Решение № 70 от 16.03.2026, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Ботевград, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20251810100726 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба М. В. М., ЕГН: **********, АДРЕС, чрез адв. Д. Г. и адв. П. К., САК, срещу Република България (РБ), действаща чрез пълномощника си Министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), АДРЕС, който пък е преупълномощил Областния управител на Софийска област (ОУСО), АДРЕС, който пък е преупълномощил юрк. Н.Б.В., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗС.

В исковата молба (ИМ) на М. В. М. се твърди, че: Тя, ищцата, била собственик на н. и. с идентификатор *** по КККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-1849/14.10.2011 г., посл. изм. от 13.04.2022 г., съгл. Скица № 15-296014/24.03.2024 г., издадена от СГКК – София област, находящ се в гр. Ботевград, в. з. „Чеканица“ с площ от 908 кв. м., трайно предназначение на територия – урбанизирана, при съседи по скица: ***, ***, ***, ***, представящ по преходен план парцел XII-55, кв.

6 по плана на същ. в. з. в същ. гр., с площ от 850 кв. м., с уредени сметки по регулация, при съседи по нотариален акт: улица, парцел XIII-56, XI-55, X-54. Собствеността била придобита на основание давностно владение от 21.08.1996 г. до подаване на настоящата ИМ.

Владението било придобито на основание Договор за покупко-продажба от 21.08.1996 г., обективизиран в Нотариален акт № 146, т. III по нот. д. № 1177/1996 г. на нотариус при БРС, видно от който ищцата купила от Г.Б.Р. и Б.И.Р. така описания н. и., в който имот имало незавършена сграда, построена чрез отстъпено право на строеж върху имота. След това М. продължила строежа на тази и други сгради идентификатори *** – със застроена площ от 53 кв. м., 2 ет.; *** – 15 кв. м., 1 ет., за допълващо застрояване, *** – 36 кв. м., 1 ет., допълващо застрояване, *** – 42 кв. м., 1 ет., допълващо застрояване, *** – 21 кв. м., 1 ет., допълващо застрояване, *** – 16 кв. м., 1 ет., допълващо застрояване, *** – 13 кв. м., 1 ет., допълващо застрояване. От 1996 г. М. живеела в имота и го ползвала като свой, а и всичките й съседи знаели това. След направена справка в СВп към БРС М. установила, че РБ била издала Акт за частна държавна собственост (АЧДС) на процесния н. и. № 6785/09.03.2022 г. на основание чл. 2, ал. 3, чл. 3, т. 5 и чл. 68, ал. 1 ЗДС, във вр. с чл. 103 и 104 ППЗДС. Твърди се, че посочените в АЧДС основания били бланкетни, без да кореспондират с конкретни 1 факти от действителността с правно значение. С оглед на изложеното М. В. М. моли БРС да приеме за установено по отношение на РБ, че М. В. М. е собственик на процесния н. и. на основание давностно владение от 21.08.1996 г. досега: чл. 79 ЗС. Претендират се и разноски.

В срока за отговор на ИМ (ОИМ) РБ чрез МРРБ заявява, че ИМ е неоснователна и моли БРС да я остави без уважение. Съображенията й за това са следните: За процесния н. и. бил издаден АЧДС № 6785/09.03.2022 г. на ОУСО, който бил вп. в СВп към БРС на 14.03.2022 г., описан подробно по-горе. Твърди се, че с Акт за държавна собственост (АДС) № 3024/22.07.1988 г. на Общинския народен съвет (ОбщНС) – гр. Ботевград процесният н. и. бил отреден за държавен на основание т. 5 от РМС № 404/1981 г., а като бивш собственик бил вписан АПК, съгласно Заповед ИК-18-466/30.06.1987 г. на Окръжния народен съвет (ОНС) – София имотът бил предоставен за оперативно управление на ОбщНС – Ботевград, като със Заповед № 896/31.05.1989 г. е било отстъпено право на строеж на Г.Б.И.. За тази цел между последната и ОбщНС бил сключен договор за право на строеж от 02.06.1989 г., за което Иванова била представила проект за строеж на 30.03.1990 г., протокол за строителна линия от 04.05.1990 г., скица. Върху имота липсвали каквито и да било реституционни претенции. С оглед на изложеното АЧДС от 2022 г. доказвал правото на собственост на РБ, тъй като се позовавал на АДС от 1988 г. Освен това с реализирането на правото на строеж от М., правото на собственост на държавата се запазвало, поради това от 1996 г. досега ищцата била държател на правото на собственост за държавата. А за да придобиела ищцата и правото на собственост върху н. и., то следвало да се приложи реда по чл. 44, ал. 3 ЗДС, за което нямало данни по делото. Най-сетне, в нотариалния акт, с който се легитимира като владелец ищцата, било записано, че тя е закупила вилната сграда, ведно с отстъпено за нея право на строеж, от което се прави извод, че тя не е стопанисвала двора като свой, а като държател на държавата. С оглед на изложеното РБ моли БРС да отхвърли така предявения иск. Претендират се и разноски.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Видно от Договор за право на строеж върху държавна земя от 02.06.1989 г. (л. 48 от гр. д. № 726/2025 на БРС), било постигнато съгласие между ОбщНС – гр. Ботевград, като праводател, да учреди право на строеж на Г.Б.И., като приобретател, върху н. и. с парцел XII-55 в кв. 6, в. з. „Чеканица“, гр. Ботевград, състоящ се от 850 кв. м., срещу цената от 1 700 лв. (чл. 1 от дог.). Съгласно чл. 3 от същ. дог. приобретателят се е задължил да упражни правото на строеж в рамките на пет годишен срок, считано от 02.06.1989 г.; ако не бъде започнат строежът в този срок, правото на строеж се „отнема“, а внесената сума се „задържа“. По силата на чл. 6 приобретателят се е задължил да не продава правото на строеж, преди да го е упражнил, освен на роднини по права линия.

С Акт за държавна собственост (АДС) на н. и. № 3024/22.07.1988 г. парцел XII, кв. 6, в. з. „Чеканица“, гр. Ботевград, с площ от 850 кв. м., бил признат за държавна собственост на основание т. 5 от Решение № 404/1981 г. на МС, като бивш собственик бил вписан АПК, съгласно Заповед ИК-18-466/30.06.1987 г., след което бил предоставен за оперативно управление на ОбщНС – гр. Ботевград със Заповед № Ик-18-466/30.06.1987 г. на ОНС – гр.

София, а освен това върху него било отстъпено право на строеж на Г.Б.И. със Заповед № 896/31.05.1989 г.

На 30.03.1990 г. Г.Б.И. подала заявление за одобряване на проекта й за застрояване на процесния н. и. (XII-55). Видно от Протокол № 91/04.05.1990 г. на Р.Е.Г. – техник при ОбщНС – гр. Ботевград същата е отишла на място в този н. и. и е определила строителната линия.

Видно от Нотариален акт № 146, т. III по нот. д. № 1177/1996 г. на нотариус Златка Александрова към БРС, Г.Б.Р., ЕГН: **********, и Б.И.Р., ЕГН: 5401131904, като продавачи, са постигнали съгласие с М. В. М., ЕГН: **********, като купувач, за следното: Продавачите 2 са се задължили да прехвърлят собствеността върху вилна сграда с площ от 49 кв. м., незавършена, построена чрез отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел XII-55 в кв. 6 по плана на в. з. „Чеканица“ в землището на гр. Ботевград, урегулирана площ от 850 кв. м., с уредени сметки по регулация, при съседи: улица, парцел XIII-56, парцел XI-55, парцел X-54, заедно с отстъпеното право на строеж, срещу сумата от 65 510 лв., която сума била платена на продавачите от купувача.

От разпита на св. С.М.Н. в о. с. з. на 17.12.2025 г. следва, че: М. М. през 1996 г. закупила имот до имота на свидетеля във в. з. „Чеканица“. М. живеела постоянно в къщата оттогава досега. Свидетелят Николова заявява, че преди 1996 г. в този имот е живеела някаква жена, която извършвала строеж в периода от 1994 г. до 1996 г. М. по-късно оградила двора и се грижела за него. От разпита на св. Ц.Б.И., която към 2025 г. беше на 35 г., заявява, че от 1996/1997 г., – когато е била на 6/7 г., – М. М. заживяла трайно в къщата във в. з.

„Чеканица“ (което в разговорния език се зовяло в. з. „Зелени“), която първоначално била „неугледна“, но по-късно М. я оправила.

Съгласно Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 6785/09.03.2022 г. бил актуван като държавна собственост поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** (подробно описан в Скица № 15-296014/24.03.2024 г. на СлГКК – София област, за което вж. по-долу). Актът бил издаден на основание чл. 2, ал. 3, чл. 3, т. 5 и чл. 68, ал. 1 ЗДС и чл. 103 и 104 ППЗДС, както и въз основа по-ранния Акт за държавна собственост на н. и. № 3024/22.07.1988 г.

От удостоверение за идентичност от 01.07.2021 г. на УПИ на Община Ботевград се установява, че УПИ XII-55, кв. 6 по регулационния план на в. з. „Чеканица“, одобрен със Заповед № АБ-100/17.03.1987 г., е идентичен с ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Ботевград. От друго удостоверение на същ. общ. от същ. д. следва, че за същия н. и. няма заявени реституционни претенции, вкл. и за части от него.

От Скица № 15-296014/24.03.2024 г. на СлГКК – София област за ПИ *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, посл. изм. от 13.04.2022 г., има площ от 908 кв. м., урбанизирана територия, предназначена за ниско застрояване (до 10 м.). Номерът по предходен план е XII-55, кв. 6. Във имота попадат следните сгради: (1) *** – вилна сграда – еднофамилна, 53 кв. м. застроена площ, 2 ет.; (2) *** – постройка за допълнително застрояване – 15 кв. м., 1 ет.; (3) *** – постройка за допълнително застрояване – 36 кв. м., 1 ет.; (4) *** – постройка за допълнително застрояване – 42 кв. м., 1 ет.; (5) *** – постройка за допълнително застрояване – 21 кв. м., 1 ет.; (6) *** – постройка за допълнително застрояване – 16 кв. м., 1 ет.; (7) *** – постройка за допълнително застрояване – 13 кв. м., 1 ет. Съседи на ПИ били: ***, ***, ***, ***.

От съдебно-техническа експертиза (СТЕ) от 08.12.2025 г. на вещото лице (ВЛ) инж.

П. П. се доказва, че ПИ с идентификатор *** и УПИ XII-55, кв. 6 са напълно идентични. От допълнителната СТЕ на същ. ВЛ от 02.03.2026 г. следва, че: Не се установява, че процесният н. и. е бил коопериран в ТКЗС за периода от 1944-1957 г. През 1957 г. обаче този имот е бил включен в ТКЗС като земеделска земя, с който статус е бил до 1987 г., когато в р-н на м. „Чеканица“ е бил одобрен план за вилна зона. Тогава обсъжданият н. и. е придобил статус на УПИ XII-55, кв. 6 – урбанизирана територия. През 2011 г. този имот бил отреден за жилищно застрояване с идентификатор № ***; до момента не е настъпвала друга промяна в статуса и кадастралния му номер. ВЛ е установило, че към момента на изготвяне на заключението не била налице претенция за възстановяване (реституиране) на този имот Поземлената служба – гр. Ботевград.

По правото:

БРС намира, че е сезиран с установителен иск (УИ) за собственост, с който М. В. М. иска да бъде прието за установено по отношение на РБ, че именно тя е собственик на н. и. с идентификатор *** по КККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-1849/14.10.2011 г., посл. изм. от 13.04.2022 г., съгл. Скица № 15-296014/24.03.2024 г., издадена от СГКК – София област, находящ се в гр. Ботевград, в. з. „Чеканица“ с площ от 908 кв. м., трайно предназначение на територия – урбанизирана, при съседи по скица: ***, 3

***, ***, ***, представящ по преходен план парцел XII-55, кв.

6 по плана на същ. в. з. в същ. гр. (чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК), на основание десетгодишно давностно владение върху същия от 21.08.1996 г. до момента на предявяването на исковата молба в съда (02.05.2025 г., чл. 79, ал. 1 ЗС). РБ възразява срещу иска и моли същият да бъде отхвърлен. Интересът от предявяването на УИ се обосновава с това, че държавата е издала АЧДС № 6785/09.03.2022 г. на ОУСО за същия имот, а и оспорва собствеността на ищцата.

По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти).