Решение № 814 от 24.07.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 22/2026
- Вид
- Решение № 814
- Подписан
- 24.07.2026
- Състав
- Таня Илкова
Цитирани разпоредби
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 814 гр. Стара Загора, 24.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Емилия Ат. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20265530100022 по описа за 2026 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 от ГПК.
Ищецът И. Т. И., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че срещу него бил издаден изпълнителен лист от 28.08.2009 г., по гр. д. № 3591/2009 г., по описа на РС-Стара Загора. Във връзка с издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №20255530400363, при ДСИ към Районен съд - Стара Загора.
Твърди още, че вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност, тъй като от момента на издаването на изпълнителния лист 28.08.2009г., до датата на образуването на изпълнителното дело през 2025 г., са изминали повече от 10 години.
Счита, че съгласно т. 14 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2/2013г. по т. дело № 2/2013г., ГПК урежда заповедното производство като част изпълнителния процес, като давността се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл. 422 от ГПК. Ако искът не бил предявен в срок или ако бил предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се считала прекъсната със заявлението. Отмененият ГПК не съдържал подобна уредба, поради което на молбата за издаване на изпълнителен лист не можело да бъде придадено действие да прекъсва давността. Такова действие било неприемливо и поради едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнавал за това производство, едва при връчването на призовката за доброволно изпълнение, когато давността била прекъсната със започването на изпълнителния процес.
1
С оглед на изложеното, моли да се приеме, че към настоящия момент се е погасило правото за принудително събиране на всички суми. Съгласно т. 10 от тълкувателно решение № 2/2013г. по т. дело № 2/2013г., не били изпълнителни действия и не прекъсвали давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Твърди, че от 2009 година — когато бил издаден изпълнителният лист, до 2025 година, не били предприемани действия, които да спрат погасителната давност и в тази връзка вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И. Т. И. не дължи на П. К. К. сумите: 5000 лева - главница от 04.08.2009г.;
8689, 04 лева - лихва; 970, 00 лева - неолихвяема сума, поради погасяването по давност на вземането по изпълнителен лист от 28.08.2009г., издаден по ч.гр.д. № 3591/2009г., по описа на СтРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 363/2025г., по описа на ДСИ при СтРС.
Ответникът П. К. К. гр. Стара Загора, в законоустановения срок е подал писмен отговор. Оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че въз основа на издаден на 28.08.2009г. изпълнителен лист по ЧГД № 3591/2009г., по описа Районен съд- гр. Стара Загора, на 15.10.2012 г. е образувано изпълнително дело №20125530405185, по описа на ДСИ при РССтара Загора, с взискател П. К. К. и длъжник И. Т. И., въз основа на горепосочения изпълнителен титул.
На 29.10.2012г. с Покана за доброволно изпълнение, с приложен Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение, била връчена на длъжника чрез кмета на ***. В законоустановения срок по чл. 414 от ГПК не било подадено възражение, поради което заповедта за изпълнение влязла в сила. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получавал ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и намирала приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата погасителна давност бил всякога пет години.
Според даденото с ППВС № 3/1980год. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсвало давността, а докато траело изпълнителното производство давност не тече. Едва с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК било дадено противоположно разрешение като било прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсвала с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започвала да тече нова давност, но давността не спирала. В т. 10 изрично било предвидено, че прекъсвала давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. С оглед на гореизложеното погасителна давност, относно вземанията по изп. дело №20125530405185 по описа на ДСИ 2 при РС- Стара Загора, била започнала да тече от 26.06.2015г., но въпреки това и преди тази дата имало извършвани изпълнителни действия, с цел удовлетворяване на вземанията, като насрочване на опис на имущество.
В конкретния случай по изпълнителното дело били извършвани действия от държавния съдебен изпълнител по искане на взискателя, включително налагане на запори, извършване на справки и други изпълнителни действия. По горецитираното изпълнително дело многократно били изпращани след 26.06.2015г запорни съобщения до различни банки през годините, прекъсващи погасителната давност, а именно:
На 17.08.2017г. в „УниКредит Булбанк" АД
На 13.09.2019г. в „Райфайзенбанк (България)". ЕАД
На 07.09.2021г. в „Банка ДСК" АД
На 05.09.2023г. в „Първа инвестиционна банка" АД
Вследствие на това започвал да тече нов 5-годишен давностен срок съгл. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, с оглед на което била неприложима разпоредбата на чл.110 от ЗЗД и не отговаряло на истината, че не са предприемани изпълнителни действия повече от 10 години.
Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът – редовно и своевременно прозован, не се явява, за него се явява адв. П.. Заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, се явава лично, заедно с адв. С. С.. Заявява, че поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл. 439 от ГПК за установяване несъществуването на вземането на взискателя по изпълнителното дело. Касае се за специален отрицателен установителен иск, чрез който се реализира защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По делото е представен Изпълнителен лист о т 28.08.2009г., издаден по ч.гр.д. № 3591/2009г., по описа на Районен съд - Стара Загора, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по силата на който ищецът И. И. е осъден да заплати на ответника П. К., сумата 5000 лева, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 12.12.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 04.08.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 970 лева, представляваща разноски по делото.
3
Кредиторът П. К. К. е депозирал молба с вх.№ 6788/15.10.2012г. до ДСИ при Районен съд - Стара Загора, с която е поискал, въз основа на издадения изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело и за извършване на посочени в молбата действия за обезпечаване на вземането. Направил е искане също да бъде наложена възбрана върху притежаваното от длъжника недвижимо имущество и запор върху притежаваното движимо секвестируемо имущество.
С Разпореждане от 16.10.2012 г. е образувано изпълнително дело № 5185/2012 г., по описа на СИС при Районен съд - Стара Загора.
Видно от материалите, съдържащи се в приложеното Изп.д. № 5185/2012г., по описа на СИС при Районен съд - Стара Загора, в същото се съдържат: покана за доброволно изпълнение изх. № 12948/16.10.2012г., като последната е връчена на длъжника на 29.10.2012г.; Уведомление до взискателя изх. № 13453/02.11.2012г. и Призовка за принудително изпълнение до длъжника с изх. № 13453/02.11.2012г., и двете със съдържание за насрочен опис на секвестируемото имущество; Уведомление до длъжника за наложен запор на движима вещ лек автомобил ФИАТ УНО *** с изх. № 15538/11.12.2012г.; Призовка за принудително изпълнение за насрочен опис на секвестируемото имущество изх. № 8893/12.06.2013г.; Молба от взискателя за извършване на справка в областна дирекция „Земеделие“, гр. Стара Загора относно регистрация на длъжника като земеделски производител от 11.08.2015г.; Молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника с вх. № 4547/09.08.2017г.; Запорно съобщение изх. № 12096/17.08.2017г. на сметките на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД;
Молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника с вх. № 3745/09.08.2019г.; Запорно съобщение изх. № 8361/13.09.2019г. на сметките на длъжника в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; Молба от взискателя да се извърши справка в НОИ, от която да се установи трудовоправния статут на длъжника с вх. № 5260/18.12.2020г.; Молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника с вх. № 3763/03.09.2021г.; Запорно съобщение изх. № 7087/07.09.2021г. на сметките на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД; Молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника с вх. № 9574/30.08.2023г.; Запорно съобщение изх. № 8993/05.09.2023г. на сметките на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД; Молба от взискателя за налагане на запор на селскостопанска продукция на длъжника с вх. № 26.09.2025г.
С Постановление изх. № 14446/29.09.2025г. по описа на ДСИ при РС – Стара Загора, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство по ИД №20125530405185, е прекратено, като постановлението е влязло в законна сила на 20.10.2025г.
По делото е представено запорно съобщение изх. № 15698/21.10.2025 г. по образувано и.д. №20255530400363, по описа на ДСИ при Районен съд – Стара Загора, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД №3591/2009г. на РС – Стара Загора, като със запорното съобщение е наложен запор на сметките на длъжника И. И. в Банка ЦКБ.
4
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, за недължимост на сумите по изпълнителен лист от 28.08.2009 г. по гр. дело № 3591/2009 г., по описа на РС - Стара Загора.
Искът по чл. 439 от ГПК е винаги допустим и неговото уважаване е основание за прекратяване на незаконосъобразния изпълнителен процес по чл.
433, ал.1, т.7 от ГПК. Установителният иск цели да внесе яснота, определеност и безспорност в отношенията между страните. Ищецът сам преценява наличието, респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на пресъдено нещо. В случая, избраната от ищеца защита е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане, предмет на образувано изпълнително производство. Интересът на ищеца от предявяване на иск по чл.
439 ал. 1 от ГПК е като средство за установяване със сила на пресъдено нещо отричаното от него право на ответника от събирането на вземането по изпълнителния лист. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /арг. от чл. 439 ал. 2 от ГПК/.
Правното твърдение на ищеца е, че процесното вземане не съществува, поради изтекла погасителна давност на присъденото в полза на ответника П. К. К. задължение, обективирано в Изпълнителен лист от 28.08.2009 г., въз основа на Заповед за незабавно изпълнение от 28.08.2009 г., издадена по ч. гр. дело № 3591/2009 г., по описа на РС Стара Загора, като въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20125530405185, по описа на ДСИ при РС Стара Загора. С оглед на това, е обоснован правния интерес от предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, тъй като образуването на изпълнително производство за едно вече погасено вземане поради настъпили обстоятелства след приключване на производството по установяване на вземането, неоснователно би накърнило правата на длъжника.