Решение № 1137 от 02.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Николай Голчев

Матей Тодоров при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Николай Голчев Въззивно гражданско дело № 20265300501400 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба подадена от Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, ЕИК 175247407 чрез юрк. И. П. срещу Решение № 1803/ 20.04.2026г., постановено по гр.д. № 16176/ 2025г., по описа на Районен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в, с което жалбоподателят е осъден да заплати на всеки един от ищците в първоинстанционното производство– А. Д. С., ЕГН ********** и А. А. С., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя баща А. Д. С., двамата с адрес: гр. *** сума от по 3451, 22 евро (равняваща се на 6 750 лева), представляваща застрахователно обезщетение по покрит риск „смърт от заболяване, вкл. акутно“ за починалия наследодател на ищците – Д.Ц. С., ЕГН ********** и дължимо по силата на Договор за обществена поръчка № ВВС-15855/28.12.2023 г. и Застрахователен договор № 70003047 сключени между Висш съдебен съвет и Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на отправяне на застрахователната претенция – 19.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сума от 276, 10 евро, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство за държавна такса.

С цитираното решение жалбоподателят е осъден да заплати по реда на чл. 38, ал.

2 Закон за адвокатурата сумата от 260 евро в полза на адв. Р. П. П., представляваща адвокатски хонорар за осъществена дейност по процесуално представителство на 1 ищеца А. Д. Стойност и сумата от 260 евро в полза на адв. Д. П. П., представляваща адвокатски хонорар за осъществена дейност по процесуално представителство на ищцата А. А. С., действаща лично и със съгласието на своя баща А. Д. С..

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излагат се и съображения, че процесното застрахователно събитие е извън покритите рискове по Застрахователен договор № 70003047, сключен между Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД и Висш съдебен съвет. Поддържа се, че заболяването, което е основна причина за настъпване смъртта на застрахованото лице е констатирано още през м.03.2023г., което е преди периода на застрахователно покритие по процесния договор за застраховка. В тази връзка се акцентира върху текста на чл. 4, ал. 1, т. 22 от приложимите към застрахователното правоотношение общи условия, съобразно който застрахователят не носи отговорност за събития причинени или дължащи се на предшестващи заболявания или злополуки. Тоест, след като към дата 01.01.2024г. (началото на застрахователното покритие по процесния договор) заболяването вече се е проявило, то се касае за хипотеза на изключен застрахователен риск и съответно не се дължи заплащане на застрахователно обезщетение. Жалбоподателят не споделя и изложените мотиви от първоинстанционния съд досежно наличието на предпоставки за дерогиране приложението на чл. 4, ал. 1, т. 22 от общите условия, предвид наличието на клауза от застрахователния договор предвиждаща по- благоприятни условия за застрахованите лица по отношение на покритите рискове, в сравнение с тези по общите условия.

Излага се становище, че в договора за застраховка не е налице клауза, която да изключва приложението на общите условия, както и че същите са иманентна част от застрахователното правоотношение. Възразява се и срещу изложените съображения от първоинстанционния съд по отношение на неравноправния характер на клаузата на чл.

4, ал. 1, т. 22 от общите условия и следващата от това необходимост същата да бъде оставена без приложение на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поддържа се, че починалото застраховано лице не притежава качеството „потребител“, доколкото е застраховано предвид осъществяваната от него професионална дейност и във връзка със заеманата длъжност в съдебната система на Р. България. Предвид изложеното, иска се въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд- Пловдив и да постанови ново по същество на правия спор, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Претендират се сторените разноски в първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите А. Д. С. и А. А. С., действаща лично и със съгласието на своя баща А. Д.

С., подаден чрез упълномощените им процесуални представители адв. П. и адв. П..

Излага се становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и се отправя 2 искане до въззивния съд за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа се, че заболяването констатирано през м. 03.2023г., което е коментирано в Епикриза ИЗ № 4676/ 2023г. издадена от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД- гр. Плевен не е непосредствената причина за настъпване смъртта на застрахованото лице Д. С..

Причината за смъртта на С. е ясно отразена в съобщението за смърт и е „дихателна недостатъчност, състояние след ВАТС и плевроза, плеврален излив, карцином на бял дроб“. Въззиваемите поддържат, че такава диагноза не е поставяна на Д. С. през м.03.2023г., съответно тези състояния не са диагностицирани преди сключването на процесния договор за застраховка. Сочи се, че медицинското състояние, което е довело до смъртта на застрахованото лице е намерило своето проявление по време на застрахователното покритие, осигурено по процесния договор. В рамките на действието на процесния договор е настъпило и самото застрахователно събитиесмъртта на Д. С., поради което и за застрахователя се поражда задължението да заплати на наследниците на С. застрахователно обезщетение. Акцентира се и върху текста на чл. 63, ал. 2 от договора за обществена поръчка, съобразно който при противоречие между разпоредби от приложимите към правоотношението общи условия и отделни клаузи от договора за обществена поръчка и сключения договор за застраховка, приоритетно приложение следва да намерят последните. Доколкото в сключения договор за застраховка, за покрития риск „смърт от заболяване, вкл. акутно“ не се съдържат други условия за изплащане на застрахователно обезщетение, то следва да се приеме, че единствената предпоставка е настъпване на застрахователното събитие в периода на действие на застрахователния договор.

Предвид изложеното, моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Моли се на всеки един от процесуалните представители на страните да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, произтича от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционното производсто е образувано по повод на искова молба, подадена от А. Д. С. и А. А. С., действаща лично и със съгласието на своя баща А. Д.

С. срещу Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 459, вр. чл. 441, ал. 2, вр. 448, ал.

1 от Кодекса за застраховането, за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сума от по 3451, 22 евро (6750 лева), представляваща застрахователно 3 обезщетение за настъпило застрахователно събитие - смъртта на Д. Ц. С., наследодател на ищците и което застрахователно обезщетение е дължимо по силата на Договор за обществена поръчка № ВВС-15855/28.12.2023 г. и Застрахователен договор № 70003047 сключени между Висш съдебен съвет и Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, ведно със законната лихва от датата на отправяне на застрахователната претенция - 19.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът с отговора по реда на чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с твърдения, че настъпилото вредоносно събитие е извън покритите рискове по процесния договор за застраховка и съответно не се дължи заплащане на застрахователно обезщетение на наследниците на починалото лице. В тази връзка са развити съображения, че чл. 4, ал. 1, т. 22 от приложимите към застрахователното правоотношение общи условия изключват като покрит риск случаи като процесния, при които заболяването довело до смъртта, е намерило проявление и е констатирано преди сключване на договора за застраховка.

С обжалваното решение районният съд е изложил подробни съображения в насока неприложимост в конкретния случай на текста на чл. 4, ал. 1, т. 22 от общите условия, доколкото са налице клаузите на раздел II, чл. 7 от Договор за обществена поръчка № ВСС- 15855/ 28.12.2023г. и на т. 5 от таблица на „Покрити рискове и застрахователни суми“ от полица по Застрахователен договор № 70003047, сключени между жалбоподателя и ВСС, предвиждащи по- благоприятни условия за застрахованите лица по отношение на покритите рискове в сравнение с тези по общите условия. Първоинстанционният съд е изложил съображения и че заболяването, което е довело до смъртта на застрахованото лице е акутно (внезапно възникнало и бързо протичащо) и се е проявило за пръв път по време на действието на процесния договор за групова застраховка „Злополука“ . Предвид това, както заболяването, така и смъртта на застрахованото лице са настъпили в рамките на осигуреното по застрахователния договор покритие и на наследниците – ищци в първоинстанционното производство, се дължи заплащане на застрахователно обезщетение в рамките на посочената в договора застрахователна сума - 6902, 44 евро (13 500 лева) или по 3451, 22 евро (6 750 лева) за всеки един от двамата наследници на починалото застраховано лице.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът счита, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. „2- ро“ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

Между страните не съществува спор, поради което и с доклада в първоинстанционното производство са отделени като безспорни и ненуждаещи се от 4 доказване следните обстоятелства: Д.Ц. С., в качеството на *** е била застраховано лице по Договор за групова застраховка „Злополука“, сключен между Висшия съдебен съвет и въззивника Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД (договорът за групова застраховка е сключен във връзка с Договор за обществена поръчка № 15855/28.12.2023 г. и е обективиран вПолица по застрахователен договор № 70003047, със срок на действие от 00:00 ч. на 01.01.2024 г. до 24:00 ч. на 31.12.2026 г.); ищците в първоинстанционното производство А. Д. С. и А. А. С. са наследници по закон на Д.Ц.

С., починала на 12.07.2025 г.; наследниците са предявили извънсъдебно претенция пред ответното дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение по процесната групова застраховка „Злополука“ във връзка с настъпилата на 12.07.2025 г. смърт на застрахованото лице Д. С., по която претенция застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

Спорът между страните в настоящото производство е изцяло правен и се концентрира досежно въпроса дали смъртта на застрахованото лице Д.Ц. С. представлява покрит риск по смисъла на процесния договор за групова застраховка „Злополука“.

Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 22 от приложимите към застрахователното правоотношение общи условия, застрахователят не носи отговорност за събития, причинени от или дължащи се на предшестващи заболявания или злополуки, освен ако не е договорено друго. В конкретния случай, от прочита на раздел II, чл. 7, т. 5 („смърт от заболяване, вкл. акутно“) от Договор за обществена поръчка № ВСС15855/ 28.12.2023г. и на т. 5 („смърт от заболяване, вкл. акутно“) от таблица на „Покрити рискове и застрахователни суми“ от полица по Застрахователен договор № 70003047, сключен между жалбоподателя и ВСС се налага разбирането, че между застраховащия (в лицето на ВСС) и застрахователя е „договорено друго“. С цитираните текстове от договорите са предвидени по -благоприятни условия за застрахованите лица по отношение на покритите рискове, в сравнение с тези по общите условия, доколкото не съществуват каквито и да било условности по отношение вида на заболяването довело до смъртта на застрахованото лице, момента на диагностицирането му или момента на проявление на първите симптоми. Впрочем, правилно въззиваемите страни се позовават и на чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от Договор за обществена поръчка № ВСС- 15855/ 28.12.2023г., съобразно който при противоречие между различни разпоредби или условия, съдържащи се в договора и приложенията, се прилагат следните правила: (1). специалните разпоредби имат предимство пред общите разпоредби; (2). разпоредбите на приложенията (с изключение на Общите условия) имат предимство пред разпоредбите на договора; (3). предложението за изпълнение и разпоредбите на договора имат предимство пред Общите условия.