Решение № 222 от 12.06.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. П., 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20261230100179 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът – „Б. ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № **, ЕИК ********, твърди, че се е намирал в облигационно отношение с ответника, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 13.05.2021 г. Сочи, че по силата на тази сделка (в качеството му на кредитодател) е предоставил на ответника (като кредитополучател) паричен кредит от 2 400 лв. (1 227,10 евро), който е бил изцяло усвоен. Твърди, че е било предвидено още заплащането на договорно обезщетение („лихвена надбавка“) при забава. Изтъква, че кредитният дълг е следвало да бъде изплащан чрез месечни вноски, разписани в нарочен погасителен план, с краен падеж до 18.05.2026 г. Поддържа, че кредитополучателят е допуснал забава, просрочвайки погасителни вноски, поради което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 12.09.2024 г., и понастоящем задълженията по него възлизат на: 1 190,13 лв. (608,50 евро) – неплатена главница; 4,01 лв. (2,05 евро) – договорно обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава), което има характер на мораторна неустойка, не превишава размера на законната лихва и е начислено за периода от 28.05.2024 г. до 11.09.2024 г., и 9,01 лв. (4,61 евро) – законна лихва за забава (мораторна лихва), начислена върху главницата за периода от 12.09.2024 г. до 29.09.2024 г. Посочва, че за претендираните парични притезания е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на ответника, имащ качеството на 1 длъжник в заповедната процедура, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Счита, че са изпълнени изискванията на закона за постановяване на решение при признание на исковете, с което да бъде признато съществуването на процесните задължения.

Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – И. М. Т., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Д. Бл.“ № **, ЕГН **********, признава ищцовите претенции.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

Предмет на разглеждане са установителни искове с правна квалификация по:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за главницата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (04.10.2024 г.) до погасяването;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за договорното обезщетение за забава, което има характер на мораторна неустойка, както и

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за законната лихва за забава.

За вземанията по предявените искове е била издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1021/04.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1575/24 г. на Районен съд – гр. П..

Заповедта е била връчена на настоящия ответник (като длъжник в заповедното производство), по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, ищецът (като заявител) е предявил сега разглежданите установителни претенции относно съществуването на вземанията му.

Искането на ищцовата страна за постановяване на решение при признание на исковете се явява основателно.

Този процесуален институт е регламентиран в чл. 237 ГПК.

От анализа на цитираната разпоредба може да се заключи, че такова решение се постановява по искане на ищеца, когато кумулативно са налице няколко предпоставки, а именно: 1/ ответникът е признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и 3/ не се касае за признаване на право, с което страната не може да се разпорежда.

Така очертаните изисквания са изпълнени в настоящия случай, тъй като:

- На първо място, ответникът лично в откритото съдебно заседание, е направил изрично признание на предявените искове.

- На второ място, делото касае вземания (т. е. материални субективни облигационни права), произтичащи от кредитен договор, които не противоречат нито на закона, нито на добрите нрави.

2

- На трето място, с оглед този характер на признатите права, ответникът може да се разпорежда с тях.

2. По съдебните разноски:

Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Според т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС, необходимо е да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.

В този контекст деловодните разходи, полагащи се на ищцовото дружество, са:

- 63,91 евро – общ размер на разноските, дължими за заповедната процедура, формирани на базата на заплатена държавна такса (12,78 евро) и юрисконсултско възнаграждение (51,13 евро), определено от заповедния съд, и - 166,17 евро – общ размер на разноските, дължими за исковия процес, включващи внесена държавна такса (63,91 евро) и юрисконсултско възнаграждение (102,26 евро), определено от сегашния съдебен състав, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че И. М. Т., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Д. Бл.“ № **, ЕГН **********, дължи на „Б. ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № **, ЕИК ********, следните суми, които са включени в предметния обхват на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1021/04.10.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 1575/24 г. на Районен съд – гр. П., а именно:

- 608,50 евро – неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 13.05.2021 г., сключен между „Б. ДСК“ АД (като кредитодател) и И. М.

Т. (като кредитополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 04.10.2024 г., до погасяването;

- 2,05 евро – договорно обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава), което има характер на мораторна неустойка, не превишаваща размера на законната лихва и е начислено за периода от 28.05.2024 г. до 11.09.2024 г., и - 4,61 евро – законна лихва за забава (мораторна лихва), начислена върху главницата, за периода от 12.09.2024 г. до 29.09.2024 г.

3

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. М. Т., с адрес в с. К., общ. П., ул.

„Д. Бл.“ № **, ЕГН **********, да заплати на „Б. ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № **, ЕИК ********, съдебни разноски, както следва:

- 63,91 евро – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1575/24 г. на Районен съд – гр. П.), и - 166,17 евро – общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 179/26 г. на Районен съд – гр. П.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Бл., в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4