодателят се задължил да предостави заемни средства в размер на BGN 2000 /две хиляди/ лева на П., а той се задължил да ги възстанови, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно договора, годишният лихвен процент на заема бил 40.44 % /четиридесет цяло и четиридесет и четири процента/, а годишният процент на разходите е 48.84 % /четиридесет и осем цяло и осемдесет и четири процента/. Срокът на договора бил уговорен в 18 равни месечни вноски. На 17.02.2021 година, между същите страни и в същите качества бил сключен Договор за потребителски кредит № 202102170404580058. Договорът бил сключен съгласно Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на този договор, кредитодателят се задължил да предостави заемни средства в размер на BGN 1000 лева на П., а той се задължил да ги възстанови, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно договора, годишният лихвен процент на заема бил 41.05 % /четиридесет и едно цяло и нула пет процента/, а годишният процент на разходите - 49.72 % /четиридесет и девет цяло и седемдесет и два процента/. Срокът на договора бил уговорен в 12 равни месечни вноски.

Действително приложените в кредитните правоотношения годишни проценти на разходите обаче, били различни от посочените в договорите и с вписаните от кредитодателя, в размер от 48.84% при Договор за потребителски кредит № 201902050411190070 от 05.02.2019 година и 49.72% при Договор за 2 потребителски кредит № 202102170404580058 от 17.02.2021 година. Това било така, защото съгласно договорите се дължала “неустойка”, в случай че кредитополучателят не предостави до края на следващия ден от сключване на договора, гаранция по кредитите. Счита се, че процесните договори за кредит са недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като заемодателят бил изискал и бил събрал лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не били предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Макар да били посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР. В договорите не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът нямал право да формира ГПР в размер на 48.84% при Договор за потребителски кредит № 201902050411190070 от 05.02.2019 година и 49.72% при Договор за потребителски кредит № 202102170404580058 от 17.02.2021 година. Това нарушение имало за правна последица съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита. Дори и да не се приемало гореизложеното, следвало да се изтъкне, че кредиторът инкорпорирал във вноската допълнителна сума, която е оскъпила кредита за ищеца и съответно от „Н.“ ООД не спазили изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с договорите за кредит.

Разпоредбата сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като трябвало да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички преки и косвени разходи във връзка с кредитното правоотношение, включително, но не само таксите по отпускане и управление на кредита, възнаградителната лихва и други.

Спазването на това изчисление и даването на тази информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора били вменени като императивна разпоредба в ЗПК. Като съгласно чл.

22 от ЗПК, ако това условие не е изпълнено, договорът за заем е недействителен. Кредитодателят, залагайки като клаузи чл. 6, ал. 1 в договорите за потребителски кредит всъщност целял заблуда на потребителя и 3 свръхпечалба за себе си. Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създава неравноправност, която благоприятства кредитодателя и увреждала кредитополучателя. С такива клаузи в договорите „Н.“ ООД целял да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство пораждало недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит водело до нищожност на договора. Това било така, защото годишният процент на разходите по кредита включвал в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора.

Гореизложеното се подкрепяло от факта, че съгласно чл. 4, ал. 3 от всеки от договорите за потребителски кредит, ищецът следвало да предостави в срок до края на следващия ден от сключване на договорите, гаранция по кредита, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да сключи договорите за поръчителство във връзка с процесиите договори за заем, или да приеме банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, като в противен случай се дължала неустойка. Условията, които ищецът задължително трябвало да изпълни, за да не дължи неустойка, били поставени в чл. 3.2 от Общите условия към договорите: 1/ да предостави като поръчители по кредита две дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за потребителски кредит при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите.

Поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева брутно месечно възнаграждение, към датата на сключване на договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 дни просрочие. 2/ Алтернативно на тази възможност, кредитополучателят може да представи като обезпечение банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, които следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното 4 издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „Н.“ ООД всички дължими от кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на дружеството. Размерът на гаранцията по Договор за потребителски кредит № 201902050411190070 от 05.02.2019 година бил в размер на 2700 лева, със срок на валидност - 07.08.2020 година, а по Договор за потребителски кредит № 202102170404580058 от 17.02.2021 година, била определена в размер на 1236 лева със срок на валидност 19.02.2022 година. Уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ бил разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал.

1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в Договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК. Изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която дава легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, която се използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършвала ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласял, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава, или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат, или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в чл. 4, ал. 3 от договорите било уговорено заемът да бъде обезпечен с гаранция, съгласно 5 реда и условията, предвидени в общите условия по договорите. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, посочени погоре, съгласно чл. 6, ал. 1 от всеки от договорите, същият дължал „неустойка“ на кредитора в размер на B G N 2556 лева по Договор за потребителски кредит№ 201902050411190070 от 05.02.2019 година и неустойка в размер на 1080 лева по Договор за потребителски кредит № 202102170404580058 от 17.02.2021 година, която се начислява към всяка вноска по кредитите. Тоест се кумулирала месечната вноска за „неустойка“, с която неустойка падежното вземане нараствало значително. Иначе казано, вноската по кредитите ставала значително по-голяма. Същото това кумулиране на неустойката към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредитите и създавало предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Следвало да се посочи, че „неизпълнението“ на задължението от ищеца да представи гаранция, вдигало лихвеният процент на кредитите неколкократно, тъй като тази „неустойка“ представлявала прикрита възнаградителна лихва. Предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, и на основание чл. 22 ЗПК договорите били недействителни, като съгласно чл. 23 ЗПК, се заявява, че се дължи само чистата стойност на кредитите, без лихва или други разходи по кредита. Съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение можело да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочвало, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин, или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.