Определение № 289 от 27.03.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. гр. Добрич, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20263200500156 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 от ГПК, образувано по частната жалба вх.№3921/18.02.2026г. от Е. Х. М. с ЕГН ********** от с.С., общ.Д., ул.***, срещу определение №328/10.02.2026г. по гр.д.№2347/2024г. на Добрички районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК поради неизправяне на нередовности на исковата молба.

В частната жалба се поддържа от жалбоподателя, че определението е неправилно, защото не бил искал образуване на гражданско дело, а да бъде възобновено прекратеното н.ч.х.д.№1251/2024г.на РС-Добрич по причина на нов факт-прокурорско постановление №515/25.03.2025г..

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК доколкото е депозирана в съда на 18.02.2026г., преди начало му, считано от датата 19.02.2026г., когато обжалваното определение е връчено на обжалващия, отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК/след отстраняване на нередовности относно държавната такса/.Тъй като редовно конституирана насрещна страна в процеса няма, препис от жалбата не се връчва.

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Гр.д.№2347/2025г.на ДРС е образувано по искова молба на Е. Х. М. с ЕГН ********** от с.С., общ.Д., с която е заявено искане за конституирането му като граждански ищец по делото и осъждане на подсъдимия да му заплати сумата от 20 000 лева като вреди със законната лихва от датата на деянието.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са пестеливи, но все пак информативни относно защитаваното накърнено субективно право и източника на накърнението- претърпени вреди от деликтно деяние, извършено от М. Д. Ц., ако и ищеца да използва несъответни термини-за конституирането му като граждански ищец , който е субект на наказателния процес, за 1 осъждане за вреди на подсъдимия, също субект на наказателния процес. Този извод следва от изложените обстоятелства, свеждащи се до твърдения, че в качеството си на свидетел по АНД №742/2022г.на РС-Добрич, в съдебно заседание , проведено на 12.10.2023г., М. Д. Ц. дал неверни показания, че ищецът отказал да даде кръвна проба, с което повлиял на хода на делото и решението на съда, с което настъпвали не само морални, но и материални щети, и отправеното осъдително искане за заплащане на сумата от 20 000лева ведно със законна лихва от датата на деянието. Касае се за търсена от съда защита-санкция за права /да се защитят правата на едната страна и да се санкционира неоснователното поведение на другата/, които са предмет на гражданския процес, а не за възобновяване на преследване на извършител на престъпление, както твърди жалбоподателя в жалбата си. Действително, към исковата молба са приложени писмени доказателства, които сочат неуспешното реализиране на наказателното преследване срещу това лице за същото деяние по общия ред-с постановление от 25.03.2025г. е отказано образуване на досъдебно производство поради липса на данни за престъпление от общ характер, и по тъжба на пострадалия-с разпореждане от 28.01.2025г. по н.ч.х.д.№1251/2024г.на ДРС производството по делото е прекратено при преценка да е изтекъл преклузивния шестмесечен срок за образуване на наказателно дело от частен характер. Видът на адресираните до съда книжа и направените с тях искания следва да бъде извлечен от съдържанието им и в случая съдържанието на процесуалния документ, наречен от самия ищец „искова молба“, не дава основание за извод, че се касае за реализиране на наказателното преследване срещу М. Д. Ц. по какъвто и да е ред, вкл. чрез възобновяване на н.ч.х.д.№1251/2024г.на ДРС.

Фактическите твърдения в исковата молба дават основание за преценка относно активната процесуална легитимацията на ищеца като пострадал от конкретно посоченото деяние като граждански деликт, кой е извършителя/легитимирания ответник/, и за подвеждане на спора/правната му квалификация/ под нормата на чл.45 от ЗЗД- отговорност за извършено деликтно деяние, който спор подлежи на разглеждане от гражданския съд, но при надлежно сезиране, каквото в случая не е налице.

Принципно обстоятелственото изложение по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК изисква твърдения за фактите/кога, къде, как, какво/, от които произтича претендираното материално субективно право,като именно чрез тях се индивидуализира като конкретно материално правомощие, а заявения петитум по чл.127 ал.1 т.5 от ГПК очертава съдържанието на претендираното право с вида на потърсената защита.

Ищецът е длъжен да изложи фактически обстоятелства и формулира петитум, обоснован от ясно изложените обстоятелства. В случая в исковата молба липсва формулиран петитум по начин, който да съответства на обстоятелствената част, която пък от своя страна не дава отговор какви имуществени/материални/ и какви неимуществени/морални/

2 увреждания/вреди/ е претърпял ищеца в резултат на деянието на ответника, каква е паричната оценка на едните и каква на другите, респ.дали сумата от 20 000лева претендира за репариране само на един вид вреди, ако не, каква част за едните, каква част за другите. Освен , че в исковата молба липсва яснота обезщетение за какви по обем и естество материални и/или морални увреждания ,претърпени от ищеца в резултат на неверните твърдения в свидетелските показания на М. Д. Ц., си иска, налице са и формални нередовности на исковата молба- не е посочен адреса на ответника, не е представен документ за платена държавна такса. Предпоставка за упражняване на правото на иск е предварителното заплащане на държавната такса в законоустановен размер, който размер може да бъде определен след отстраняване на нередовностите на исковата молба- дали се касае за един иск и за какви точно вреди, или се касае за два иска –за материални и за морални, и се посочи цената на всеки от тях. За яснота следва да се посочи, че при предявен иск по чл.45 от ЗЗД с цена 20 000лева/цената на иск за парично вземане се формира от размера на търсената сума-чл.69, ал.1, т.1 от ГПК/, дължимата държавна такса, определена съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 409.03 евро.

При така установените обстоятелства, въззивният съд намира, че правилно районния съд е преценил вида и съдържанието на исковата молба като сезиране за разрешаване на граждански спор, както и необходимост от привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл.127 и 128 от ГПК, за което с определение №2635/22.10.2025г. е дал указания на ищеца да посочи изрично името и адреса на ответника, обезщетение от 20 000лева за какви вреди претендира/имуществени или неимуществени/, в какво се изразяват същите, да заяви ясен петитум, да внесе държавната такса от 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50лева и представи документ за това, като го е предупредил и за последиците от неизпълнението. Съобщение за определението е връчено лично на ищеца на 06.11.2025г., от която дата е започнал да тече определения от съда едноседмичен срок за изпълнение на указанията. От ищеца не са предприети каквито и да е процесуални действия във връзка с указаното, поради което и правилно с обжалваното определение исковата молба е върната и производството прекратено.

В този смисъл обжалваното определение като правилно следва да се потвърди.

Воден от горните съображения, Добричкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №328/10.02.2026г. по гр.д.№2347/2024г. на Добрички районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК поради неизправяне на нередовности на 3 исковата молба.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4