Определение № 242 от 21.04.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 242 гр. Ямбол, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Светла Р. Д.

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20232300500507 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Н. Т. Р., чрез пълномощника му адв.Д. Т. от САК, срещу определение № 2213/ 28.11.2023г. постановено по гр.д. 1537/2023г. на Районен съд - Ямбол, с което производството по делото е прекратено на осн.чл.129, ал.3 от ГПК, поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба – невнесена държавна такса.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на определението. необоснованост,

В жалбата се излагат твърдения, че с цитираното определение, делото пред ЯРС е прекратено като исковата молба е върната, поради неотстранени нередовности, с единствения мотив, че не е заплатена указаната държавна такса, доколкото предявените искове са с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД.

Жалбоподателят изтъква доводи за неправилност на изводите на съда, който е квалифицирал предявените от жалбоподателя искове по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД за което е поискал внасяне на държавна такса, като жалбоподателят твърди, че е предявил искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3, вр. с чл.4 от ЗОДОВ, вр. с чл.53 от ЗЗД и по чл.85, ал.1 от ЗЗД, за които е заплатил държавна такса. В жалбата се преповтаря молба на жалбоподателя до ЯРС от 21.11.2023г., получена в ЯРС на 22.11.2023г., в която подробно са изложени аргументи за правната квалификация на исковете по ЗОДОВ, позовавайки се на практика на ВКС / 2011г.-2015г./ , както и решение №35/16.02.2016г. по гр.д. № 5215/2015г. на III г.о. , според която лицето срещу което е образувано наказателно производство търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от ЯРС.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, в която са изложени доводи за неоснователност на частната жалба, като счита, че възприетата правна квалификация на исковете от първоинстанционния съд по чл.49 вр. с 1 чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД е правилна. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и се потвърди обжалваното определение, като претендират на осн.чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение.

Ямболският окръжен съд като съобрази оплакванията в частната жалба, доказателствата по делото и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

От фактическа се установи, че съдебното производство пред Районен съд – Ямбол е образувано по искова молба подадена от Н. Т. Р., чрез адв.Д. Г. Т. от АК-София солидарно против Прокуратурата на Република България и МВР, в която са изложени твърдения, че срещу ищеца и имало образувано досъдебно производство образувано по реда на чл.212,ал.2 от НПК на 25.09.2022г. за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, което е било прекратено с Постановление за прекратяване от 20.03.2023г. на основание чл.199 и чл.243,ал.1,т.1, вр. с чл.24,ал.1 от НПК. Претендирал е заплащане на сумата от 5001лв. ведно със законната лихва от 24.09.2022г. – обезщетение за неимуществени вреди.

С разпореждане № 1783/19.06.2023г.- ЯРС е оставил исковата молба без движение, като е дал на ищеца указания в едноседмичен срок да посочи пълното наименование на ответниците, адрес за връчване на книжата и името на законните им представители, да изложи конкретно искането си до съда срещу втория ответник (да формулира конкретен петитум на исковата молба спрямо него), да уточни обстоятелствата, на които основава иска си срещу всеки от ответниците и да обоснове исканата солидарна отговорност; да представи документ за внесена държавна такса по сметката на ЯРС в размер на 10 лв.; да посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и чл. 38а от ГПК и да заяви дали желае връчване на посочения електронен адрес, да посочи телефонен номер на ищеца. С молба вх.

№11015/02.08.2023г. ищецът е посочил имената на втория ответник – ОД на МВР – Ямбол и е конкретизирал исковете си за имуществени вреди на 2000лв. и неимуществени вреди на сумата от 3001г.,ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 24.09.2022г. до окончателното им изплащане, предявени при условията на солидарна отговорност. С молбата е представен документ за внесена държавна такса от 10 лв., посочен е електронен адрес за връчване при условията на чл.38 от ГПК и е посочен телефонен номер на ищеца. Представена е искова молба/допълнена/.

Последвало е разпореждане №2500/31.08.2023г. ЯРС по чл.131 от ГПК, като в дадения срок е постъпил писмен отговор от Районна прокуратура – Ямбол. Във връзка с отговора, ЯРС с разпореждане №2990/13.10.2023г. отново е оставил исковата молба без движение с указания в 1-седмичен срок ищеца да уточни обстоятелствата, на които основава иска си - повдигано ли му е обвинение за извършено престъпление и по какъв начин е станало това; ако поддържа първоначалното си твърдение, че не е бил привлечен като обвиняем, да представи документ за довнесена държавна такса по сметката на ЯРС в размер на 190,04 лв., доколкото исковете в този случай са с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и не попадат в приложното поле на ЗОДОВ, освен ако искът срещу ОД на МВР-Ямбол се основава на незаконосъобразни административни актове или действия по предприемане на принудителни административни мерки, съгласно чл.1 от ЗОДОВ.

Указано е, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната, а делото прекратено.

2

Във връзка с разпореждането ищецът е депозирал молба вх.№ 17069/22.11.2023г., в която подробно излага съображения, че предявените от него искове попадат в приложното поле на ЗОДОВ-чл.2,ал.1,т.3 , поради което не следва да представя документ за довнесена държавна такса в размер на 190,04лв.

Последвало е определение № 2213/28.11.2023г. , с което ЯРС, като е взел предвид, че предоставеният на ищеца срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба е изтекъл, като ищецът не е представил доказателства за внесена държавна такса в размер на 190,04лв., доколкото предявените искове са с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, на осн.чл.129, ал.3 от ГПК е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба заедно с приложенията на ищеца.

Атакуваното в настоящото производство определение е неправилно.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че предявените искове са с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и представените със същата писмени доказателства, се налага извода, че се касае за искове по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, тъй като се твърди, че вредите са настъпили от незаконосъобразни действия на прокуратурата и разследващите органи, т.к. наказателното производство водено срещу него е било прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

В установената съдебна практика по аргументи от т.7 на ТР №3/2004г., ОСГК на ВКС се приема, че лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното спрямо него наказателно преследване дори и когато производството е било прекратено без да му е повдигнато обвинение / в този смисъл е Решение № 187/13.06.2012г. пo гp.д.№ 1215/2011г., BKC, ІІІ г.o., Peшeниe 341/05.10.2012г. пo гp.д.№ 1310/2011г., BKC, ІV г.o., Решение № 35/16.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 5215/2015г.,III г.о. и дp./, на която практика се позовава и частният жалбоподател. В този смисъл е Решение № 35/16.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 5215/2015г.,III г.о, според което меродавен е фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, а не формалното му привличане като обвиняем.

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира претендираното или отричано пред съда спорно материално право чрез фактическите си твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания във връзка с тях петитум. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя правната квалификация на иска и ако той е допустим, разрешава въведения с исковата молба правен спор. Дейстително съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация, а негово задължение е да подведе фактическите твърдения на ищеца под приложимите материалноправни норми и по този начин да посочи действителното правно основание на исковете за обезщетение. Допустимостта на иска се преценява въз основа на изискванията на закона за конкретните видове искови производства и въведените с исковата молба твърдения, очертаващи предмета на спора - Определение № 16 от 12.01.2011 г. по ч. пр. д. № 621 / 2010 г. на ВКС.

Изхождайки от тези постановки, като взе предвид твърденията на ищеца в конкретизираната искова молба, настоящата инстанция намира, че той е предявил искове за обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ солидарно срещу Държавата в лицето на Прокуратурата и ОД на МВР-Ямбол. Имуществената отговорност на Прокуратурата на РБ може да се реализира само при условията на специалния закон /ЗОДОВ/ - в изчерпателно предвидените с същия нормативен акт хипотези /такова е изричното правило на чл.8, ал.1 от 3

ЗОДОВ/.

Предвид това настоящият въззивен състав приема, че доколкото производството е инициирано от процесуално легитимирано лице с правен интерес от претендираното право, насочено е към надлежни ответници, то искът за имуществени и неимуществени вреди, които ищецът е претърпял по посочената преписка е редовен и допустим.

Предвид всичко гореизложено, Ямболският окръжен съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на същия състав на РС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

По изложените мотиви, Ямболският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2213 от 28.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 1537/2023 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове съгласно мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4