Решение № 251 от 28.09.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Ботевград, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20261810200398 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Ц. В. С. с ЕГН********** чрез адв.Б. Я. от АК - Бургас е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 26-1204-000426/18.05.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което за нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП,на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 511.29 евро /1000,00 лева/, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата се излагат съображения за неправилност на НП и се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява а писмено адв.Б. Я. от АК - Бургас заявява, че поддържа жалбата и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 т.3 пр.2 от ЗА.

Въззивната страна – Началник група в ОДМВР София, сектор Пътна полиция, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща 1 представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №119/24.03.2026г. Бл. № 914452; ЗППАМ № 25-0322000108/24.03.2026г.; писмо от РУ-Правец Регистрационен.№3220р2357/09.03.2026г.;снимка; декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП; снимка; справка за собственост на МПС; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. – 2л.; Заповед № 8121к5190/05.06.2025г.; акт за встъпване в длъжност от 10.06.2024г.; справка за нарушител/водач – 4л и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите М. П. П. и П. И. В., се установява следната фактическа обстановка:

В РУ Правец постъпила информация от ОДМВР София, ведно със снимков материал, направен от Национално тол управление, във връзка с извършено нарушение на ЗДвП, а именно управление на МПС - влекач м.“-“ с рег. №- в аварийната лента на АМ Хемус, км 61+656. По регистрационния номер на автомобила, свид. П. И. В.– полицейски инспектор в РУ Правец, извършил справка и установил собственика на автомобила. От представената декларация по чл. 188 ЗДвП, се установило, че на 03.12.2025г. около 09.06ч.

Ц. В. С. е управлявал влекач м.“-“ с рег. №- в аварийната лента на АМ Хемус при км 61+656. Същият бил поканен в РУ Правец, и в присъствието на свид.

М. П. П., му бил съставен АУАН №119/24.03.2026г. Бл. № 914452 за извършено нарушение на чл. 58, т. 4 ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя с възражения, че е навлязъл в аварийната лента поради авария по автомобила.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление

№

26-1204000426/18.05.2026 г. от Началник група в ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, а именно за това, че на 03.12.2025г. около 09.06ч на АМ „Хемус“ в участъка на 61.656км, в платното в посока към гр.Варна, С. управлява влекач м.“-“ с рег. №- собственост на „-“ ООД, като се движи в лентата за принудително спиране, като нарушението е 2 заснето с камера на НТУ, с което виновно е нарушил чл. 58, т. 4 от ЗДвП, поради което на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 511.29 евро /1000,00 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични, последователни и непротиворечиви.Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото полицейски служители, като взе предвид, че със същите се установяват само факти, касаещи съставянето на АУАН срещу С. по предоставената от НТУ снимка, както и че те не са очевидци на описаното в атакуваното НП нарушение.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, а разгледана по същество, същата е основателна.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Административният орган не е изяснил в пълнота всички факти и обстоятелства, имащи значение за случая, и е формирал извода си за осъществяване на твърдяното нарушение при липса на достатъчно доказателства.

В случая се касае за санкциониране на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП, която норма въвежда забрана за водачите на ППС при управление по автомагистрала да се движат в лентата за принудително спиране.

От събраните по делото доказателства, включително приложената към административнонаказателната преписка снимка, съдът намира, че не се установява по безспорен и несъмнен начин осъществяването на вмененото нарушение. От съдържанието на снимковия материал не може да се направи категоричен извод, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил в аварийната лента, по смисъла на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Безспорно следва да се 3 има предвид, че с въведената забрана в т. 4 на чл. 58 ЗДвП, законодателят не е имал предвид движение на автомобила, необходимо за да навлезе в съседна пътна лента, при възникнала техническа неизправност и последващото й отстраняване. Касае се за забрана, която да обхване случаите на предприето управление в лента за принудително спиране единствено с цел придвижване, без да е била налице техническа причина за навлизане в аварийната лента. В конкретния случай от представената в преписката снимка, се констатира моментно изображение на автомобила, заснет в 09:06:24часа и се визуализира разположение на автомобила в аварийната лента. От представеният по делото снимков материал (1 бр. снимка) не може да се установи дали автомобилът се движи в аварийната лента или е спрял в аварийната лента. В жалбата и във възражението в акта са наведени твърдения за възникнал технически проблем на автомобила. Поради изложеното, според съда от наличните по делото доказателства не се доказва осъществен от жалбоподателя състав на нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, на водач на МПС е забранено да спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Т. е. в случай на някоя от изброените в нормата хипотези, водачът има право да спре в лентата за аварийно спиране.

Аварийната лента по своето предназначение служи именно за принудително спиране при авария, поради което не може да се приеме автоматично, че всяко установено присъствие на автомобил в нея представлява нарушение. Като се вземе предвид, че доказателствата по делото не изясняват управление в аварийна лента от жалбоподателя, логично е да се приеме, че жалбоподателят е навлязъл в лентата за принудително спиране именно поради възникнал технически проблем с автомобила, каквито са и неговите твърдения.

Защитната теза на жалбоподателя не се опровергава от събраните в преписката доказателства. В случай че на жалбоподателя се вменява нарушение за управление в аварийна лента с цел придвижване вместо в другите две пътни ленти, разрешени за движение по автомагистралата, в тежест на АНО е да докаже продължително управление, което излиза извън рамките на необходимите действия за навлизане в съседна пътна лента. В конкретната хипотеза тези обстоятелства остават недоказани по делото.

Нарушението следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен 4 начин от административнонаказващия орган, като в настоящия случай това доказване не е осъществено и е налице съмнение относно факта на движение на автомобила в аварийната лента. В тази връзка неправилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.

58, т. 4 ЗДвП.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / н а адв.Б. Я. Я. от АК-Бургас се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство по чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.

Писмено е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е договорил адвокатско възнаграждение с адв.Б. Я. Я. от АК-Бургас по чл.38, ал.1 т.3 от ЗАдв, което в случая следва да е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на адв.Б. Я. Я. от АК-Бургас разноски в размер на 204.52евро/двеста и четири евро и 52евроцента/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 398/2026г. пред Районен съд Ботевград.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-1204-000426/18.05.2026, издадено от Началник група в ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР против Ц. В.

С. с ЕГН**********, като неправилно.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на адв.Б. Я. Я. от АК-Бургас с 5 личен адв.№1500094180, разноски в размер на 204.52евро/двеста и четири евро и 52евроцента/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело №398/2026г пред Районен съд Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6