Определение № 1668 от 18.03.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1668 гр. Бургас, 18.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120100940 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „М.“ ЕООД, ЕИК – ***********, против „А. Б.“ ЕАД, ЕИК – **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,11 лева с ДДС, представляваща сбор от събрани без основание такси в повече за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответното дружество, с който на първо място се прави възражение за местна неподсъдност на делото, като се моли същото да бъде изпратено на СРС.

По възражението за местна неподсъдност на делото:

Първоначално ищецът депозира исковата си молба пред РС-С., като в самата нея посочва, че доколкото договорът е сключен с представител на ответника в негово поделенение-клон в гр. Б., както и на осн. чл. 113 ГПК иска спорът да се гледа по местонахождението на поделението на ответника в Бургаския районен съд. Съдия от СРС приема, че съгласно нормата на чл. 108, ал. 1 изр. 2 ГПК по спорове, възникнали от преки отношения с поделение или клонове на ответника – юридическо лице, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение и че ищецът изрично е посочил в исковата молба, че желае спорът да бъде разгледан от съда по местонахождението на клона на ответника в гр. Б., поради което прекратява производството и го изпраща на РС – Б. .

Ищецът обаче сам е избрал да предяви иска си пред С.РС, като заявеното в исковата молба, че би следвало спорът да се разгледа от РС – Б, не обвързва съда, тъй като ищецът вече е избрал кой съд да сезира с иска си. По производството пред СРС възражение от ответника за местна неподсъдност на делото не е постъпило, доколкото делото е прекратено преди осъществяване процедурата по размяна на книжа, поради което неправилно СРС се е произнесъл по местната подсъдност, без да е сезиран с възражение в този смисъл – така Определение № 249 от 29.01.2025 г. на ОС – Б. по в. ч. гр. д. № 101/2025 г.

Предявяването на иск по местонахождението на клона е предоставено на преценката на ищеца и ако той не е избрал предвидената в чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК местна подсъдност, сезираният с иска съд не може да приложи служебно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК и да препрати делото на друг съд, определен по правилото на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК.

Извън горното, мобилният оператор няма поделение или клон в гр. Б., т. е.

1 разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ГПК не е приложима и компетентен да разгледа делото е СРС – в този смисъл Определение № 565 от 26.02.2025 г. на ОС - Б. по в. ч. гр. д. № 323/2025 г., постановено отново по спор за подсъдност между БРС и СРС във връзка с иск между същите страни на същото основание.

На следващо място, за да бъде дерогираната установената в ГПК обща подсъдност и да намерят приложение правилата на специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК, е необходимо ищецът да има качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, качеството „потребител“ следва да бъде признато на всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директива 93/13, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според което потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед изложеното разпоредбата на чл.

113 от ГПК, която регламентира специална местна подсъдност по искове на и срещу потребители, е неприложима по отношение на юридическите лица, каквото качество има ищецът.

Понятието „иск на потребител“, за който е приложима специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, касае само случаите, при които ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон – така определение № 4276 от 28.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5361/2023 г., IV г. о., ГК. В действащата редакция на т. 49 от ДР на ЗЕС /бр. 20 от 9.03.2021 г./, която е действала и при подписване на сключения между страните договор от 03.12.2021 г. , качеството „потребител“ е дефинирано също само за физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга за цели, излизащи извън обхвата на неговото занятие, стопанска дейност, служба или професия, т.е. налице е съвпадение с дадената в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП дефиниция на понятието „потребител“ - всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон /ЗЗП/ действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Следователно ищецът като юридическо лице не може да бъде признат за „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР от ЗЗП, а от това следва, че същият няма право да се ползва от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК за предявяване на иска в съда, в чийто съдебен район се намира седалището му – изцяло в този смисъл е определение № 703/13.03.2024 г. по в. ч. гр. дело № 340/2024 г. по описа на БОС, в сила от същата дата, постановено отново по въпроса за местната подсъдност на спор между същите страни и на същото основание.

Тъй като приложима е само общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, при направено своевременно възражение от ответника по чл. 119, ал. 4 от ГПК производството би следвало да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на СРС в чийто съдебен район се намира седалището на ответника. В случая обаче СРС вече е изпратил делото на БРС, поради което последният съд следва да повдигне спор за подсъдност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 122 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ПОВДИГА спор за подсъдност между БРС и С Р С относно компетентния съд за 2 произнасяне по исковата молба на „М.“ Е, ЕИК – **********, против „А. Б.“ ЕАД, ЕИК – ***********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,11 лева с ДДС, представляваща сбор от събрани без основание такси в повече за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – Бургас за произнасяне по спора на основание чл.122, изр.2 от ГПК.

Определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3