Решение № 161 от 27.07.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Кърджали, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200466 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 57/20.04.2023 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Ш. Ш. Ш. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД.

Жалбоподателката Ш. Ш. Ш. твърди, че не е извършила административното нарушение. Намира атакуваното постановление за неправилно, необосновано, издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли съда да го отмени изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Излага съображения за липса на извършено административно нарушение, както и за маловажност на случая. Твърди също, че имало допуснато съществено нарушение, тъй като в наказателното постановление било посочено, че деянието е извършено през 2022 г., което е една година по-рано. Моли за отмяна на атакуваното постановление, като на жалбоподателката се присъдят и направените разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни 1 съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.04.2023 г. свидетелите С. О. и Н. А. били на работа като полицейски служители в РУ-Кърджали. След 23.00 часа на същата дата те били изпратени в централната част на гр.Кърджали, в района на градския парк, до кафене „Русалка“, по повод получен сигнал за спречкване между група деца. Когато отишли на място, свидетелите О. и А. установили около 6-7 непълнолетни лица, с които нямало пълнолетен придружител. Едно от тези деца бил непълнолетният Б.Б.Ш. с ЕГН **********, който не бил придружаван от родител или друго пълнолетно лице. Всички деца, включително и Б., били отведени в РУКърджали. Там след проверка в информационните масиви на МВР се установило, че Б.Б.Ш. е дете на жалбоподателката Ш. Ш. Ш.. Затова тя била извикана в сградата на РУ-Кърджали, където се явила още същата вечер. На 02.04.2023 г. полицейският служител С. О. съставил срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Тя подписала и получила акта без възражения. На 20.04.2023 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Ш. Ш. Ш. на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗкД, извършено на 02.04.2022 г.

Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите С. О., Н. А., В. А. и И. Х., Акт за установяване на административно нарушение от 02.04.2023 г., Приемо-предавателен протокол от 03.04.2023 г., Заповед № 292з-727 от 20.04.2022 г. на директора на ОД МВР-Кърджали, Справка за гражданско състояние от НБД „Население“.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателката Ш. Ш. Ш. е наложено административно наказание за това, че е нарушила разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Според чл.8, ал.3 от ЗЗкД родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20.00ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22.00ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Санкцията е наложена на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД, съгласно която разпоредба 2 родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл.8, ал.4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1 000 лв.

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като констатира допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателката. В АУАН и наказателното постановление фигурират две различни дати на административното нарушение. В акта е посочено, че нарушението е от 02.02.2023 г., а в наказателното постановление се твърди, че нарушението е извършено на 02.04.2022 г. Датата на нарушението е задължителен реквизит в акта и наказателното постановление и липсата й или несъответствието й с действителната такава, както е в случая, представлява съществено нарушение на императивните разпоредби н а чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН . По този начин бива засегнато правото на привлеченото към отговорност лице да узнае за какво административно нарушение му се налага наказание. Този съществен порок не може да бъде отстранен в процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като съдът е обвързан от описаните в него фактически констатации и при извършване на проверката за законосъобразност не може да изменя волята на наказващия орган. В случая е налице абсолютно противоречие между АУАН и наказателното постановление досежно основен признак от обективната страна на административното нарушение, какъвто е времето на извършване на деянието. Всяко административно нарушение се характеризира с дата /период/ на осъществяване, която следва да бъде посочена по идентичен начин и в акта, и в наказателното постановление.

Както вече бе изложено, посочването на този обективен елемент на нарушението е от значение не само за санкционираното лице, което има право да научи всички признаци на вмененото му деяние, за да организира защитата си, но е важно и за съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт, преценката относно спазването на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и за доказването на твърдяното нарушение. По същество съдът намира, че жалбоподателката действително е осъществила състав на административно нарушение и то е такова по чл.8, ал.3 от ЗЗкД, защото като родител не е придружила непълнолетното си дете Б.Б.Ш. на обществено място след 22.00 часа. Посоченото в атакуваното постановление място е „обществено“ по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗЗкД, тъй като е общодостъпно за всяко лице, съобразно критерия визиран в & 1, т.1 от ДР на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места, приета на основание чл.5 от ЗЗкД. Това обаче не променя крайния извод, че атакуваното постановление следва да бъде отменено, предвид допуснатото в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила.

От пълномощника на жалбоподателката са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът 3 отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 500 лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 500 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.

Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в изготвяне на жалба и процесуално представителство в едно съдебно заседание. Заплатеният от жалбоподателктата размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от 400 лв.

Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 57/20.04.2023 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Ш. Ш. Ш. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Ш. Ш. Ш. от ****, с ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдКърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5