Определение № 1440 от 23.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1440 гр. Варна, 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100500432 по описа за 2026 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалби, както следва:

1.На М. Д. К., чрез адв. Х. против Решение № 260020 от 11.02025 година, с което е бил обявен за окончателен, на основание чл.347 от ГПК разделителен протокол, които е бил обявен на страните и съобразно които съдът „ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на М. Д. К., ЕГН ********** ДЯЛ 2, съгласно окончателния разделителен протокол, включващ:

1/ Дял II с площ от 107,00 кв.м, съгласно одобрения архитектурен проект за разделяне на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед № 18-8651/15.09.2020г. на Началник СГКК-Варна, разположен в жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. Варна, ж.к.

„Аспарухово", ***, с предназначение на самостоятелния обект:

Жилище, апартамент, Брой нива на обекта: 2, Посочени в документа площи:

54кв.м., 54кв.м., Прилежащи части: 1/2 от избените помещения и от подпокривното пространство на сградата; За Ниво 1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***; под обекта - няма и над обекта-няма; За Ниво 2 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***; под обекта - няма и над обекта - няма; Стар идентификатор: няма: с Проектоидентификатор: ***., включващ: от първи етаж вътрешно стълбище към втори етаж с площ от 5,30 кв.м, изход от подземен етаж с площ от 4,50 кв.м и втори етаж с площ от 69,40 1 кв.м, състоящ се след преустройството от: коридор, баня - тоалетна, спалня, дневна, кухня и балкон и подземен етаж с достъп през вътрешно стълбище с площ от 27,80 кв.м, и 0,5562 % ид. ч. от общите части на сградата, вкл. и от подпокривното пространство, както и в частта, касаеща претенцията по сметки за сумата от 440.87 евро или 862.26 лева – представляваща разликата над претендираните 3951.20 евро или 7727.88 лева до присъдените 3510.34 евро или 6865.63 лева – наемна цена за ползването на процесния обект за периода от 10.03.2017 година до 10.03.2022 година.

В жалбата се сочи, че недопустимо съдът на първо място е поставил в дял и собственост на въззиваемата С. Ч. находящия в Дворното място гараж, които също е обект на делбата. Сочи се, че това виждане на съда се явява незаконосъобразно и в разрез с установената съдебна практика. Също според жалбата и двете страни не притежават л.а. и са неясни съображенията на съда да извърши подобно действие. Цитира се съдебна практика и отделно от горното съображение се излага, че неправилно решаващия съд е процедирал при извършването на делбата, както и че действията му не намират опора в закона. Според жалбата разделителния протокол следва да се допълни от теглене на жребии, а не от възлагане в дялове на процесния имот и гараж към него.

На следващо място се сочи, че претендираната от тях сума по сметките възлиза на обща стойност 3951.20 евро или 7727.88 лева, докато присъдените са за сумата от 3510.34 евро или 6865.63 лева. Искането в тази част е решението в отхвърлителната му част да бъде отменено и се присъди пълния размер на сумата. Отделно се сочи, че неправилно съдът е допуснал присъждането на мораторни лихви до 01.03.2022 година, докато отправеното искане е за такива до 10.03.2022 година

2.Втората въззивна жалба е на С. Д. Ч., чрез адв. П., против Решение № 260020 от 11.08.2025 година постановено по гр.дело № 2007/2021 година на ВРС, в частта, с която е било осъдена жалбоподателката да заплати в полза на М. Д. К. 1516.30 евро или 2965.63 лева - сумата представляваща разликата над 1994.04 евро или 3 900 лева до присъдените 3510.34 евро или 6865.63 лева за периода от 01.03.2019 година до 10.03.2022 година – обезщетение за наем за ползване на процесните имоти, ведно с мораторната лихва за периода от 01.04.2019 година до 10.03.2022 година.

В жалбата и в уточнителната молба към нея изрично се сочи, че обезщетението за ползване на делбите имоти за периода от 01.04.2017 година до 31.03.2019 година се явява погасено по давност. Изрично се сочи, че давността за погасяване заплащането на тези суми е три години и възражение за това е било направено своевременно от съделиталката Ч. още в съдебно заседание. Цитира се и съдебна практика, като настояването е съдът да 2 отмени решението в тази му осъдителна част.

Против жалбата е постъпил отговор от страна на адв. Х., като процесуален представител на М. Д. К. и с нея жалбата се оспорва, като се настоява, че съдът е постановил правилен акт.

3.Третата жалба е на М. Д. К. против Решение № 260000 от 23.01.2026 година за допълване на Решение № 260031 от 14.11.2025 година, с което съдът е оставил без уважение искането за допълване.

С тази жалба се настоява съдът да отмени решението, с което е било отказано допълване като определи, че на основание чл.344 ал.2 от ГПК обезщетенията, които ответницата Ч. следва да заплаща до приключването на делбата следва да са от по 355 лева месечно за процесната сграда и 56.33 лева месечно за процесния гараж.

Против тази жалба е постъпил отговор от страна на адв. П., като процесуален представител на С. Ч. и с него жалбата се оспорва. Сочи се, че присъдения размер на обезщетението по чл.344 ал.2 от ГПК е съобразен с доказателствата по делото.

4.Налице е предявена въззивна жалба от страна на адв. Х., като процесуален представител на М. Д. К. против Решение № 260030 от 14.11.2025 година , с което е била допусната поправка на ОФГ в основното решение.

С него се заявява, че се поддържа жалбата против основното решение и отново се сочи, че извършвайки дебата съдът се е отклонил от принципни законови положения. Отново се излага, че при разпределение на имотите не съставя разделителен протокол, , т.к. ако се състави такъв делбата следва да се извърши чрез теглене на жребии. В заключение се настоява съдът да разпредели Дял 2 на М. Д. К..

Против тази жалба е постъпил отговор от страна на адв. П., като процесуален представител на С. Ч. и с него се настоява, че в това производство – по поправка на ОФГ, съдът е обвързан само със самата ОФГ или с което е било оставено без уважение искането за ОФГ. Приема, че Зял 2 е бил разпределен в полза на М. К., т.е. не става ясно в какво се състои порочността на решението.

5.Последната от жалбите е на адв. Х., като процесуален представител на М. К., против Решение № 260031 от 14.11.2025 година , с което е било постановено, че се допълва по реда на чл. 250 от ГПК Решение №260020/11.08.2025г. по гр.д. №2007/2021г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, в следния смисъл и е 3 била осъдена С. Д. Ч., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на М. Д. К. ЕГН ********** сумата от 283,75 лв. (двеста осемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за ползването на притежаваната от ищцата М. Д. К. 1Л ид. част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрена със Заповед № РД-1873/23.06.2008Г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед № 18-8651/15.09.2020г. на Началник СГКК-Варна, разположен в жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, Брой нива на обекта: 2, Посочени в документа площи: 54кв.м, 54кв.м, Прилежащи части:

1/2 от избените помещения и от подпокривното пространство на сградата; За Ниво 1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***; под обекта - няма и над обекта-няма; За Ниво 2 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***; под обекта - няма и над обекта - няма; Стар идентификатор: няма, както и сумата от 45,00 (четиридесет и пет) лева, за ползването от ответницата на притежаваната от ищцата 1/2 ид. част от СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри.

Според тази жалба решението се явява допустимо, но неправилно и необосновано. Сочи се, че Ч. следва да заплаща сумата от 181.51 евро или 355 лева месечно за ползването на сградата и сумата от 28.80 евро или 56.33 лева за ползването на Гаража, съобразно квотите им в съсобствеността. Прави се и доказателствено искане – да се изготви нова Оценителна експертиза, която да определи актуалните размери на наемните отношения.

Против тази жалба е бил депозиран отговор от страна на адв. П., като процесуален представител на С. Ч. и с него се оспорва същата. Излага се, че размера на присъденото обезщетение съответства на заявеното от самата ищца и следователно съдът не се отклонил от волята на страните.

По направеното доказателствено искане ВОС съобрази, че не възниква необходимост от изготвянето на ново заключение, доколкото наличното по делото – прието и неоспорено от страните, е било изготвено неотдавна. Ето защо, въззивното производство следва да се развие в рамките на събраните доказателства.

На основание изложеното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01 юни 2026 година, от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с въззивната жалба искане по 4 доказателствата - за изготвяне на нова СОЕ, като неоснователно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5