Решение № 129 от 01.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Бургас, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501985 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Н* Н*, чрез юрисконсулт Т. С., против Решение № 2056 от 29.09.2022 г. по гр.д.

2544/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на С. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Б******, следните суми: сумата от 1017,26 лева /хиляда и седемнадесет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 91,52 часа за периода от 01.07.2019 г. до 10.07.2020 г., дължимо по силата на служебно правоотношение, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 27.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 221,17 лева /двеста двадесет и един лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода от 01.10.2019 г. до 26.04.2022 г., ведно със сумата от 400 лв. за направените по делото разноски, и с което решение ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР е осъдена да заплати по сметка на Районен съд Бургас сумите от 100 лв. –дължими държавни такси и 200 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.

1

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е ищецът. Счита, че приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР - 2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. Излагат се твърдения, че отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на труда, е последователен - не урежда такъв коефициент, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент бил равен на 1. Твърди, че ищецът не е полагал труд извън редовното работно време, въпреки че ясно посочва в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график.

Поради това, че липсвало нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден, освен в случаите, когато той е положен извън рамките на установеното работно време, исковете били изцяло неоснователни.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско 2 възнаграждение в минимален размер.

В законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба подаден от въззиваемия, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подборни доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Изложени са доводи, в подкрепа на разбирането, че нощния труд следва да бъде допълнително възнаграден и съобразно становището възприето в Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод искова молба подадена от С. К. К. против ГД “Пожарна безопасност и защита на на-селението“ – МВР, гр.София.

Ищецът излага, че че за периода от 01.07.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е полагал труд на длъжността „******“ в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас по служебно правоотношение. Сочи се, че за посочения период е положил общо 576 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 658 часа. Поддържа се, че преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 82 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че трудът е заплатен по действащите тогава правила, като НСОРЗ, на която се позовава ищецът, се прилага само за работниците по трудово правоотношение, докато ищецът е държавен служител и неговото положение е уредено в ЗМВР. Сочи се, че за преизчисляването на нощния труд към дневен труд важат Наредба № 8121з776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., поради което не е налице празнота в закона. Поддържа се, че приложимият за преизчисление коефициент е 1. Излага се, че в случая липсва положен извънреден труд, тъй като служителят е работил 8 часа по график на дежурство, поради което няма допълнителни часове за заплащане.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковете. Допуснато е изменение на предявените искове чрез тяхното увеличаване, като главницата е увеличена от 656 лева на 1017,26 лева за 91,52 часа, а мораторната лихва – от 30 лева на 221,17 лева.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, 3 настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР , които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР , към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 4

24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР ). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за процесния период 01.07.2019г. до 10.07.2020г., са действали правилата на две последователно приети наредби на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Тези наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.