Определение № 1526 от 21.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1526 гр. Благоевград, 21.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20261200501286 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. Л., словашка гражданка, родена на *** г. с л.к. № ***, валидна до *** г., с адрес: гр. Б., ул. „Б.“ 1804/13, чрез адв. К. И. К. , член на САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „С.“, №, ет. , срещу определение № 809/ 11.05.2026 г., обективирано в протокол от съдебно заседание, проведено на 11.05.2026 г. по гр. д. № 1234/ 2025 г. по описа на РС – Разлог, с което първоинстационният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 238 ал.2 от ГПК.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се от пълномощника на жалбоподателя, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като въобще не е следвало да се даде ход на делото, тъй като процедурата по уведомяване е опорочена. Навежда се, че жалбоподателя и неговия пълномощник не са уведомявани за провеждане на заседанието, като не е връчено и определение за насрочване на делото.

Поддържа се на второ място, че не са налице предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Сочи се, че в протокола от заседание съдът приема, че ищецът е нередовно призован и въпреки това дава ход на делото. Поддържа се, че кантората е с нов съдебен адрес от 05.05.2026 г., като април месец до 5.05.2026 призовките се връчват на адрес: гр. С., ул.“Г.С.Р.“ ет.. Сочи се, че е говорено с призовкаря В, че ще получават на два адреса, който винаги се обаждал, преди да посети кантората и с който работят дълги години и разполага и с телефонните номера и досега не е имало 1 проблем с уведомяването. Сочи се в жалбата, че САК е уведомена, че в периода от 20.03.2026 до 04.04.2026 г. двамата с адв. К. не могат да приемат призовки на адрес Г.С.Р., тъй като са извън страната, за което представят удостоверение. Твърди се, че от 1 до 3 април имало представител на адреса на С. г., като там могат да се приемат призовки в работно време от 9 до 18 часа.

Твърди се, че в по-ранната призовка от април липсва дата на посещение, като директно е написано, че няма кантора. В протокола се твърди, че са посетени и двата адреса, но призовките са пуснати само до Г.С.Р. и е неясно за кои се твърди, че са връчени до С.г. и кои на Г.С.Р. сочи се, че през април месец дружеството разполага с две локации - тази на „С.г.“ и тази на „Г.С.Р.“ .

Твърди се, че считано от 04.04.2026г. дружеството приема призовки и на С. г. и на „Г.С.Р.“. На С. г. е сграда, която е бизнес център с над стотици офиси.

На етажа на който е кантората се намират 12 офиса, от които само две адвокатски кантори. Дружеството е обозначено с табела. На Г.С. Р. дружеството е обозначено с табела и долу на звънеца, които са премахнати в началото на май при предаване на обекта. Сочи се, че от призовките се установява посещение на адреса на Г.С.Р., а не на С.г.. Но дори да се приеме, че е посетен С.г., прави довод, че обозначените факти и обстоятелства са неверни. Поддържа се, че отразеното в призовката не съответства на фактическата действителност, тъй като офисът функционира и на двата адреса. От посочените дати - на 29.05.2026г. има представител на адреса от кантората. Недоумение предизвиква посещението в събота на кантората, което е неработен ден, като се твърди, че такова посещение не е правено, доколкото именно уикенда - 02.05.2026 и 03.05.2026 в офиса имало представители, защото за два дни следвало да се съберат всички дела и класьори и да се изнесат от обекта, понеже предстоело предаване следващата работна седмица.

Прави се довод, че адресът въобще не е посещаван. Отделно не е посочен час на посещение, като е възможно това да се е осъществило и извънработно време. Твърди се, че през периода април до май месец включително са налице множество връчени призовки на посочения съдебен адрес: гр. С., ул. “Г.С.Р.“ N°, ет., както и множество до С.г. 1.

Поддържа се в жалбата, правилно съдът приема, че е налице нередовна процедура по уведомяване, като е немотивирано даване ход на делото след възражението на колегата. За да постанови даване ход на делото съдът се позовава общо на изявлението на ответника, без да аргументира защо в единия случай се приема, че е редовно уведомяването, а в другия - нередовно.

Самото „правно лутане“ на съда, лишено от правна обосновка, е основание за отмяна на акта, доколкото освен немотивиран е вътрешно противоречив.

Прави искане за отмяна на определение № 809/ 11.05.2026 г., обективирано в протокол от съдебно заседание, проведено на 11.05.2026 г. по гр. д. № 1234/ 2025 г. по описа на РС – Разлог, с което първоинстационният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 238 ал.2 от ГПК.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, ответната страна по делото е депозирала 2 писмен отговор на частната жалба, в който я оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че направените в частната жалба оплаквания са неоснователни, а Районният съд правилно е приел, че са били налице предпоставките да постанови атакуваното определение за прекратяване на делото на основание чл. 238. ал. 2 от ГПК. Сочи се, че основното оплакване за неправилност на определението се гради на твърдението за нередовно призоваване ищеца в производството, което ответника счита за неоснователно, тъй като на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК ищецът посочва адрес.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ГПК съобщението се връчва на адреса, който от ищеца е посочен по делото, а когато лицето е посочило в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията- съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника - чл. 39, ал. 1 от ГПК, като адреса на съдебния адресат представлява адреса, на който съдът извършва връчването на книжа по делото.

В исковата молба по делото ищцата Л. е посочила своя пълномощник и неговият адрес, който е адвокат К. И. К. на следния съдебен адрес: град С., улица „Г.С. Р.“ №, ет. . Видно от приложените по делото призовки в цялост, а именно: със съобщение от 11.08.2025 година съдът е уведомил пълномощника на ищцата, на посочения в исковата молба адрес, за оставяне без движение на исковата молба. Пълномощникът на ищеца е депозирал молба за отстраняване на нередовностите на исковата молба в срок на съда. Пликът, с който е била изпратена тази молба е с посочен адрес на подателя - гр. С. ул. „Г. С. Р.“ № , ет.. С призовка от 26.03.2026 година съдът е изпратил определение по чл. 140 от ГПК и е определил датата на първото открито съдебно заседание на посочения в исковата молба адрес. В същата призовка, призовкарят при СГС е отбелязал, че на посочения адрес няма адвокатска кантора, няма офис и не е открит адвокат К. К.. Тогава съдът е изпратил нова призовка за първото открито съдебно заседание на посочения на пощенския плик адрес на адвокат К. - гр. С. ул. ,,Г. С. Р“, № , ет. . Тази призовка е била върната в цялост от призовкаря при СГС с отбелязване кога е посещаван адреса, както и че на същия адрес не е открито лице К. Л. и К. К.. Сочи се, че това са действията на длъжностните лица по призоваване на страните в производството, извършени до датата на откритото съдебно заседание.

Сочи се, че така направеното оплакване е изцяло неоснователно. Видно е, че адреса на пълномощника на ищцата е бил посещаван многократно, като на него не е била открита адвокатска кантора и лице, което да приеме призовките, включително пълномощника на ищеца в производството. Друг адрес на пълномощника на ищцата в исковата молба не е посочен, както и не е била депозирана нарочна молба за промяна на адреса на ищцовата страна. Във връзка с изложеното и Районен съд - Разлог правилно е изпращал съобщенията на посочения в исковата молба адрес. Тъй като по делото като съдебен адрес за връчване на книжа е бил посочен единствено адреса на улица „Г. С. Р.“ то правилно съобщенията са били изпращани единствено и само до този адрес. В тази насока е съдебната практика, изразена в редица решения на 3

ВКС, едно които е Решение № 1 от 17.01.2023 г. по т. д. № 2298 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, съгласно което посочвайки изрично съдебния адресат, страната сочи по какъв начин да бъде уведомявана за процесуалните действия и как да й бъдат връчвани книжа по делото. При посочен съдебен адресат съдът е длъжен да изпрати призовка на този адрес, а не лично на страната.

Оспорва като неоснователни оплакванията, че в периода от месец април до 05.05.2026 година процесуалният представител на ищцата е сменил местонахождението на кантората му, като е следвало съобщенията да бъдат връчвани на новия посочен едва в частната жалба адрес. Оспорва ответника като неоснователно и наведеното оплакване, че в продължителен период от време процесуалният представител на ищеца не е бил в Република България, поради което не е имал възможност да получава призовки и за което обстоятелство е бил уведомил Софийска адвокатска колегия.

Сочи се, че тези оплаквания са неоснователни и същите не обосновават нередовност на процедурата по връчване на книжа. Съгласно чл. 40, ал. 1, изречение 2 от ГПК Пълномощникът на страната, който живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат. Видно от представените по делото съобщения и призовки, при извършените от призовкарите действия за връчването им процедурата за връчване, предвидена в ГПК е била спазена. От друга страна ищецът и процесуалният му представител не за изпълнили задълженията си по чл. 40 от ГПК и чл. 41 от ГПК. Видно от твърденията в частната жалба процесуалният представител на ищцата е бил извън страната за продължителен период от време. В този случай същият той е бил длъжен да уведоми съда и да посочи съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа по реда на чл. 40, ал. 1 от ГПК под риск. ако не го направи, книжата да се приложат по делото и същите да се считат за редовно връчени. В чл. 40, ал. 2 от ГПК изрично е посочено, че при неизпълнение на това задължение на страната или нейният процесуален представител, то книжата се прилагат към преписката по делото и се считат за редовно връчени, като това предупреждение на съда е било връчено на адвокат.

Твърди се, че К. е получила първото съобщение по делото на 11.08.2025 година, като от това обстоятелство районният съд правилно е приел, че не е налице нередовно призоваване на ищцата и правилно е дал ход на първото съдебно заседание по делото. Неоснователни са наведените твърдения, че поради смяна на адреса на кантората на процесуалния представител на ищцата е било налице нередовно връчване. На основание чл. 41, ал. 1 от ГПК процесуалният представител, при промяна на адреса за получаване на книжа, е бил длъжен да уведоми за това съда с молба по конкретното дело. Тъй като последният не е направил това, то съдът не е имало как да знае и да връчи книжата на друг адрес. Чл. 41, ал. 2 от ГПК изрично посочва, че при неизпълнение на задълженията, книжата се прилагат към преписката по 4 делото и се считат за редовно връчени.

Оспорва като неоснователни наведените оплаквания, че призовкариге от СГС е следвало да издирват процесуалния представител на ищцата на друг адрес. Такова задължение за длъжностните лица по връчване на съобщенията и книжата няма. Те връчват книжата на посочените от страните адреси, дори и когато са на техните пълномощници. След като процесуалният представител на ищеца не е уведомил съда за промяна на адреса на кантората му, то съдът правилно е приел, че книжата по делото не са връчени, но следва да се приложат в цялост по преписката и да се приеме, че са редовно връчени на основание чл. 40, ал. 2 и чл. 41 ал. 2 от ГПК.

Оспорва се твърдението, че поради преместване на адвокатска кантора на адвокатско дружество, като неотносими към предмета на делото. Исковата молба е подадена чрез адвокат К. К., а не чрез адвокатско дружество, като посоченият от нея адрес в качеството й на адвокат е относимо обстоятелство за установяване изпълнението или не на задължението за уведомяване на съда за неговата промяна. Видно от представената към настоящия отговор справка от Регистъра на Българската адвокатура, адреса на адвокатската кантора на процесуалния представител е посочения в исковата молба. Поради което, правилно съдът е приел, че следва да даде ход на делото.

Разпечатката съдържа 30 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb60cf04-1915-4ff1-83d2-d5f121800b46