Решение № 2107 от 30.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2107 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Д. Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100504697 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 20.02.2025г., постановено по гр.д. № 3604/2023г. на СРС, Г О , 178 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу М. Д. Х. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и ответникът е осъден да заплати следните суми: 2 347, 42 лева – главница за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., представляваща цена на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

****, абонатен номер 120155, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 404, 08 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г. и 29, 19 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Със същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва: по иска за главница за топлинна енергия – за разликата над 2 347, 42 лева до пълния предявен размер от 2 782, 16 лева и за периода от м.05.2019г. до м.09.2019г.; по иска за 1 мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия – за разликата над 404, 08 лева до пълния предявен размер от 511, 49 лева и изцяло е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6, 50 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 21.12.2022г.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника М. Д. Х., в която са релевирани оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че с решение от 03.07.2023г. по адм. дело № 746/2021г. на ВАС, потвърдено с решение от 10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024г. на ВАС, е отменена т. 6.1.1. от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти. По тези съображения и предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия, счита исковата претенция за неоснователна.

На следващо място, релевира твърдения, че по делото не са ангажирани доказателства ответникът да е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. Поддържа, че няма данни да е приел наследството от своя наследодател М.З.С., а доказателствената тежест за това е възложена на ищцовото дружество. Развити са подробни съображения, че потребител на топлинна енергия е само лицето, на което е открита партида при ищеца, а по отношение на ответника не са ангажирани доказателства в този смисъл. По отношение на претенцията за обезщетение за забава са изложени аргументи за недължимост, доколкото ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за изпадане на длъжника в забава. В тази връзка обосновава становище, че приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия предвиждат задължение на топлопреносното предприятие за публикуване на издадената обща фактура в сайта на дружеството, който момент определя началото на твърдяната забава. Счита, че ищецът не е активно материално-легитимиран да претендира вземане, представляващо стойност на услугата дялово разпределение, доколкото тази услуга е предоставяна от третото лице-помагач.

Не били ангажирани доказателства за основанието за възникване на това 2 задължение за потребителя и относно датата на която е трябвало същото да бъде платено. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части.

Насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми.

Третото лице-помагач не е взел становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на 3 претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договоръ т за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По отношение на пасивната материална легитимация на ответника и качеството му на потребител на топлинна енергия:

В първоинстанционното производство е представен договор от 10.04.1975г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ /отм./, по силата на който Д.М. Х. и М.З.С. са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: ап. № 50, находящ се в гр. ****, жк Младост. Договорът не е бил оспорен от ответника, нито са релевирани твърдения, че приживе съсобствениците са извършили разпоредителни сделки 4 с имота. В представения договор за продажба не са посочени придобитите идеални части от всеки купувач, поради което и на основание чл. 30, ал. 2 ЗС съдът приема, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Съгласно удостоверение, издадено от ГИС София, изх. № 68-00658/21.05.2014г., стар адрес жк ****, е идентичен с адрес жк “****. От представеното удостоверение за наследници на М.З.С., починала на 18.01.2000г., е видно, че наследник на лицето е Д.М. Х. - син, починал на 05.11.1999г. и оставил за наследник – М. Д. Х. - син. Ответникът на основание чл. 5, ал. 1 ЗН е придобил въз основа на законово наследствено правоприемство от баща си Д. Христов, притежаваната от последния ½ идеална част от съсобствения имот. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.

В случая Д. Х. е починал преди наследодателя си М.З., поради което и същата е наследена по право на заместване от настоящия ответник по делото.

Доколкото по делото е установено, че М.З. е била собственик на останалата ½ ид.ч. от процесния имот, то същата е придобита от ответника по реда на законовото наследствено правоприемство.

Възраженията на ответника, основани на разпоредбата на чл. 48 от ЗН и обосновани с твърдението, че ищецът не е ангажирал доказателства за приемането на наследството, останало от починалата М.З., са преклудирани и не следва да се разглеждат /по арг. от чл. 133 от ГПК/. В отговора на исковата молба ответникът не е навел възражения относно неприемането на наследството. Такива са релевирани за първи път във въззивната жалба, т.е. извън преклузивния срок за подаване на отговор на исковата молба. Освен това, в случая не се претендира ангажиране на отговорността на ответника за задължения на неговия наследодател – исковият период на претенцията обхваща период от време след смъртта и на двамата наследодатели, и е заявена срещу ответника в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот. Не е налице хипотеза, при която кредиторът, претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, в който случай следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини, включително и чрез процедиранe по реда и при условията на чл. 51 от ЗН.

По тези съображения съдът приема, че между М. Х. и ищцовото 5 дружество са възникнали облигационни правоотношения по презюмиран договор за продажба на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Изгубването на качеството на битов клиент настъпва при посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в процесната хипотеза не са установени. В аспекта на изложеното се налага извод за неоснователност на релевираното от въззивника възражение за липса на облигационна връзка поради неспазване на писмената форма за валидност на договора за продажба на топлинна енергия, доколкото, противно на поддържаното, разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗЕ не въвежда такова изискване. Предвидената в посочената норма писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. По делото не е установено твърдението на въззивника да е налице изричен писмен договор между трето за спора лице и ищцовото дружество в хипотезата на подадена молба-декларация за откриване на индивидуална партида при топлопреносното дружество.

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; както и че стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г. възлиза на сумата от общо 2 347, 42 лева – при зачитане на своевременно релевираното и частично основателно възражение за погасяване по давност на част от вземането за главница.

Разпечатката съдържа 32 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb5b7cd5-758e-4032-b3b3-a3434c346420