Решение № 5220 от 07.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5220

Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - II Състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДИЧО ДИЧЕВ

При секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора ДАНИЕЛА МИНКОВА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЧО ДИЧЕВ административно дело № 20267180701185 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Г. Г. П. [ЕГН], срещу Заповед №ЗД/Д-РВ-100/ 16.04.2026 г. на Директора на ДСП - Пловдив, с която на основание чл.27, ал.1 и чл.4, ал.1, т.5 вр. чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето и чл.33 от ППЗЗД и § 1, т.1 и т.5 от ДР на ППЗЗД е наредено временно настаняване на детето Д.-Н. Е. Б., в ЦНСТ "Детска къща" към КСУДС, Пловдив с адрес: гр. Пловдив, [улица], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, за което се излагат съображения, съответно се иска отмяната и. В СЗ жалбодателката лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата. В писмени бележки се излагат съображения, сходни в тези в жалбата.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Социално осигуряване” - Пловдив чрез процесуален представител и в писмени бележки изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Представител на ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима – подадена в срок и от лице с правен интерес, но разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата в административната преписка и от подробните показания на св.Ц. К., които кореспондират напълно с писмените доказателства, се установява че Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ - Пловдив е работил по случай на дете в риск относно малолетното дете Д.-Н. Е. Б., в периода от 13.07.2018 г. до 26.01.2023 г. Констатиран е бил нисък родителски капацитет относно поставяне на правила и граници на детето, неподходящи жилищни условия към онзи момент, липса на финансова стабилност. Установено е било, че жалбодателката контактува с множество различни мъже, няма стабилна семейна среда и подкрепа от роднини. Насочена е към ползване на социални услуги. През месец май 2020 г. Р. П., баба по майчина линия на детето, е подала сигнал, че е установила дъщеря й Г. в неадекватно състояние след употреба на алкохол в къща за гости. Издадена е била заповед №ЗД/Д-РВ-077/ 22.05.2020 г. на Директора на ДСП - Пловдив, с която детето Д.-Н. Е. Б. е било настанено в семейството на баба си Р. П.. Мярката на закрила е била потвърдена с решение на ПРС. Впоследствие е била издадена заповед №ЗД/Д-РВ-218/ 10.12.2021 г. на Директора на ДСП - Пловдив, с която е било прекратено настаняването на детето в семейството на Р. П., поради изтичане на определения от съда срок. През месец януари 2023 г. работата по случая е прекратена. През месец юни 2023 г. в ОЗД - Пловдив е постъпил сигнал от НТЛД, в който е било посочено, че Д.-Н. ежедневно е оставяна в детски центрове за часове, а когато майката идва да я прибере е в нетрезво състояние. През месец януари 2024 г. в ОЗД - Пловдив е постъпил сигнал от Директора на СУ "Паисий Хилендарски" - гр. Пловдив, в който се съобщава, че жалбодателката е посетила организирана родителска среща под въздействието на алкохол. На 15.04.2026 г. в ОЗД - Пловдив е получен сигнал от Първо РУ на МВР с искане за предоставяне на актуален социален доклад за детето. Жалбодателката е била потърсена по този повод, като по време на разговора е говорела провлачено, неразбираемо, като прави паузи, В последствие в ОЗД - Пловдив са получени множество обаждания от жалбодателката, в които тя и друга жена говорят заедно, неразбираемо и бавно. В края на същия ден в ОЗД - Пловдив е получено обаждане от служители на ОУ "Захари Стоянов" - гр. Пловдив, като се сочи, че жалбодателката е дошла да вземе детето си с такси и е помолила шофьора на таксито да отиде да вземе детето й, тъй като тя е в автомобила, употребила е алкохол и не е в състояние да се движи. Ръководството на учебното заведение е отказало да предаде детето на непознатия мъж. Дежурен патрул на Първо РУ на МВР, Началник отдел "Закрила на детето" и социален работник са посетили сградата на училището. Там се е намирала жалбодателката във видимо недобро състояние, държала се е арогантно със служителите на учебното заведение, използва е нецензурни думи, трудно се е задържала на краката си. С автомобил на дежурен патрул детето Д.-Н. е било закарано до Първо РУ на МВР, където е предприета полицейска закрила и детето е закарано в ЦНСТ "Детска къща" - гр. Пловдив, ул. "Георги Гешанов № 20. Издадена е била Заповед за предприемане на полицейска закрила № 432з-94/15.04.2026 г., за срок от 48 часа. Като е взето предвид всичко изложено, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №ЗД/Д-РВ-100/ 16.04.2026 г. на Директора на ДСП - Пловдив, с която на основание чл.27, ал.1 и чл.4, ал.1, т.5 вр. чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето и чл.33 от ППЗЗД и § 1, т.1 и т.5 от ДР на ППЗЗД е наредено временно настаняване на детето Д.-Н. Е. Б., в ЦНСТ "Детска къща" към КСУДС, Пловдив с адрес: гр. Пловдив, [улица], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено, че „Съществува непосредствен риск за живота и здравето на малолетната Д.-Н.. Съществува риск за психо-емоционалното състояние на момичето. Има риск от неглижирането на основните потребности на детето. Налице са данни за злоупотреба с алкохол от страна на майката Г. П..“ При така изложеното съдът намира, че настаняването на детето Д.-Н. Е. Б., в ЦНСТ "Детска къща" към КСУДС, Пловдив, е в изцяло в интерес на детето, а обжалваната заповед е издадена в съответствие с принципите на закрила на детето, установени в чл.3 от ЗЗДетето, а именно - осигуряване най-добрия интерес на детето, специална закрила на дете в риск, незабавност на действията по закрила на детето, грижа в съответствие с потребностите на детето, временен характер на ограничителните мерки, като в същото време от доказателствата се установява, че лицата от приемното семейство имат възможност и желание да полагат адекватни грижи за детето. Именно най-добрият интерес на детето е бил в основата на постановяване на процесната заповед. В случая е важно да се съхрани физическото и психично здраве на детето, а с оглед трайното поведение на майката, описано подробно по-горе, се налага извод, че целта на наложената временна мярка е именно тази - да съхрани живота и здравето на детето и да елиминира във възможно най-голяма степен риск от изоставяне и риск от неглижиране. Противно на посоченото в жалбата, заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на всички изисквания на чл.146 от АПК. В същата са изложени необходимите фактически и правни основания, както и достатъчно факти, от които може да бъде направен горния извод. В случая безспорно е налице „пренебрегване“ по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ППЗЗД, което от своя страна попада в обхвата на легалната дефиниция на „насилие“ по смисъла на т.1 от същата норма. Що се отнася до посоченото в жалбата, че не били изследвани други възможности за настаняване на детето /при неговата баба/, от преписката и от свидетелските показания се установява, че бабата е подала заявление за съгласие за евентуално настаняване на детето при нея, но самото дете не желае това /дори е заявило, че навсякъде е по-добре, отколкото при баба и/, а от друга страна самата жалбодателка е заявила, че майка и е претърпяла инсулт и още се възстановява, съответно предпочита да не бъде уведомявана за извеждането на детето извън семейството, които установявания водят до извод, че на този етап настаняването при бабата на детето е неудачно с оглед защитата на неговите интереси.

Следва да се има предвид също така, че наложената със заповедта мярка за закрила е временна, като в друго производство по чл.28 ЗЗДет в правомощията на компетентния районен съд е да прецени налице ли са нови факти, които да налагат промяна на взетата мярка. В тази връзка, разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗЗДет задължава административния орган, т.е. Директора на ДСП Пловдив, в едномесечен срок от издаването на заповедта, да направи искане до районния съд по настоящия адрес на детето за настаняване по съдебен ред на детето. В рамките обаче на настоящото бързо производство по чл.27а ЗЗДетето настоящият съдебен състав приема, че предпоставките за настаняване на детето извън семейството са били налице, поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от това.

Съдът приема, че посредством предприетата мярка е постигната и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото, на първо място, физическо здраве, като правилна е преценката на ответния административен орган към датата на постановяване на обжалваната заповед за защита интересите на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителя. Понятието „висши интереси на детето“ не е легално дефинирано, като според съда то намира израз в прогласените и защитени от международните актове и закона права на детето - в принципите на Декларацията за правата на детето, провъзгласена с резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959 г. и в чл.10, ал.1 ЗДДет. В конкретния случай, приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Тези права и интереси са изцяло спазени с издаването на обжалваната заповед, с която е и постигнато най-доброто осигуряване на посочените права на детето.

Както вече се посочи и по-горе, правните последици от оспорената заповед са временни, а дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще, е предмет на производството по чл.28 ЗЗДет, като в правомощията на компетентния районен съд е да се произнесе по този въпрос.

По изложените аргументи и след извършената служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 АПК, настоящият съдебен състав констатира, че заповедта отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл.146 АПК, при което жалбата е неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото следва да бъде осъдена жалбодателката Г. Г. П. [ЕГН], да заплати на АСП – гр.София разноски в размер на 102,26 евро за осъществената юрисконсултска защита.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Г. П. [ЕГН], срещу Заповед №ЗД/Д-РВ-100/ 16.04.2026 г. на Директора на ДСП - Пловдив

ОСЪЖДА Г. Г. П. [ЕГН], да заплати на АСП – гр.София разноски в размер на 102,26 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

Съдия: