Решение № 346 от 29.12.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. гр. Д.град, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20225610100686 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД- за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Ищецът Г. Д. Т. твърди в искова молба, че със споразумение от 31.07.2021г. по НОХД №112/2020г. по описа на ОС-Хасково ответникът В. В. В. бил признат за виновен в извършване на две отделни престъпления на 01.0.2019г.- по чл.354а ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 и т.5 от НК, както и по чл.131 ал.2 т.2 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК. Второто престъпно деяние, извършено от ответника се състояло в това, че на 01.08.2019г., в Д.град, чрез хващане и извиване на пети пръст на лявата ръка и чрез нанасяне на удари с крак в областта на коляното на десния крак, причинил на ищеца Г. Т., средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на сухожилна връзка на пети пръст на лявата ръка, с което било причинено трайно /за повече от 30 дни/ затрудняване на движението на лявата ръка и болка, при изпълнение на службата му. За така извършеното престъпление по чл.131 ал.2 т.2 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК на В. В. със горепосоченото споразумение било наложено наказание „Пробация“.

По този начин, той бил признат за виновен и санкциониран от съда за причиняване на средна телесна повреда на полицейски служител, при изпълнение на служебните му задължения. Поддържа, че на 01.08.2019г., при полицейска операция, ищецът опитал да задържи ответника, който буйствал и не се подчинявал на полицейските команди. Оказвайки съпротива, последният хванал петия пръст на лявата ръка на Т. и го извил силно. В следствие на това, ищецът изпитал изключително остра болка, непозволяваща му да задържи В. без помощта на своите колеги.

Непосредствено след инцидента Т. посетил Спешно отделение при МБАЛ-Хасково, 1 откъдето го изпратили да направи рентгенова снимка на пострадалия му пръст, тъй като имало съмнения, че той е счупен. След направената такава било установено разкъсване на отдалечена връзка на пети пръст на лявата ръка. На Т. била направена репонация, като ръката му била фиксирана с Киршнирови игли за 35-40 дни. След извършване на съдебно медицинска експертиза било установено, че на пострадалия е причинено трайно затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на разкъсването на сухожилната връзка на пети пръст на ръката, налагащо принудителна имобилизация за повече от 30 дни.

Посочено било, че са налице и болки в коляното на ищеца. Твърди,че обикаляйки и търсейки спешна помощ от специалисти в областта, ищецът изживял сериозен стрес и безпокойство относно здравословното си състояние. Той бил изключително разтревожен и за своята работа, тъй като не бил наясно дали въобще ще може да продължи да практикува пълноценно професията на полицейски служител към отдел „Криминална полиция“, нито пък за какъв период ще отсъства от работа. Същият се чувствал депресиран, тъжен и неуверен в себе си. Бил обект и на подигравки от страна на колеги и приятели, че непълнолетно лице му е счупило пръста, което сериозно рефлектирало върху самочувствието му. Травмата била нанесена пред колеги на ищеца, което допълнително предизвикало чувство на унижение, възмущение и срам. Към настоящия момент той избягвал да говори за случилото се със свои приятели и колеги, тъй като се опасявал, че отново ще бъде обект на подигравки и насмешки. Наред с това, към този момент Т. очаквал дете, тъй като жена му била бременна. Това повлияло върху негативните мисли и тревожността на ищеца, досежно възможността му да продължи своята работа пълноценно, за да осигурява материалната обезпеченост на семейството си, както и да бъде полезен в грижите си за новороденото дете. След инцидента, той не бил в състояние да помага пълноценно на жена си в домакинството, нито да я води с колата си за обичайните прегледи в болнично заведение. Неестественото положение на петия пръст на ръката на Т. било видимо и към настоящия момент, като може би щяло да остане завинаги. Необходимият за възстановяване срок от травмата бил около 4 месеца. През първият месец в пръста му били поставени игли, а след това още един месец носел шина за обездвижването му. Два месеца след това, той посещавал различни специалисти в областта на рехабилитацията, но и към настоящия момент пръста му стоял в неестествено положение. Към болките и страданията трябвало да се отчетат и тези, които ищецът изпитал и в коляното. Макар, че те преминали сравнително по-бързо от травмата в ръката, допълнително допринесли за застоя на пострадалия в дома му и за силния стрес, който той изпитал от това неприемливо, неморално и фриволно поведение на ответника.

На следващо място, ищецът поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.48 от ЗЗД, родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Към момента на извършване на престъпното деяние ответникът бил непълнолетен и живеел при родителите си ответниците К. М. С. и В. В. Х., които били длъжни да упражняват контрол върху детето си и да не допускат извършването на такива фриволни и противообществени прояви. Отговорността по чл.48 от ЗЗД се определяла към момента на извършване на 2 деянието, като същата не отпадала, когато прекия причинител на вредата навърши пълнолетие, след като вече е нанесъл вредите като непълнолетен. Безспорно било установено, че към момента на извършване на престъпното деяние В. В. бил непълнолетен, както и че до навършване на пълнолетие живеел заедно със своите родители. Поради това те отговаряли солидарно с него за обезщетяване на пострадалия на лично основание, изразяващо се в неупражняване на достатъчно ефикасен контрол върху поведението на непълнолетния си син. Въпросната отговорност била лична на родителите за неупражнен контрол и недостатъчно възпитание на децата, в резултат на което те са причинили вреди другиму.

Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да осъди тримата ответници, в условията на солидарност, да заплатят на ищеца сумата от 12000 левапричинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от деня на увреждането- 01.08.2019г. до окончателното заплащане на главницата. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответниците В. В. В., В. В. Х. и К. М. С., чрез своя процесуален представителадв.П., депозират отговори на исковата молба, като поддържат, че оспорват предявения иск по основание и размер. Поддържат, че В. В. се е признал за виновен в наказателното производство, като е сключил споразумение с прокуратурата. Това негово поведение сочело, че се е разкаял и съжалява за извършеното от него в т.ч. и досежно причинения вредоносен резултат. Твърд ят, че ответниците В. Х. и К. С. действително са родители на първия ответник, но към момента на извършване на престъпното деяние той е бил на възраст близка до навършване на пълнолетие, поради което те не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Нямало данни, че ответниците, като родители, не са изпълнявали ролята си да формират възгледи, убеждения и привички за поведението на своя син и да го подготвят за живота в обществото. Нямало данни те да не са полагали необходимите грижи и контрол по доброто възпитание на детето, нито да са били безотговорни родители и да са игнорирали изцяло родителските си задължения. Съществували били други външни фактори, които повлияли на поведението на първия ответник. От друга страна считат, че нанесената от ответника В. В. травма не е довела до морални вреди в сочения от ищеца размер. От представените от последния писмени доказателства е видно, че той не е постъпвал в болнично заведение, което води до извода, че травмата му не е била особено тежка и не е налагала дълъг престой в болнично заведение. Нямало данни и за оперативна интервенция. Увреждането било признато за трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО, което предполагало, че ищеца е получил обезщетение като служител на МВР, а получената сума трябвало да се приспадне от обезщетението. Наред с това, ищецът се бил възстановил след около 35-40 дни, което обстоятелство също сочело, че получените от него увреждания не били сериозни. Нямало данни той да се е нуждаел от медикаментозно лечение, нито д а са му били изписвани лекарства. Поради това считат, че ищеца не е претърпял множество болки и страдания, за които твърди и още по-малко такива, които ще продължат дълго време. Предвид това считат, че исканото обезщетение трябва да бъде 3 намалено до един разумен размер. Претендират присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетото като доказателство по делото Определение №33/31.07.2020г. по НОХД №112/2020г. по описа на ОС-Хасково, съдът е одобрил постигнато между ОПХасково и подс.В. В. В. споразумение, като е признал последния за виновен в извършване на 01.08.2019г. в Д.град на две престъпления от общ характер, второто от които по чл.131 ал.2 т.2 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, изразяващо се в това, че подсъдимия чрез хващане и извиване на пети пръст на лявата ръка и чрез нанасяне на удари с крак в областта на коляното на десния крак, причинил на Г. Д. Т. – служител в РУ-Д.град към ОД на МВРХасково, средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на сухожилна връзка на пети пръст на лявата ръка, с което е причинено трайно /за повече от 30 дни/ затрудняване на движението на лявата ръка и болка при изпълнение на службата му, като макар и непълнолетен разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.131 ал.2 т.2 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му определя наказание „Пробация“, изразяващо се в следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност 1 година и периодичност на явяване и подписване два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност 1 година.

От приложените към исковата молба 4бр.Болнични листи се установява, че ищецът е бил в болнични от 02.08.2019г. до 20.10.2019г., като се е лекувал в домашни условия от травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан.

Съгласно заключението на назначената по делото Съдебно-медицинска експертиза, оздравителния период на Г. Т. във връзка с контузията на пети пръст на лявата ръка, е продължил около 80 дни, за което време той е ползвал болнични. Болките са продължили около пет месеца, след което интензивността е намаляла. В момента ищецът не може да изправя крайната фаланга на пети пръст на ръката. При изпънат пръст фалангата остава да „виси“ под ъгъл около 30 градуса. Пострадалият не може да самостоятелно да изправя крайната фаланга на пети пръст на лявата ръка. Няма изгледи същия да започне самостоятелно да изправя крайната фаланга на контузения пръст. Изпитвал е болки с променлива интензивност. Най-силни са били в началото на травмата и до петия месец, след което постепенно са затихнали. В устния си доклад по делото вещото лице поддържа, че интервенцията с горепосочените игли представлявала малка операция, като се правела под местна упойка. Разкъсано било сухожилие на кутрето, което налагало обездвижването му с игли за определен срок, който в случая е бил 35-40 дни. Налице било затруднение в движението на ръката, като с нея не можело да се работи 35-40 дни. След изтичане на временната нетрудоспособност пострадалия се бил възстановил , като са снети шините и той ходел на работа. Имал лек дефект във финните движения едва ли би му попречило да си служи с ръката по време на работа.

4

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца съдът допусна до разпит свидетелите Х. С. Х.нов и Й.К. Г.ев.