Определение № 4837 от 24.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4837 гр. София, 24.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Снежанка Николова Касационно гражданско дело № 20248002100670 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решение № 1165 от 19.10.2023 год. по гр. д. № 3844/2021 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил решението от 2.03.2021 год., постановено по гр. дело № 13421/2017 год. и присъединеното към него гр. д. № 2833/2018 год., двете дела по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на „Арко Асетс Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Вертикал 21“ ЕООД, че К. И. Г., С. И. Д. и Л. П.

П. не са собственици на 800 кв. м. /очертани по скицата на в. л. П. на л. 274 от делото, неразделна част от решението/ от поземлен имот с идентификатор № *** с обща площ 1 036 кв. м. по действащата кадастрална карта на [населено място], район „В.“, м. „Г. г.“, кв. Б., при описаните съседи и вместо него е постановил ново, с което е отхвърлил предявените от „Арко Асетс Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Вертикал 21“ ЕООД срещу К. И. Г., С. И. Д. и Л. П. П. субективно съединени отрицателни установителни искове за признаване по отношение на тях, че К. И. Г., С. И. Д. и Л. П. П. не са собственици на имот с площ 800 кв. м., очертан по скицата на в. л. П. на л. 274 от делото със зелени линии и цифри 7-8-9-1011-12, представляваща неразделна част от решението, от незастроен УПИ в [населено място], район „В.“, който по скица № 15-459 313 от 20.09.2017 год. е с идентификатор № ***, с площ 1 036 кв. м. по действащата кадастрална карта на [населено място], район „В.“, м. „Г. г.“, кв. Б., със стар идентификатор № ***, при описаните съседи.

В останалата част, с която исковете са били уважени за разликата до претендираната поголяма площ на горния имот, първоинстанционното решение е потвърдено от въззивният съд.

1

Въззивното решение, в отхвърлителната му част, е обжалвано от ищите „Арко Асетс Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Вертикал 21“ ЕООД, с две отделни касационни жалби, подадени в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В тях се поддържат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложените към жалбите изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поставят следните процесуалноправни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло всички събрани доказателства, заедно и поотделно установените факти, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед чл. 235, ал. 2, чл.

236, ал. 2 и чл. 12 ГПК? .2. Следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност да спазва правилата на формалната и правна логика, т. е. фактическите констатации и правните изводи следва ли да са обосновани?. Касаторите считат, че въззивният съд не е обсъдил и преценил доказателствата и доводите на страните в противоречие на сочената практика на ВКС – ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, решения № № 445 по гр. д. № 1733/2010 год., ІV г. о., 443 по гр. д. № 166/2011 год., ІV г. о., определение № 50682 по т. д.

2381/2021 год., определение № 2818 по гр. д. № 87/2023 год. ІІ г. о. и др.

Втората група въпроси в изложенията и на двамата касатори касае приложението на чл. 2, ал. 2 ЗВСВНОИ: 1. Следва ли съдът да обсъжда въпроса за реституция на процесния имот по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ без да са налице твърдение и доказателства от страна на ответника при отрицателен установителен иск?. 2. Какви са предпоставките за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ без да са налице твърдения и доказателства от страна на ответника при отрицателен установителен иски при представено съдебно решение по чл. 11 ЗСПЗЗ? Изложени са съображения за неприложение на този закон във връзка с постановките на т. 1 ТР № 6/2006 год. ОСГК на ВКС.

В трета група в изложението към жалбата на „Вертикал -21“ ЕООД са поставени въпроси, свързани с приложението на чл. 54 ЗКИР: 1. Допустимо ли е съдът да се произнася по иск за граници по чл. 54 ЗКИР когато установи разлика между кадастрални и регулационни граници, без да е указал на ищеца, че следва да измени иска си и без да е предявен такъв иск? 2. При постановяване на решение по иск по чл. 54 ЗКИР съдът следва ли да съобрази фактите и обстоятелствата, настъпили преди и след одобряване на кадастралната карта, вкл. да изследва всички последователни регулационни промени, дали е приложен относимия дворищнорегулационен и уличнорегулационен план? 3. Кога се счита за приложен един регулационен план в случаите, когато част от имота се отрежда за улица. Има ли значение моментът на прилагане на регулационните планове при произнасяне по ОУИ за собственост? И по тези въпроси релевираното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на решениие № 182 от 22.11.2023 год. по гр. д. № 4695/2022 год. на ВКС, ІІ г. о.

И двамата касатори релевират основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на извода на съда за идентичност на имота, придобит от ищците на основание разпоредителна сделка и този, за който са представени писмените доказателства за делба в 2 периода 1927-1957 год., в т. ч. и относно идентичност на реална част от него с площ 800 кв. м.

Жалбите се оспорват в представените от ответниците С. И. Д. и К. И. Г. отговори, в които се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационните жалби. Претендират и присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, в настоящия състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното:

Въззивният съд приел, че е налице частична идентичност между имота, собственост на ищците /УПИ ***, отреден за озеленяване и магазини, в кв. 207б, м. „Г. г.“, с площ 1529 кв. м., при описаните в исковата молба съседи, с идентификатор по кадастралната карта * /нотариален акт № 72/2008 год./ и имота, за който ответниците са представили писмени доказателства за делби на наследствени имоти, въз основа на който е издаден констативен нотариален акт от 2017 год., до размер на 800 кв. м., като този извод е обоснован с изводите на вещите лица за частична идентичност между описания в исковата молба имот и този, описан в представения от ответниците АДС 4457/1962 год. – имот пл. № *, парцел *, кв.

208б, с площ 722 кв. м., при описаните в него съседи.

Проследявайки хронологията на фактите от 1925 год. до 1957 год. по повод делба на останали в наследство от И. П. имоти, въз основа на писмените доказателства по делото, въззивният съд приел, че с договор за доброволна делба от 16.01.1957 год. „процесният имот“, находящ се в землището на С. – Б., е поставен в дял на Б. П. и Й. П., като същият представлява този по Дял V – нива в м. „К. с.“ от 0.8 дка, при описаните съседи. Съдът препраща към заключението на техническата експертиза на в. л. П. Приложение № 3, / което е всъщност заключението на тройната техническа експертиза, допусната и приета във въззивното производство/.

Въззивният съд приел, че „досежно делбите във времето са ангажирани годни доказателствени средства, удостоверяващи правото на собственост на сем. П.“. След смъртта на Й. П. /26.11.1993 год./ и съпругата му В. П. /22.12.1994 год./ техният наследник Д. П. продал наследството си от тях на К. Г. с двата договора от 23.02.2007 год. и 2.10.2007 год., в т. ч. и дела си от този имот. След смъртта на Б. П. /15.06.1969 год./ неговата част се наследява от внуците му С. Д. и Л. П., другите двама ответници по иска.

Въз основа на приетите заключения на техническите експертизи е установен регулационния статут на спорния имот. Първият регулационен план за местността е от 1959 год., в него имотът е представлявал пл. № *, кв. 208б и е бил с площ 714 кв. м. Следващият кадастрален и регулационен план е от 1995 год. и с него се създава УПИ *** – за озеленяване, отменен с последващият план от 1997 год., преодобрен 2003 год., който е и действащият план. В него процесният имот попада частично в кв. 207б, представлява УПИ *** - за озеленяване и магазини, изчертан върху скицата на в. л. П. с червени линии, цифри и букви и обозначен с т. 13, 14, 15, 8, 2,16, 11, 6, 17, 13. Площта му е 1 461 кв. м. Регулационните граници на имота не съвпадат с кадастралните такива на поземлен имот с идентификатор ***, което се установява въз основа на заключението на единичната експертиза на вещото лице инж. П., 3 като несъвпадението на границите им е в частите от имотите, означени по цифрите 1-6, респ.

13-17 и 1-2, респ. 13-14-15-2 на приложената скица /заключение на допълнителната техническа експертиза на същото вещо лице, л. 278 от първоинстанционното производство/.

При действието на този план е издаден и констативния нотариален акт на И. Ц. Н. № 59/2005 год., праводател на Й. Й. и Т. Р. по нот. акт № 163/2005 год., от които двете търговски дружества са придобили чрез покупко-продажба с нот. акт № 72/2008 год. имота, описан в актовете с по-голяма площ /1529 кв. м./.

Въз основа на отбелязване на издадена скица на УПИ *** - за озеленяване и магазини, се установява, че за част от него е издаден АДС от 1962 год. и с решение по гр. д. № 233/2007 год. е признато право на наследниците на Й. П. да възстановят собствеността си върху бивша нива на И. П. в размер на посочени идеални части. Независимо от това, въззивният съд приел, че собствеността върху имота е възстановена по ЗВСВОНИ, тъй като към 2008 год. не е реализирано мероприятие върху отчуждения през 1962 год. имот, като възстановяването е върху бившия имот с площ 800 кв. м., т. е. налице е частична идентичност между имота на ответниците с този на ищците, при неприложената регулация по плана от 1997 год./2003 год. /не е налице трансформация на регулационните граници в имотни/.

За да отмени частично първоинстанционното решение, с което исковете на двете дружества са били уважени и вместо това да постанови друго, с което ги е отхвърлил за част от имота с площ от 800 кв. м., въззивният съд приел на първо място, че същите са процесуално допустими с оглед наличието на правен интерес от предявяването им, обоснован с твърдението им, че ищците са собственици на основание покупко-продажба на УПИ с нот. акт от 2008 год., и основателни за тази част от него с площ 800 кв. м., за която приел, че ответниците са установили придобито право на собственост, като идентичността е приета за установена от заключенията на експертизите по делото с описа в тях на представените писмени доказателства. Освен това, въззивният съд приел да е налице възстановяване на собствеността върху отчуждения през 1962 год. имот, като отнет без законово основание, позовавайки се на ТР № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС. Без значение било, че не съществува като отделна кадастрална или регулационна единица към настоящия момент. Въззивният съд е обосновал извода си за принадлежността на правото на собственост на ответниците и на основание възстановяване по ЗСПЗЗ, като се е позовал на данни за образувано съдебно производство по отношение на имот в [населено място] на общия наследодател, макар и без данни за идентичност с процесния.

Върху тази спорна площ, представляваща част от парцела по регулационния план, съдът приел, че ищците трябва да докажат право на собственост, тъй като това е основанието да бъде заснета тя в плана с верните имотни граници. С отрицателен установителен иск, който има за предмет отричане правата на ответниците, не може да се постигне установяване право на собственост на ищците и нанасяне и записване на ищеца на тази спорна част в кадастралната карта, която хипотеза съдът обаче счита, че не е налице с оглед твърденията в исковата молба и фактическото оспорване от страна на ответниците на поддържаното от ищците право на собственост. Затова приел искът да е допустим, но неоснователен за тази 4 част от имота, в размер на 800 кв. м.