Решение № 1542 от 09.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1542 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20251100103155 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от П. Р. И. срещу ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" искове с правна квалификация по чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 45000.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с настъпило застрахователно събитие „кражба" на лек автомобил марка „ДОДЖ“, модел „ДУРАНГО“, рег. № ********, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 18.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1779,54 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 12.09.2024 г. – 18.03.2025 г.

Релевират се доводи, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско стандарт“ на МПС, обективиран в застрахователна полица №47042317241002550/08.09.2023г., за лек автомобил марка „ДОДЖ“, модел „ДУРАНГО“, рег. № ********, с период на покритие от 14.09.2023 г. до 13.09.2024 г. и с посочена в полицата застрахователна стойност на автомобила от 45 000 лв. Посочва се, че на 31.05.2024 г., около 22:50 ч., застрахованият автомобил е бил откраднат в гр. София, ул. "********, където бил паркиран. Твърди се, че незабавно бил подаден сигнал на тел. 112, както и писмена жалба в 06 РУ-СДВР, където било образувано ДП № 1039/2024 r. по описа на 06 РУ-СДВР и прокурорска преписка № 28530/2024 г. по описа на СРП, срещу неизвестен извършител. В срока по чл. 403, ал. 1 от КЗ застрахователя бил уведомен за събитието, чрез депозирана от ищеца застрахователна претенция, с която били представени и изисканите документи и ключове. На 27.08.2024 г. към застрахователната претенция било представено и постановление на СРП от 15.08.2024 г. за спиране на ДП, образувано на 03.06.2024 г. и водено срещу неизвестен извършител, както и била посочена банкова сметка за изплащане 1 на дължимото обезщетение. Ответното дружество отказало изплащането на застрахователно обезщетение, с писмо от 26.06.2024 г. поради неизпълнение от страна на застрахования на негови задължения по договора, което ищецът намира за необосновано.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът-ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД в законоустановения срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че е налице основание за отказ за заплащане на обезщетение на осн. т. 7.1. от Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт", тъй като при извършена проверка се установяват различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства.

Твърди се, че в процесния случай е налице изключен застрахователен риск и липсва настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в „кражба". Оспорва ищецът да е собственик на процесното МПС, поради което не е налице материално правна легитимация по иска. Оспорва при условията на евентуалност размера на претендираното обезщетение, като силно завишено и значително надвишаващо действителната стойност на превозното средство, тъй като не са отчетени щети по автомобила при сключване на застраховката.

Оспорва акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва, тъй като вземането за застрахователно обезщетение би било изискуемо след представяне на документ за прекратяване на регистрацията на автомобила.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендират се разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството относно наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско стандарт ”, с предмет процесния автомобил, с марка „Додж“, модел „Дуранго“, ДК №******** към датата на настъпилото застрахователно събитие-Определение по реда на чл.146 от ГПК от 20,10,2025год.

Безспорно е между страните, че ищецът е изправна страна по сключения договор и заплатил дължимите застрахователни премии в размер на 1903,72лв.

По делото е представена застрахователна полица от 08,09,2023год. за сключена застраховка „Пълно каско“ за процесния автомобил. В полицата са записани данни за застрахования автомобил, като е уговорена застрахователна сума в размер на 45000,00 лева.

Налице е отбелязване в полицата, че е налице алармена система и без „имобилайзер“. В предложението за сключване на полицата е посочена информация за 1 брой ключове за автомобила.

Представено е удостоверение №20139/12,06,2024год. на СДВР, 6 РУ, от което е видно, че ищецът П. Р. И. е заявил, че на 03,06,2024год. противозаконно е отнет автомобил марка Додж Дуранго, рег.№********, който е бил паркиран в гр.София, кв.Княжево, 2 ул.********; Образувано е ДП №ЗМ-1039/2024 по описа на 6 РУ СДВР.

С постановление от 15,08,2024год. на СРП е спряно наказателното производство от НК на основание чл.199, ал.1 и чл.244, ал.1, т.2 и чл.245, ал.1 от НПК.

Със заявление за настъпило застрахователно събитие по риска „Кражба“ /л.50-51/, ищецът е уведомил ответното дружество, че на 02,06,2024год., е наблюдавал как паркираното от него на 31,05,2024год. МПС в гр.София, на ул.********, потегля около 22,51часа в неизвестна посока. Посочено е, че останали в автомобила документи са голям талон и полици на застраховките;

Не е спорно между страните, че при заявление за настъпило събитие по риска „Кражба“ по застраховка „Каско“, ищецът е предал на ответника-застраховател 1 бр. ключ за автомобила.

С писмо изх.№АЗ01310-35/24-26,06,2024год. ответникът е уведомил П. Р. И. за отказ за изплащане на обезщетение, тъй като при завеждане на кражбата не е представено свидетелство за регистрация на МПС –Част 1, поради факта, че то се намира в автомобила и е откраднато заедно с него, поради което и на осн.глава пета, параграф трети “Санкции при увеличаване на риска“, в т.1 от ОУ към договора е посочено, че „Ако при кражба застрахованият не представи всички обявени заключващи устройства, дистанционни управления и/или свидетелство за регистрация на МПС или Част 1 на свидетелството за регистрация , когато то се състои от две части, застрахователят има право да откаже изплащането на застрахователното обезщетение“.

Представени са общи условия за застраховка „Каско стандарт“ на ответника „Булстрад Виена иншурънс груп“АД, в сила от 06,06,2022год., изм. на 13,03,2023год. /л. 1018/. В глава 2-„Покрити рискове и изключения“ е посочено, че клауза „Пълно Каско“, включва покритие и на риска „кражба на МПС“. Съгласно определението на т. 20 от ОУ „Кражба“ е „кражба на цяло МПС“, „Грабеж на цяло МПС“ и „противозаконно отнемане на МПС с цел ползване“ по смисъла на НК.

Съгласно ОУ, глава 5, раздел 2, т.1-3 е предвидено, какви документи следва за представи застрахования за обработка на претенцията; В раздел 3, т.1 от ОУ е посочено, че ако при кражба застрахованият не представи всички обявени заключващи устройства, дистанционни управления и/или свидетелство за регистрация на МПС /част 1, когато се състои от две части/, застрахователят има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Това изискване и свързаната с него санкция не се прилага по отношение на потребители по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП, но не и в частта за заключващи устройства.

По делото е представена преписка № 28530/2024 по описа на СРП;

От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че пазарната стойност на процесния автомобил възлиза на 56427,00лв.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Т. И.а, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. Свидетелят посочва, че е съпруга на ищеца, 3 като на 02,06,2024год. процесния автомобил бил паркиран в гр.София, на ул.********;

Около 22,50часа ищецът излязъл на терасата, тъй като чул шум от „запалване на колата“ и излязъл на терасата на жилището и установил, че МПС е с работещ двигател. Опитал се да изгаси двигателя с ключа на автомобила, но не се получило и двамата възприели как автомобилът потеглил по улицата. Сигнализирани били органите на МВР, а на следващия ден подаден сигнал в 6-РУ;

Не е спорно и от договор за покупко-продажба от 12,09,2022год. се установява, че ищецът, в качеството на купувач е придобил собствеността върху МПС, с марка Додж, модел Дуранго, цвят -бял за сума в размер на 8000,00лв.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие – кражба на МПС.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки–1.валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“, 2. изправност на ищеца по него, 3.настъпило застрахователно събитие, 4. вреди в определен размер;

Безспорно е между страните наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС” относно процесния лек автомобил, сключен при действието на общи условия на ответника, в сила от 13,03,2023год., съгласно които, рискът „кражба на цяло МПС“ е включен в застрахователното покритие.

Безспорно е настъпването на покрит застрахователен риск-Кражба на МПС. На 03,06,2024год., ищецът е уведомил органите на МВР и ответника-застраховател, за противозаконното отнемане на собственият му лек автомобил, предмет на договора за застраховка. Не е спорно между страните, ищецът да е уведомил застрахователя в срока по чл.403 от КЗ.

Спорно е дали ищецът е изправна страна по сключения договор като наведените в тази връзка твърдения са свързани с липса на изпълнение на задължението за минимизиране на риска съгласно чл.395, ал.1 от КЗ, израз на което са и задълженията на застрахования предвидени в т.1, р.3, глава 5 от ОУ при настъпване на застрахователното събитие да предаде на застрахователя свидетелства за регистрация на МПС -част 1.

В процесната хипотеза клаузите на т. 1, р.3, гл.5 от ОУ следва да се тълкуват в контекста на основанията за отказ по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Съдържанието на правната норма даващо възможност за отказ от плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, предполага наличието на следните кумулативни предпоставки:

1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/ неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон 4 или в застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. фактът на договорно неизпълнение по застрахователния договор не е достатъчен да обоснове отказ, а е необходимо между неизпълнението на задължението по договора и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. В този смисъл е приложима и относимата съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.), която следва да намери приложение и по отношение на чл. 408 от КЗ предвид аналогичната уредба на основанията за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, намерила израз в Решение № 105/11.07.2017 г. по т.д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т.о., Решение № 86 от 18.07.2014 г. по т.д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 185 от 5.03.2014 г. по т.д. № 350/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 2 от 20.05.2013 г. по т.д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т.о..

Неизпълнението на цитираните задължения по договора, респ. наличието на изключения от уговореното застрахователно покритие се основават на твърденията, че застрахования не е представил свидетелство за регистрация на МПС-част 1, тъй като е оставено в автомобила и способствало за увеличаване на риска; Установяването на тези факти съобразно нормата на чл.154 от ГПК е за ответното дружество, което носи доказателствената тежест за доказване на горното обстоятелството, но по делото съдът намира да не е установено.