Решение № 3 от 06.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Варна, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Д.а Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000450 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 8121/29.12.2023г. на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД- гр. София, представлявано от изпълнителните директори С.Н.А. и П.В. Д., чрез процесуалния представител адв. С. Д. от АК- Добрич, и насрещна въззивна жалба вх. № 1558/01.03.2024г. на К. Г. В. и Д. Г. В., двамата от *****, представлявани от адв. М. Я. от АК- Добрич, срещу решение № 115/22.11.2023г., постановено по т. д. № 7/2023 г. по описа на Добрички окръжен съд.

С въззивна жалба вх. № 8121/29.12.2023г. се атакува решението на ДОС, в частта, с която въззивното дружество- ответник е осъдено да заплати на А.К. В.а, действаща чрез своя настойник Г.В.П., сумата от 25 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вредиболки и страдания в резултат на претърпени телесни увреждания вследствие от ПТП, настъпило на 27.01.2020г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законна лихва за забава, считано от 02.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Излагат се съображения за неправилност и 1 необоснованост на решението в осъдителната част по съображения, че липсват данни за възникване отговорността на ЗК „Лев Инс” АД поради неосъществяване на предпоставките за ангажирането й, респ. за възникване на правото на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП. Счита, че единствената причина и вина за настъпване на произшествието са действията на ищцата – предприемане на несъобразено/внезапно пресичане на пътното платно на необозначеното за целта място, в тъмната част на денонощието, без да съобрази приближаващите се автомобили. Позовавайки се на изготвеното по делото експертно заключение във връзка с писмените документи по досъдебно производство, прекратено по искане на пострадалата, застрахователят твърди, че процесното събитие е „случайно деяние“. Оспорва се приетият за установен механизъм за настъпване на ПТП, както и единствено кредитираната от съда тричленна автотехническа експертиза, с позоваване на “Научни трудове на Русенския университет – 2012г., том 51, серия 1.2. Намира още, че не са отчетени конкретните метеорологични условия в настоящия случай - мокра пътна настилка и дъжд, допълнително намаляващи видимостта на водача на лекия автомобил. В условията на евентуалност, страната поддържа възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, до степен, отразяваща приноса на пострадалото лице за настъпването на вредоносния резултат в размер на 95%.

На самостоятелно основание намира присъденото обезщетение за прекомерно, определено при неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, и при несъобразяване с трайната съдебна практика, в т.ч. със задължителните указания на ППВС № 4/1968г. по отношение понятието „справедливост”.

Счита, че съдът не е обсъдил и извършил преценка на всички обективно проявили се обстоятелства свързани с медико- биологичния характер на уврежданията, съставляващи основен критерий за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. В заключение, излага оплаквания за липсата на мотиви относно извода за справедлив размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди, и необсъждане на всички конкретни за спора обстоятелства – претърпени увреждания, болки и страдания причинени от същите и как те са рефлектирали на живота на пострадалата. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната част и отхвърляне на исковите претенции изцяло. Претендира се присъждането на съдебно- деловодни разноски за двете инстанции.

2

След подаване на въззивна жалба вх. № 8121/29.12.2023г. от ответното дружество, ищцата А.К. В.а е починала (на дата *****г.). С определение № 55/13.02.2024г., на основание чл. 227 ГПК, по повод процедура по администриране на жалбата на застрахователя, първоинстанционният съд е конституирал в качеството им на ищци в производството нейните наследници по закон- К. Г. В. и Д. Г. В..

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор срещу жалбата на застрахователя от новоконституираните ищци, чрез адв. М. Я. от АКДобрич, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба с подробно изложени съображения и доводи. Оспорват се съображенията на ответника във връзка с тричленната САТЕ, като се изразява становище, че заключението е коректно и професионално изготвено. По отношение възражението за съпричиняване, преди всичко, въззивницитеищци считат, че такова липсва, а в случай, че съдът приеме основателно, се излага, че степента на приноса на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат е в размер на не повече от 20 %. Касателно определения за справедлив от съда размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, е изразено становище за неговото значително занижаване съобразно нормите на чл. 52 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД, несъобразен с последователна практика на съдилищата, поради което се претендира да бъде определен в размера от 60 000 лв. Искането към въззивния съд е за потвърждаване на решението в осъдителната част като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски, направени във въззивното производство разноски.

Подадената в срок насрещна въззивна жалба вх. № 1558/01.03.2024г. на К. Г. В. и Д. Г. В., двамата от *****, представлявани от адв. М. Я. от АКДобрич, е насочена срещу решението на ОС- Добрич, в отхвърлителната част, за разликата над присъдените 25 000 лв. до 60 000 лв., претендирани от наследодателката на въззивниците като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди-болки и страдания от телесни увреждания, получени вследствие от ПТП, настъпило на 27.01.2020г., ведно със законна лихва за забава, считано от 02.03.2022г.до окончателното изплащане на сумата. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му отхвърлителна част, като постановено в нарушение на 3 материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според въззивниците, конституирани в процесуалното качество на ищци, размерът на определеното обезщетение за претърпените от тяхната наследодателка неимуществени вреди е занижен и определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, както и на чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Излага се, че съдът не е отчел в достатъчна степен характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, които са били свързани освен с физически и битов, но и със значителен емоционален и психически дискомфорт у пострадалата, установени от изготвеното по делото експертно заключение по назначената СМЕ и от събраните гласни показания, като именно изключително влошеното здравословно състояние на пострадалата след произшествието е наложило поставянето й под пълно запрещение. На следващо място, се излагат оплаквания във връзка с приетата за установена степен на съпричиняване, по съображения, идентични на тези в писмения отговор на подадената от застрахователя въззивна жалба, а именно, че определеният процент на съпричиняващо поведение се явява необосновано завишен и следва да се намали на 20 %, доколкото приносът на увреденото лице като обективен елемент от съпричиняването- пресичането на необозначено с пешеходна пътека място от пътното платно, е по-незначителен спрямо този на водача на процесния лек автомобил, видно от събрания по делото доказателствен материал, в т.ч. на указаното в о.с.з. на 14.11.2023г. от вещото лице инж. Ж., участвало в изготвянето на назначената по делото тройна САТЕ, и на гласните показания на водача на автомобила. Въззивниците считат, че в много по- висока степен за настъпването на ПТП е допринесъл водачът на лекия автомобил, който е нарушил задълженията по ЗДвП, регламентирани в чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от закона, докато пешеходката е нарушила само разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като не е извършила пресичането на платното за движение по близката пешеходна пътека тип „зебра“. Страната се позовава на утвърдената съдебна практика, изискваща преценката на принципно завишените изисквания към водачите спрямо тези към пешеходците при упражняване на правата им за движение по пътищата и особено в очертанията на населените места, така и съотношенията възприети в случаи на рисково поведение на пешеходци, изразена в решения на ВКС: решение №339/20.12.2018г. на ВКС по т. д. №2882/2017г., II ТО, ТК, решение №108/21.10.2020г. на ВКС по т. д. №1287/2019г., II ТО, ТК и решение 4

№137/20.11.2020г. на ВКС по т. д. №1775/2019г., II ТО, ТК. Намира за основателно завишаването на обезвредата с още 35 000 лв. до достигане на предявения с исковата молба размер. Моли съда да отмени постановеното от ДОС решение в съответната му отхвърлителна част и да уважи исковете в пълен размер. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който „ЗК „ЛЕВ ИНС” АД- гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Д., е изразило становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба, с изложени подробни съображения в подкрепа на твърдението си, в т.ч. насочвайки и към изложените подробни аргументи в депозираната от страна на дружеството въззивна жалба по отношение спорния въпрос за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли съда да остави насрещната въззивна жалба без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния съд, в отхвърлителната част като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. и вкл. изплатеното адвокатско възнаграждение.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция процесуалните представители на страните поддържат жалбите и отговорите.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбите и становищата по отговорите, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното от фактическа и правна страна:

Добричкият окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от името на А.К. В.А, ЕГН **********, поставена под пълно запрещение, представлявана от настойника си Г.В.П., срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД- гр. София, за присъждане на сумата 60 000 лв., 5 претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 27.01.2020г. в *****, по ул. “Ген. Георги Попов“, в посока от кръстовището с бул.

„Добруджа“ към кръстовището с ул. „Христо Ботев“, виновно причинено от С.Д.М. като водач на л. а. “Мерцедес Ц 2020 Т“ с рег. № ***** , застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от 02.03.2022г. до окончателно погасяване на задължението.

Исковата претенция е основана на твърденията, че на 27.01.2020г. около 18,15ч., в ***** по ул. “Ген. Георги Попов“, в посока от кръстовището с бул.

„Добруджа“ към кръстовището с ул. „Христо Ботев“ се е движил л. а.

“Мерцедес Ц 2020 Т“, с рег. № *****, управляван от С.Д.М.; произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при лоши метеорологични условия, намалена и ограничена видимост, облачно време, при слаб валеж на дъжд; автомобилът се е движил с включени къси светлини. Пътната настилка е била асфалтова, мокра, запазена без неравности и повреди по нея, хоризонтална в района на кръстовището; наближавайки мястото на произшествието, лекият автомобил се е движел с фарове, включени на къси светлини, със скорост от около 30 км./ч. Приближавайки пешеходната пътека, намираща се в участък пред заведение „Ден и нощ“, по ул. “Ген. Георги Попов“, водачът възприема пресичащата пътното платно в посока от ляво на дясно пешеходка А. В.а.В резултат на пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил и пешеходката, настъпва удар между тях. Ударът се е осъществил между предната дясна част на лекия автомобил в областта на десния фар и дясната половина на тялото на пешеходката. За произшествието е образувано ДП № 287/2020г. по описа на РУ “Полиция“ Добрич, което е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, поради изявление на пострадалата за прекратяване на наказателното производство. Твърди се също, че водачът на лекия автомобил, който е застрахован при ответника за „ГО на автомобилистите“, е нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в исковата молба, в резултат на което на ищцата са причинени телесни увреждания: травматичен шок, съчетана травма- контузия на главата, сътресение на мозъка, охлузвания и кръвонасядания на широка площ по предна повърхност на гръдния кош и лицето.