Присъда № 8 от 23.04.2026, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда рег. № 8/23.04.2026г по ВНЧХД № 54/2026 г на Окръжен съд-С. изготвени на 04.05.2026г.

По НЧХД № 1643/2023 г. на Районен съд-С. е била предявена частна тъжба от С. М. Ж., ЕГН **********, срещу К. К. К., ЕГН **********, квалифицирана от районния съд за това, че на 09.10.2023г. в гр. С., публично, в хода на проведено на същата дата открито съдебно заседание по въззивно наказателно дело от частен характер № 435/2023г. по описа на ОС-С., в съдебната зала, в присъствието на съдебния състав по делото, както и на съдебния секретар, адв. П. Н. от АК-С. и адв. И. М. от АК-София е обидил тъжителката С. М. Ж. като е казал унизителни за честта и достойнството й думи и изрази, в нейно присъствие, а именно: „Става въпрос за човек, който е абсолютно манипулативен, злобен и по мое мнение с големи психически отклонения“....“че според мен има някакво психично заболяване госпожата...“ и „това са прояви на някаква психопатия“ - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

С присъда рег. № 132 от 02.09.2025г първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „ ГЛОБА“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева) в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

Със присъдата К. е осъден да заплати на С. М. Ж. с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 12 лева, заплатена държавна такса за образуване на НЧХД.

Недоволен от тази присъда е останал подсъдимия К. К. К., който е подал въззивна жалба срещу присъдата.

Във въззивната жалба на подсъдимия К. К. К., се изразява несъгласие с атакуваната присъда. В депозираното допълнение към въззивната жалба са изложени подробни съображения по заявените първоначални оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. На първо място според жалбоподателя при обсъждане на доказателствата съдът е допуснал нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като при приетата за установена фактическа обстановка не е направил пълен и задълбочен анализ на доказателствата по делото и не ги е обсъдил поотделно и в съвкупност. Не са анализирани събраните в хода на първоинстанционото съдебно следствие гласни доказателства, сочещи за действия на тъжителката, провокирали личните съждения на подсъдимия. На следващо място според жалбоподателя думите „Става въпрос за човек, който е изключително манипулативен, злобен и ПО МОЕ МНЕНИЕ с големи психически отклонения".... и „ЧЕ СПОРЕД МЕН има психическо заболяване госпожата", изказани от него по време на открито съдебно заседание пред въззивния съд по друго дело по отношение на тъжителката, при упражняването на правото си на лична защита, от обективна страна са израз на правото на подсъдимия да каже това, което мисли по отношение на друго лице, без за това да използва груб и вулгарен изказ. Това е единствено ИЗРАЗ НА ЛИЧНО МНЕНИЕ, тези думи не са груби, вулгарни и обидни и изразеното от него отрицателно мнение по отношение на тъжителката не е изразено по неприличен и унизителен начин.

Настоява се за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова с която подсъдимия К. К. К. бъде признат за невиновен 1 и оправдан. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанциония съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Въззивната жалба срещу присъдата е подала и адв. И. А. М. от Софийска адвокатска колегия, повереник на частния тъжител С. М. Ж.. В нея се прави искане за изменение на присъдата в частта, в която подсъдимия К. не е бил осъден за направените разноски от тъжителката Ж. за адвокатски хонорар и пътни разходи на обща стойност 1950 лв. направени в първа инстанция, като е приложено извлечения от сметката на адв. М. за сумите внесени от тъжителката С. Ж. в първоинстанционното разглеждане на делото. На следващо място се претендира отхвърлен гражданския иск от 3 000 лв. срещу подсъдимия К. за причинени от процесното деяние неимуществени вреди.

В заключение се иска потвърждаване на присъдата в останалата и част като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание пред въззивния съд частната тъжителка С. Ж. се явява и се представлява от повереника и адв. М.. Частната тъжителка и нейния повереник изразяват становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, като им бъдат присъдени разноските.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимия К. се явява лично и със служебния си защитник адв. П., поддържа въззивната жалба, а в хода на съдебните прения изразява становище, че изводите на съда за неговата виновност, са незаконосъобразни.Моли въззивния съд да отмени осъдителната присъда.

Подсъдимият в лична защита смята, че се е защитавал в личната си защита и не е желаел да обиди частната тъжителка.

От страните се претендират разноските по делото.

Окръжен съд С., след преценка на посочените във въззивните жалби съображения, както и становищата на страните изложени в съдебно заседание и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, от страна с право и интерес от обжалване, поради това са процесуално допустими. По същество въззивната жалба на подсъдимия К. К. К. е основателна, поради което и съдът постанови нова присъда във въззивното производство.

Настоящата инстанция прие за установени следните факти.

Подсъдимият К. е български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан. Той и тъжителката Ж. са съсобственици на съседни вилни имоти в м. *********, землището на гр. С., където живеели, като между тях имало проблемни взаимоотношения. По повод техните влошени отношения на 09.10 2023г в гр. С. пред Окръжен съд-С. се е провеждало публично съдебно заседание по ВНДЧХ № 435/2023г. по описа на съда. Страни по въззивното производство били тъжителката Ж. и подс. К. К..

За проведеното публично съдебно заседание е бил съставен съответния съдебен протокол № 464/09.10.2023г. приложен по делото.

Председател на въззивния състав е бил съдия М. Д. и членове съдиите М. В. и Г. Н. и секретар П. И.. На заседанието са участвали лично страните жалбоподателите по въззивното производство К. К. и С. Ж. и техните процесуални представители адв. П. Н. от АК-С.-защитник на подс. К. К. и адв.

2

М. от САК - повереник на частния тъжител С. Ж.. Видно от изготвения доклад по делото, производството пред въззивната инстанция било образувано по подадена въззивна жалба и допълнение към нея от частния тъжител С. Ж., чрез повереника й адв. М. от САК и подадена въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подс. К. - адв. П. Н. от АК- С., срещу присъда № 88/19.05.2023г. по НЧХД № 458/2022г. по описа на РС-С., с която подсъдимият по цитираното дело К. К. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като на осн. чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Със същата присъда подс. К. К. бил признат за невиновен за деяние по чл. 144, ал. 1 от НК, по което бил оправдан. Осъден бил да плати на частния тъжител направените по делото разноски, както и в полза на съда.

В проведеното на 09.10.2023г. съдебно заседание по горецитираното въззивно дело, съдът е приключил съдебното следствие и е дал ход по същество на делото, изслушал е съдебните прения и съобразно правилата на процеса е дал право на лична защита на подс. К. К..

Подсъдимия К. в личната си защита по въззивното производство е заявил „Нашите взаимоотношения с госпожата за мен започнаха от 2019г. още и тук става въпрос за човек, който е абсолютно манипулативен, злобен и по мое мнение с големи психични отклонения“ по нататък в личната си защита подсъдимия КРАЛЕВ е заявил „Това стана вече много години, имаме отровени животни, в случая кокошки. Информирали сме полицията многократно и това, че според мен има някакво психично заболяване госпожата се потвърждава, че тя се представя много често за мен. Тя си прави фалшиви адреси, с моите имена, с мои снимки във Фейсбук. Пише на мои приятели от мое име.“, по нататък коментирайки поведението на частната тъжителка е заявил„Това са прояви на някаква психопатия“.

Тъжителката С. Ж. приела казаното от подсъдимия в съдебната зала като унизително за честта и достойнството й. След приключване на съдебното заседание пред въззивната инстанция тъжителката С. Ж. излязла от съдебната зала разплакана. Пред залата я чакал съпругът й - св. И. Ж., на когото повереника и адв. М. обяснила, че подсъдимия К. обиждал съпругата му в съдебна зала, че е психично болна.

Тези факти настоящата инстанция установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля И. Ж., съпруг на тъжителката дадени пред първата инстанция, писмени доказателства съдебен протокол № 464/09.10.2023г. по ВНДЧХ № 435/2023г. по описа на Окръжен съд- С..

В мотивите към атакуваната присъда първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото, че е подсъдимия от обективна и субективна страна е осъществил фактическия състав на чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

Според оценката на настоящата инстанция на доказателствата, намира, че деянието не е осъществено от обективна субективна при следните съображения.

Престъплението по чл. 146, ал.1 от НК забранява под страх от наказателна отговорност казването или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. От тук следва, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично 3 достойнство на пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат на изискванията за морално благоприличие и добрите нрави /в такава насока е и Решение № 20 от 14.07.1998 г. по к.д.№ 16/98 г. на КС на РБ/.

Върховният касационен съд приема, че свободата на словото по чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България трябва да бъде упражнявана при съблюдаване на необходимия баланс с правото на достойнство и добро име на личността, закрепено в чл.32, ал.1 от Конституцията. Според практиката по наказателни дела правото на мнение е защитено само в пределите, в които държавата не е имала право да го ограничи чрез наказателно преследване - решение № 293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 988/2006 г., I н. о. , както се приема в решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о., при обидата се засяга чувството на лично достойнство и се цели да бъде изменена обществената му оценка.

За да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия.

Извън обхвата на обидата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или реализира правни възможности.

В конкретния случай подсъдимия К. е реализирал своето право на лична защита в наказателния процес. Правото на лична защита е основно право, закрепено в закона. То гарантира на подсъдимия К. възможност да вземе отношение по доводите на другата страна в процеса и по обвиненията и, самостоятелно и независимо от упълномощената или назначена защита. В личната си защита подсъдимия К. по ВНЧХД № 435/2023г по описа на ОС-С. излага факти за взаимоотношенията с частната тъжителка, с нейното поведение, което аргументира защитната му теза относно считаната от него невиновност в извършване на престъплението, за което се е водило делото.

Запознавайки се изцяло с личната защита на подсъдимия по ВНЧХД № 435/2023г по описа на ОС-С. настоящата инстанция счита, че с въпросните изрази посочени в обвинението подсъдимия е изложил своя лична негативна оценка за поведението на тъжителката. За да изрази тази своя оценка подсъдимия К. съгласно разпоредбата на чл. 292 от НПК се е позовавал на доказателства, които са били събрани и проверени на съдебното следствие /приложените по делото надлежно заверени копия от материалите по преписка вх. № 4318/2024г., с вх. № 4318/2024г. на РП-С./.