Решение № 224 от 11.09.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Благоевград, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221200600260 по описа за 2022 година Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивни жалби на подсъдимите А. А. К. и Р. Х К., и двамата от с.Р, община Г срещу постановената по НЧХД № 112/2021г. присъда на РС-Гоце Делчев в осъдителната й част.

Твърди се в жалбата на А. К., че обжалваната присъда в осъдителната й част е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива; изтъква се, че са допуснати редица процесуални нарушения, изразяващи се в неуточняване в разпореждането на съда за внасяне за разглеждане на тъжбата на обидните думи към двамата подсъдими, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.80,НПК. Сочи се още, че медицинското свидетелство на пострадА.я е издадено ден след процесната дата; оспорват се както медицинското удостоверение, така и изготвената в хода на делото СМЕ. Навеждат се доводи за невъзможност- предвид здравословното състояние на под.Р. К. – да нанася удари с крак или ръка, както и че от свидетелските показания на Т и Я не става ясно кой какви удари е нанесъл и въобще нанесени ли са такива, както и отправяни ли са обидни думи от подсъдимите към тъжителя.Твърди се още, че са нА.це основанията на чл.24,ал.1,т.6,НПК, поради това че под.А. К. за 1 същото деяние е наказан по административен ред с влязло в сила НП № 34а от 13.03.2019г. Поради изложените съображения се иска атакуваната присъда да бъде отменена в частта, с която под.А. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130,ал.1,НК и алтернативно- да бъде отменена и върната за ново разглеждане от друг състав на ГДРС поради допуснати съществени процесуални нарушения.

С жалбата на Р. Х К. се изразява недоволство от присъдата на ГДРС в частта, с която този подсъдим е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130,ал.1,НК, поради което моли да бъде отменена в тази част и той бъде признат за невиновен по това обвинение. Излага съображения, че нито св.Я, нито св.Т са възприели кой е нанесъл удар на тъжителя, като дори той /Е./ също не може да посочи кой го е ударил, което прави атакуваната присъда недоказана. Алтернативно се иска отмяна на обжалваната присъда поради допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения. Претендират се сторени от този подсъдим по делото разноски и заплащането им от тъжителя.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбодателите не се явяват, представляват се от защитниците си, които поддържат жалбите, претендират заплащане на разноските, сторени по делото.

Въззиваемият Е. се явява в с.з., сочи, че е бит от въззивниците и иска да му заплатят разходите по делото, пледира за справедливост.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314,НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С атакуваната присъда подсъдимите А. А. К. и Р. Х. К. са признати за виновни в това, че на 20.12.2018г. около 12.00 часа на първи жилищен етаж в сграда „....“, находяща се в с.Р, община Г, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразило се във временно разстройство на здравето без опасност за живота - кръвонасядания и оток на дясно око, кръвонасядания и оток на носа - престъпление по чл.130,ал.1 във вр. с чл.20, ал.1 от НК, като на основание горния текст и чл.78а от НК освобождава подсъдимите от наказателна отговорност и им налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1 000 лв, за всеки от тях, както и по 5 лева за издаването на изпълнителен лист. Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят на тъжителя и граждански 2 ищец Д. Ю. Е. с ЕГН: **********, с постоянен адрес в с.Р – всеки от тях обезщетение в размер на по 500 лева за претърпените от тъжителя неимуществени щети от престъплението по чл.130,ал.1 от НК, като съдът е отхвърлил гражданските искове на Е. срещу подсъдимите над уважения размер. ГДРС е осъдил двамата подсъдими да заплатят на тъжителя разноски в размер на 876 лева. Жалбодателите са осъдени с обжалваната от тях присъда да заплатят и държавна такса по горепосочения граждански иск в размер на 50 лв, както и 5 лв за издаване на изпълнителен лист. С атакувания съдебен акт двамата въззивници са признати за невиновни за това, че на 20.12.2018г. около 12.00 часа на първи жилищен етаж в сграда „....“, находяща се в с.Р, община Г казА. думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителя, а именно „ Рушветчия мръсен“ и „Долен мошеник“- престъпление по чл. 146,ал.1 НК и поради това с присъдата си ГДРС е отхвърлил предявените срещу А. К и Р. К граждански искове от Д. Ю. Е. в размер на по 500 лв. /срещу всеки от подсъдимите/ за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал.1 от НК. С контролираната присъда тъжителят Д. Ю. Е. е осъден да заплати на РС Гоце Делчев държавна такса по горепосочените граждански иск в размер на по 50 лв, както и по 5 лв за издаване на изпълнителен лист. Тъжителят е осъден от ГДРС да заплати и разноски на НБПП в размер на 450 лв, както и 5 лв за издаването на изпълнителен лист; на под.А. А. К. разноски в размер на 250 лв. и на под.Р. Х.

К. - съдебни разноски в размер на 800 лв.

Окръжният съд като въззивна инстанция, разгледа подадените от А. К. и Р. К. жалби и след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, с приоритет обсъди наведените доводи за процесуални нарушения, при което съобрази:

Въззивните жалби са подадени в срок и от страни по делото, заинтересовани да обжалват присъдата на РС-Гоце Делчев и като такива са процесуално допустими.

По отношение на възведеното с жалбата на А. К. възражение за едновременно реА.зиране на наказателната и административно наказателната отговорност спрямо него при идентичност на фактите, изложени в тъжбата и НП № 3А на кмета на Община –Г, то настоящата инстанция се е съгласила, че са нА.це визираните предпоставки на чл.25,ал.1,т.5,НПК. За разлика от 3 районния съд този състав на БлОС приема, че е идентичност между деянието, за което този подсъдим е санкциониран с наказателно постановление № 3а от 13.03.2019г. на кмета на Община- Г и описаното в тъжбата на въззиваемия Е., че на 20.12.2018г. жалбодателят А. К. е ударил с ръка в областта на лицето тъжителя в присъствието на служители на СПБЗН-Гоце Делчев. Ето защо въззивната инстанция на посоченото основание спря наказателното производство и изпрати материА.те на БлОП. В развилото се производство пред Административен съд-Благоевград състав на същия е приел, че приключилото първо по ред административно наказателно производство следва да бъде възобновено на основание чл.70,ал.2,т.5,ЗАНН и прекратено на основание чл.33,ал.2,ЗАНН с оглед съблюдаване принципа non bis in idem, като с решение № 1687 от 20.10.2022г. е отменил въпросното наказателно постановление и възобновил административно наказателното производство. С оглед този резултат БлОС е възобновил съдебното производство по настоящото дело и е изслушал страните по същество т.е. изпълнена е процедурата, макар и пред въззивната инстанция, изискуема от законодателя, респ. –спазен е принципа „non bis in idem“.

Въззивната инстанция се съгласява с жалбодателите, че присъдата на районния съд страда от съществени пороци по смисъла на чл.348, ал.2, т.2 от НПК, изразяващи се в липса на мотиви по съществени въпроси, а именнообсъждане и анА.з на събраните доказателства, анА.з на деянията – от обективна и субективна страна, включително и относно нА.це ли е съучастие на двамата подсъдими и в каква форма по отношение на престъплението, за което са признати за виновни, а именно по чл.130,ал.1 от НК; както и абсолютна липса на мотиви относно наложените наказания на двамата жалбодатели за престъплението по чл.130 ал.1 от НК. С оглед обстоятелството обаче, че делото се разглежда повторно като веднъж е било върнато от състав на ОС Благоевград за ново разглеждане поради липса на мотиви е нА.це забраната, визирана в чл.335, ал.3 от НПК и въззивната инстанция не може да отмени на посоченото процесуално основание обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане на ГДРС, а следва да реши делото по същество. В този смисъл настоящият възивен състав се налага да изложи изцяло нови мотиви относно всички въпроси по чл.301 от НПК.

След влизане в сила обаче на присъдата първостепенният съд все пак 4 следва да се произнесе по реда на чл.414,ал.1,т.1 от НПК по съмненията, свързани с тълкуване на акта му, доколкото в диспозитива на присъдата /първи абзац/ не е посочено на кого двамата подсъдими са причинили лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1,НК. Наистина това става ясно от мотивите към присъдата, но се касае за непълнота в диспозитива, която не може да бъде отстранена с решението на БлОС.

Съдът не следва да се произнася по възраженията на жалбодателите, свързани с внесената за разглеждане от РС тъжба и постановеното от същия съд разпореждане досежно престъплението по чл.146 ал. 1 от НК, както и относно депозирана впоследствие молба от адв. Т. за прекратяване на наказателното производство, поради изтекла погасителна давност за престъплението по чл.146 ал. 1 от НК по отношение на подзащитния му А. К..

И това е така, тъй като както А. К., така и другия подсъдим по делото - Р. К. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им по тъжителя обвинение за престъпление по чл.146 ал. 1 от НК, а по делото липсва съответна жалба от частния тъжител Е. срещу присъдата на първоинстанционния съд, за да може ОС да упражни правомощията си по чл.336 ал.1 т.2 от НПК. Оправдателната присъда в най-пълна степен гарантира правата на подсъдимите лица, поради което не се налага и произнасяне по въпроса за това изтекла ли е погасителната давност по чл. 80 от НК. Този въпрос би могъл да се обсъжда само при осъдителна по отношение на подсъдимите присъда по чл.146 ал. 1 от НК като в този случай съдът е обвързан и с произнасяне по въпроса дА. има осъществен от тях деликт, за който следва да понесат отговорност по ЗЗД.

Поради горните съображения настоящият въззивен състав не следва да обсъжда по същество има ли осъществено деяние, авторството и вината на А. и Р. К.и по обвинението за престъплението по чл. 146 ал. 1 от НК, респективно законосъобразността и обосноваността на обсъжданата присъда досежно това престъпление. В този смисъл ОС е обвързан с произнасяне единствено по обвиненията по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал. 2 от НК повдигнати с тъжбата срещу двамата подсъдими, доколкото същите са признати за виновни и осъдени с присъдата на ГДРС за това деяние и доколкото има подадени жалби срещу осъдителната присъда и от двамата подсъдими в срока за това.

5

Така въз основа на събраните пред решаващия съд доказателства следва да се приеме следната фактическа обстановка:

Подсъдимите са роднини, като А. К. е дядо на подсъдимия Р. К.. И двамата са неосъждани, като подсъдимият А. К. е пенсионер, а внукът му е работи във фирма „Стофис“. Подсъдимият А. К. предвид възрастта си страда от редица заболявания като през 2017 и 2018 година е претърпял операция на двете коленни стави. Подсъдимите и дъщерята на тъжителя притежават апартаменти в сграда „....“, находящи се в село Р. Дъщерята на тъжителя М – Н Щ уведомила баща си, че на таванското помещение във въпросната сграда, което е общо за всички съсобственици К.и са складирА. опаснозапА.ми материА.. Това мотивирало тъжителят Е. да подаде жалба в РСПБЗН- Гоце Делчев. Във връзка с проверка на жалбата около обяд на 20.12.2018 година на местопроизшествието пристигнА. служителите във въпросната служба – свидетелите Т и Я. На входа на сградата двамата свидетели били посрещнати от въззиваемия, с когото заедно се качили в подпокривното пространство.

След като извършили проверка, относно нА.чието на складирани горивни материА., двамата свидетели и тъжителят слезли до първия етаж на сградата, където се намира апартамента на К.и. Свидетелят Т позвънил на входната врата на собствения на К.и апартамент, от където се показА. двамата подсъдими. Докато всичките се намирА. на площадката пред апартамента на К.и, свидетелят Я обяснил на двамата подсъдими причината за неговото и на колегата му посещение, както и правилата за противопожарна безопасност и какво трябва да се предприеме. Междувременно свидетелят Т разговарял по телефона с бащата на Р. К., на когото също обяснил къде се намират и защо.