Решение № 97 от 09.06.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Елин Пелин, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, III СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Административно наказателно дело № 20261820200036 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. И. Д. срещу Електронен фиш серия К № 10612122, издаден от ОД на МВР – София, с който на жалбоподателя, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразността и неправилността на издадения електронен фиш. Сочи се, че за същото деяние бил издаден още един електронен фиш серия К № 10611914, чрез което реално се реализира админситратовно-наказателната отговорност на жалбоподателя два пъти за едно и също нарушение. Моли се обжалвания електронен фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и намира същата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Обжалваният Електронен фиш серия К № 10612122 е издаден за това, че на 28.03.2025 г. в 14,15 часа в обл.Софийска, общ. Елин Пелин, гр. Елин Пелин, бул. София 66 в населено място, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч с ПЗ сигнализирано с пътен знам Д11, при отчетен толеранс от - 3 км. (% ) в полза на водача, е установено нарушение от МПС, товарен автомобил ".......", с регистрационен номер ......, установено и заснето с автоматизирано техническо средство с ATCC CAM S1, насочено към с.

Мусачево, като при ограничение на скоростта 50 км/ч, е установена скорост на движение на посоченото МПС - 66 км/ч и превишение от 16 км/ч. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП. За това нарушение на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя, като собственик на когото в регистрирано МПС е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

От приложения по делото Eлектронен фиш Серия K № 10611914 се установява, че той е издаден срещу абсолютно същото лице за абсолютно същото нарушение както нарушението описано в обжалвания електронен фиш, предмет на настоящото производство – Серия К № 10612122. В Eлектронен фиш Серия K № 10611914 е посочено, че е издаден за това, че на 28.03.2025 г. в 14,15 часа в обл.Софийска, общ. Елин Пелин, гр. Елин Пелин, бул. София 66 в населено място, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч с ПЗ сигнализирано с пътен знам Д11, при отчетен толеранс от - 3 км. (% ) в полза на водача, е установено нарушение от МПС, товарен автомобил ".......", с регистрационен номер ......, установено и заснето с автоматизирано техническо средство с ATCC CAM S1, насочено към с. Мусачево, като при ограничение на скоростта 50 км/ч, е установена скорост на движение на посоченото МПС - 66 км/ч и превишение от 16 км/ч. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП. За това нарушение на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя, като собственик на когото в регистрирано МПС е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Посоченото противоречи на фундаменталния за наказателния и административно наказателния процес принцип за ne bis in idem, което налага безусловна отмяна на атакувания електронен фиш.

Според чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, ако спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК съдържа както класическия принцип, така и процесуалната гаранция, че няма да се стигне до неговото нарушаване, съдържаща се в задължението при две висящи наказателни процедури за едно и също деяние, насочени срещу едно и също лице да се прекратява тази която е образувана по –късно.

2

Принципът ne bis in idem и процесуалната гаранция за неговото спазване, следва да се прилагат по следния механизъм- когато спрямо едно и също лице за едно и също деяние са налице две висящи процедури с наказателен характер, като никоя от тях не е все още приключила с влязъл в сила акт, следва на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, предл. 1 да бъде прекратена по-късно образуваната процедура, поради наличие на незавършило наказателно производство. Ако по някаква причина обаче двете производства продължат паралелното си развитие, и едно от тях приключи с влязъл в сила акт, следва на основание класическия принцип ne bis in idem, да бъде прекратено производството, което все още е висящо, независимо кое производство е образувано първо /така ТР 3/2015 ОСНК на ВКС/.

От съпоставката на текстовото описание на нарушенията в двете НП, с които е наказан жалбоподателя е видно, че същият е наказан два пъти в процес с наказателен характер за едно и също деяние, което противоречи на фундаменталния за наказателния и административно наказателния процес принцип за ne bis in idem, закрепен легално в чл. 4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС /която е в сила за България, ратифицирана и обнародвана по надлежния ред и съответно пряко приложима от съдилищата- така изрично ТР 3/2015 ОСНК на ВКС/ и в чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Макар двете норми да са въплъщение на един и същи принцип, те имат частично различаващо се съдържание, което налага и разграничаване на приложното им поле. Според чл. 4 от Протокол 7 към ЕСПЧ, никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава, за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден.

Според чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, ако спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.

От съпоставката на текстовете на двете норми е видно, че разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК има по-широко приложно поле. Разпоредбата на чл. 4 от Протокол 7 към ЕСПЧ въплъщава класическия принцип ne bis in idem, забраняващ повторното осъждане на едно и също лице за същото деяние, когато спрямо същото лице за същото деяние има приключило производство с окончателен /влязъл в сила/ акт. От своя страна нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, съдържа както класическия принцип, така и процесуалната гаранция, че няма да се стигне до неговото нарушаване, съдържаща се в задължението при две висящи наказателни процедури за едно и също деяние, насочени срещу едно и също лице да се прекратява тази която е образувана по –късно.

Видно от чл. 12 ЗАНН, санкциите налагани по реда на ЗАНН целят както санкциониране на нарушителя, така и индивидуална и генерална превенция, т. е преследват същите цели като наказанието в наказателния процес /чл. 36 НК/.

В същото време практиката на Европейския съд по правата на човека е категорична, че национални процедури, които преследват цели сходни с целите на наказателния процес, имат наказателен характер по смисъла на ЕКЗПЧОС и за тях следва да намери пълно проявление принципа за ne bis 3 in idem, въплътен чл. 4 от Протокол 7 към ЕСПЧ Така изрично решение по делото "ЦОНЬО ЦОНЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", Решение от 2.09.1998 г. на ЕСПЧ по делото "Лауко срещу Словакия", (Lauko v. Slovakia), Решение от 21.02.1984 г. на ЕСПЧ по дело "Йозтюрк срещу Федерална Република Германия" (Ozturk v. Federal Republic of Germany), дело "СЕРГЕЙ ЗОЛОТУХИН СРЕЩУ РУСИЯ". В този смисъл и практиката на ВКС- Решение № 143/07.10.2016 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 518/2016 г. по описа на ВКС.

От гореизложеното е видно, че принципа за ne bis in idem, прогласен в чл.

4 от Протокол 7 към ЕСПЧ намира приложение и в процесите по ЗАНН.

От друга страна от разкрития наказателен характер на процеса по ЗАНН по смисъла на ЕКЗПЧОС и от изричната препращаща норма на чл.

84 ЗАНН следва, че в процесите по ЗАНН следва да намери приложение и нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, доколкото подобно прекратително основание не е уредено в чл. 34 ЗАНН.

В ТР 3/2015 и ТР 4/2017 г. на ОСНК на ВКС е изложено категоричното виждане на ВКС и на Европейския съд, че отправна точка при преценка дали е налице повторно наказване за "едно и също деяние" следва да бъде "конкретното незаконно поведение", "идентичността на фактическите актове", деянието като "исторически акт". Преценката дали е налице "същото деяние" по двата отделни процеса изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца. Абсолютно същото важи и относно разпоредбата на чл.

24, ал. 1, т. 6 НПК. В трайната практика на ВКС се приема, че понятието "същото престъпление" има свой материалноправен смисъл и винаги се определя с оглед фактите, включени в обвинението, а не с оглед неговата правна квалификация. Също така трайно се приема, че при тълкуване на понятието "същото престъпление" по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК следва да се съобразяват задължителните тълкувания на европейския съд относно понятието "същото деяние" във връзка с принципа ne bis in idem. Така изрично Решение № 71 от 17.06.2015 г. по н.д. № 1958/2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 97 от 11.04.2017 г. по н. д. № 238/2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 145 от 14.04.2014 г. по нак. д. № 322/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 575 от 03.01.2013 г. по нак. д. № 2064/2012 г. на Върховен касационен съд.

При съпоставка на деянията предмет на двете административно наказателни производства се установява, че деецът е наказан за една и съща система от телодвижения, извършени по едно и също време на едно и също място, при една и съща обстановка, с едни и същи средства, при единство на решението, а именно че на 28.03.2025 г. в 14,15 часа в обл.Софийска, общ.

Елин Пелин, гр. Елин Пелин, бул. София 66 в населено място, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч с ПЗ сигнализирано с пътен знам Д11, при отчетен толеранс от - 3 км. (% ) в полза на водача, е установено нарушение от МПС, товарен автомобил ".......", с регистрационен номер ......, 4 установено и заснето с автоматизирано техническо средство с ATCC CAM S1, насочено към с. Мусачево, като при ограничение на скоростта 50 км/ч, е установена скорост на движение на посоченото МПС - 66 км/ч и превишение от 16 км/ч.

Гореизложеното налага извода, че се касае за тъждество на фактите по двата издадени електронни фиша. В случая обаче, от номерата на електронните фишове – Серия К № 10611914 и Серия К № 10612122. е видно, че към момента на издаване на обжалвания електронен фиш, за административно наказващия орган е била налице забраната на чл. 24, ал. 1, т.

6, предл. 1 НПК, да го издаде поради наличие на вече висящо производство за същите факти срещу същото лице, по което вече е бил издаден електронен фиш Серия К № 10611914, който видно от служебно изисканата от съда справка АИС АНД се установява, че е бил връчен на жалбоподателя на 01.02.2026 г. и платен от жалбоподателя на 13.02.2026 г.