Решение № 262 от 18.11.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Враца, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. П.а

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500407 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№

11658/08.08.2022 г. на М. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр.***, против Решение № 451/27.07.2022 г. по гр.д.№ 1040/22 г. на Районен съд-Враца, с което въззивникът е осъден на основание чл.30, ал.3 ЗС вр.чл.228, чл.234 и чл.86 ЗЗД да заплати на В. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата 200,38 лв. – главница за неизплатени наемни плащания за стопанската 2020/2021 г. по договор за пренаемане на земеделски земи от 30.06.2021 г., вписан с вх.рег.№ 616/13.07.2020 г. в Служба по вписванията, гр.Вълчедръм; сумата 229,01 лв. – главница за неизплатени наемни плащания за стопанската 2021/2022 г. по договор за пренаемане на земеделски земи от 30.06.2021 г., вписан с вх.рег.№ 835/13.07.2021 г. в Служба по вписванията, гр.Вълчедръм; сумата 29,33 лв. – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за стопанската 2020/2021 г. за периода 13.10.2020 г. – 24.03.2022 г.; сумата 12,09 лв. – мораторна лихва върху главницата за рентни плащания за стопанската 2021/2022 г. за периода 16.09.2021 г.-24.03.2022 г.; законната лихва върху двете главници, считано от 25.03.2022 г. до изплащането им; сумата 426,06 лв. – разноски по делото.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и противоречи на чл.30, ал.3 ЗС. Навеждат се доводи, че отговорността на ответника се ангажира в качеството му на съсобственик, получил гражданските плодове от съсобствените земеделски имоти, а решението е основано на неотносими към тази отговорност факти – два договора за пренаемане. Изтъква се, че ответникът М. А. не е съсобственик на земеделските имоти, а има само 1 качеството на пренаемодател-несобственик. Твърди се, че съсобственик е ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К.", който е придобил съответните идеални части от имотите, за които се претендира разпределително плащане. Посочва се, че този едноличен търговец се представлява единствено от физическото лице Ю.

К., поради което само на това основание (липса на материалноправна легитимация) предявеният иск против М. К. А. следва да бъде отхвърлен.

Въззивникът навежда и допълнителни доводи, че реалният съсобственик ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К.", представляван от Ю. К., евентуално би бил отговорен за разпределителни плащания, но по договора за наем от 21.07.2015 г., по който е страна и който попада в обхвата на чл.30, ал.3 ЗС, но такъв иск не е предявяван. Посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба е споменат като ответник "Юлстрейд" ООД, но не става в какво качество участва в делото това юридическо лице, след като се претендира единствено отговорността на М. К. А. като физическо лице.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено, да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат присъдени на въззивника деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№

13739/23.09.2022 г. от В. П. Г., чрез пълномощника му адв.Д. Ц., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемият счита, че в обжалваното решение са изложени подробно и обективно фактическите и правни основания, довели до крайните изводи на съда. Навежда доводи, че въззивникът е сключил договор за наем с праводателя си ЕТ "М. А.Юлстрейд-Ю. К." за процесните имоти в качеството си на наемател, след което е преотдал същите имоти под наем на трето лице "Ки Ти Бо" ООД, който на основание тези договори е платил договорената наемна цена за двете стопански години по банковата сметка на М. А.. Според въззиваемия, доколкото не се представят доказателства, че не му е платена част от наемната цена, съответстваща на размера на притежаваните от него идеални части от имотите, то в негова полза е възникнало вземане спрямо наемодателя А., което е изискуемо от деня на получаване на наема.

В отговора се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и за заплащане на направените деловодни разноски от въззиваемия пред настоящата съдебна инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на В. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, с която против М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, са предявени следните обективно съединени осъдителни искове: 1/ Иск за сумата 200,38 лв., представляваща припадащата се на ищеца съобразно дела му от 1/20 ид.ч. от получаван от ответника наем за съсобствен недвижим имот за стопанската 2020/2021 г.; 2/ Иск за сумата 229,01 лв., представляваща припадащата се на ищеца съобразно дела му от 1/20 ид.ч. от получаван от ответника наем за съсобствен недвижим имот за стопанската 2021/2022 г.; 3/ Иск за сумата 29,33 лв. – мораторна лихва върху главницата от 200,38 лв. за периода от 13.10.2020 г. до 24.03.2022 2 г.; 4/ Иск за сумата 12,09 лв. - мораторна лихва върху главницата от 200,38 лв. за периода от 16.09.2021 г. до 24.03.2022 г. Претендира се и присъждане на законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, както и на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е законен наследник на Т. Н.

Д., б.ж. на с.***, обл.Монтана, и Т. М. Д., б.ж. на с.***, обл.Монтана, на които е възстановена собствеността върху земеделски земи с обща площ от 57,252 дка в землището на с.***, общ.Вълчедръм, обл.Монтана, подробно индивидуализирани с идентификатори, местонахождение и площ. Посочва се, че ищецът притежава 1/20 ид.ч. от тези имоти. Сочи се също, че други от законните наследници, а именно – Е. Г. Т. и Л. Г. Т. са продали наследствените си права от по 1/10 ид.ч. от същите имоти на ЕТ "М. А.Юлстрейд-Ю. К.".

Твърди се, че приобретателят ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К.", в качеството си на съсобственик с права 2/10 ид.ч. или 1/5 ид.ч., е сключил договор за наем на земеделските земи с физическото лице М. К. А. за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2015 г. при наемна цена от 10,00 лв./дка.

Посочва се, че на 10.07.2020 г. ответникът-наемател М. К. А. е сключил договор за пренаемане на земеделските земи с "Ки Ти Бо" ООД, по силата на който е преотдал имотите под наем за срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., при договорено наемно плащане от 70 лв./дка, което се извършва авансово в срок до 01.10.2020 г. Въз основа на този договор, с преводно нареждане от 13.10.2020 г. пренаемателят "Ки Ти Бо" ООД е заплатил на ответника сумата 4 007,64 лв. за наем на земеделската земя за стопанската 2020/2021 г. Ищецът счита, че от така заплатената наемна цена му се дължи сумата 200,38 лв., представляваща припадаща му се 1/20 част, съобразно наследствените му права от земеделските имоти.

Сочи се също, че на 30.06.2021 г. ответникът и наемател М. К. А. е сключил нов договор за пренаемане на земеделските земи с "Ки Ти Бо" ООД, по силата на който е преотдал имотите под наем за срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г., при договорено наемно плащане от 80 лв./дка, което се извършва авансово в срок до 01.10.2020 г. Въз основа на този договор, с преводно нареждане от 16.09.2021 г. пренаемателят "Ки Ти Бо" ООД е заплатил на ответника сумата 4 580,16 лв. за наем на земеделската земя за стопанската 2021/2022 г. Ищецът счита, че от така заплатената наемна цена му се дължи сумата 229,01 лв., представляваща припадаща му се 1/20 част, съобразно наследствените му права от земеделските имоти.

В исковата молба се развиват съображения, че когато съсобствен имот се ползва от някой от съсобствениците, който го отдава под наем на трети лица и единствено той получава наема, на останалите съсобственици се дължи съответната на дяловете им част от получаваните граждански плодове.

Ищецът счита, че като съсобственик е лишен от ползването на имота, а ответникът реализира доходи в резултат и от ползването на притежаваната от него идеална част, което обуславя правен интерес от предявяването на настоящите искове.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от 3 ответника М. К. А..

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени заверени копия от Р ешение № 376А от 12.09.1995 г. на Поземлена комисия-Вълчедръм по преписка №

6804/13.03.1992 г. и Решение № 376А от 12.09.1995 г. на Поземлена комисия Вълчедръм по преписка № 7602/20.03.1992 г., както и скици, от които се установява, че на наследниците на Т. Н. Д. е възстановено правото на собственост върху 5 бр.земеделски имота, находящи се в землището на с.***, общ.Вълчедръм, обл.Монтана, сред които: лозе от 3.181 дка, представляващо имот № 048020, а понастоящем – поземлен имот с идентификатор ***, и нива от 46.771 дка, представляваща имот № 106080, а понастоящем – поземлен имот с идентификатор***, а на наследниците на Т. Т. Д. е възстановено правото на собственост върху нива от 7.300 дка, представляваща имот № 106060, а понастоящем – поземлен имот с идентификатор ***.

Приложени са удостоверение изх. № У-36/14.02.2022 г. за наследниците на Т. Н. Д., б.ж. на с. ***, община Вълчедръм, и удостоверение изх. № У-35/14.02.2022 г. за наследниците на Т. М. Д., б.ж. на с. ***, община Вълчедръм, както и удостоверение изх.№ У-316/06.07.2021 г. за идентичност на лице с различни имена, от които е видно, че ищецът В. П. Г. е законен наследник на посочените лица.

От приложените скици на имотите е видно, че като съсобственици на имотите по данни от КРНИ са вписани наследниците на Т. Н. Д. и Т. Т. Д., както и "Юлстрейд" ООД на 1/5 ид.ч. и ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К." на 1/10 ид.ч. въз основа на нотариален акт № 117, том. 15, рег.№ 8677, дело № 2781/05.12.2014 г. и на 1/10 ид.ч. въз основа на нотариален акт № 118, том. 15, рег.№ 8679, дело № 2782/05.12.2014 г.

С Договор за наем на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията-Лом с вх.рег. № 6221, акт 238, т. 14 от 03.08.2015 г. посочените земеделски земи с обща площ 57 252 кв.м., заедно с други земеделски земи, са отдадени под наем от ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К." на ответника М. К. А., в качеството на физическо лице, за 20 стопански години, считано от 01.10.2015 г. до 01.10.2035 г., при наемна цена от 10 лева на декар, дължима сто процента авансово за целия срок на договора.

С Договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията-Вълчедръм с рег. № 616 от 13.07.2020 г. процесните земеделски земи са преотдадени под наем от ответника М. К. А. на трето за делото лице "Ки Ти Бо" ООД за 1 стопанска година, считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., при наемна цена от 70 лева на декар, т.е. годишно наемно плащане в размер на 4 007,64 лв., дължимо авансово. По делото е приложено заверено копие от платежно нареждане от 13.10.2020 г., от което е видно, че дължимият годишен наем в размер на 4 007,64 лв. е преведен от пренаемателя "Ки Ти Бо" ООД на ответника М. К. А..

С Договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията-Вълчедръм с рег. № 835 от 13.07.2021 г. земеделски земи са преотдадени под наем от ответника М. К. А. на "Ки Ти Бо" ООД за още 1 4 стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г., при наемна цена от 80 лева на декар, т.е. годишно наемно плащане в размер на 4 580,16 лв., дължима авансово. По делото е приложено заверено копие от платежно нареждане от 16.09.2021 г., от което е видно, че дължимият годишен наем в размер на 4 580,16 лв. е преведен от пренаемателя "Ки Ти Бо" ООД на ответника М. К. А..