Решение № 30 от 28.01.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 1531/2024
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 28.01.2025
- В сила
- 19.02.2025
- Състав
- ДЕЯН ГОСПОДИНОВ ИЛИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.102 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- ЧЛ. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 12, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 52, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 1, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 61 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. К., 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20245510201531 по описа за 2024 година Обжалван е Електронен фиш № 8505229869 на Агенция „Пътна инфраструктура“. Жалбоподателят ОП „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“, гр. К., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение като се позовава на решение на съда на ЕС.
В с.з. редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище поддържа жалбата и претендира за разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмена молба се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание на принципа на пропорционалност.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
В ЕФ като електронно волеизявление на административно-информационна система по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е било прието, че на 14.03.2022 г. в 10.12 часа било установено нарушение (посочен номер) със специален автомобил „Ф.К.“ с рег. № ****** с технически допустима маса 19000, брой оси 2, екологична категория Евро 6С без ремарке в община К. на ПП I-5, км. 199+527 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС 1 изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 20581, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на ПП I-5, км. 199+527, с което е било извършено нарушение на чл.102 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от справка нарушения, справка нарушение № 8505229869, данни за МПС с рег. № ******, протокол № 28765/21, запитване до „Интелигентни трафик системи“ АД с изх. № 53-00-8398 от 05.12.2024 г., отговор на „Интелигентни трафик системи“ АД с изх. № ISD – 324261 от 13.12.2024г., които кореспондират помежду си.
Описаната фактическа обстановка в жалбата и в с.з. не се оспорва, но се иска отмяна на ЕФ на база Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело № С-61-23.
Съдът счита, че ЕФ следва да се отмени на две основания.
Първото. Според решението на СЕС чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса " с фиксиран размер.
В случая нормите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда имуществена санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната Директива.
Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на съответна правна норма подобна на тази на чл. 55 от НК не дава възможност на съда да определи санкция в по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на извършеното нарушение, предвид искането на въззиваемата страна в писмената молба;
Второто. При издаване на ЕФ не е било съобразено, че общинските предприятия не са ЮЛ.
В чл. 52, ал. 1 от Закона за общинската собственост се казва, че общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. В ал. 2 на същата разпоредба се казва, че общинското предприятия се създава, преобразува и закрива с решение на общинския 2 съвет, а в ал. 3, че директорът на общинското предприятие е второстепенен разпоредител с бюджет.
Следователно общинското предприятие не е ЮЛ, а звено на общината (чл. 9 от Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие „Комунална дейност и поддръжка на инфраструктурата“ към Община К. (Правилника)). ЮЛ-а са търговските дружества с общинско участие (чл. 61 във вр. чл. 1, ал. 1 от ТЗ; чл. 51, чл.
51а във вр. чл. 2, ал. 2; чл. 12, ал. 1 от ЗОС), както и самата община (чл. 14 от ЗМСА).
Съгласно чл. 83 от ЗАНН наказание имуществена санкция се налага само на юридически лица или еднолични търговци. ЧЛ. 46, ал. 3 от ЗНА не допуска разширително тълкуване на тази разпоредба.
Следователно жалбоподателят като общинско предприятие не е наказателно отговорно поради липса на правосубектност, въпреки че неговия директор може да го представлява пред съдебните органи (чл. 15, ал. 1, т. 4 от Правилника).
Следователно ЕФ следва да се отмени като издаден в противоречие с материалния закон.
Основателно е искането за присъждане на разноски и такива следва да се присъдят в размер на 500 лв.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8505229869 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на ОП „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“, гр. К., ЕИК 0008177780341 е било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, С., ЕИК 000695089 да заплати на ОП „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“, гр. К., ЕИК 0008177780341 направените по делото разноски в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3