Определение № 5187 от 15.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5187 гр. Варна, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.ва

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ирена Н. П.ва Въззивно частно гражданско дело № 20263100502006 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана от В. С. В., ЕГН **********, действащ чрез процесуален представител адв. Д., частна въззивна жалба вх.№ 43809/02.06.2026г. по вх. р-р на РС-Варна, срещу Определение №6737/11.05.2026г. по гр.д. №10721/25г. по описа на ВРС, 48-ми с-в, с което след като е възобновено, е прекратено производството по предявения от В. С. В. срещу „Вип билд“ ЕООД, ЕИК 148146329, иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на реална част от имот с идентификатор ***** по актуални КК и КР на гр. Варна, защрихована с червени щрихи и заключена между точки АБ-С-Д на скицата на л. 63 от делото на РС Варна, с площ на реалната част от 419 кв. м., разположена в северната част на имота с идентификатор *****, при граници на реалната част: поземлени имоти с идентификатори ********; **********; ******** и останалата част от ПИ с идентификатор ***** по актуалните КК и КР на гр. Варна.

В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че отрицателният установителен иск е недопустим независимо как ще приключи производството по предявения ревандикационен иск. Твърди се, че ищецът сам избира реда на защита на правата си, в този смисъл отрицателният установителен иск е допустим.

Излага, че не е налице пълна идентичност на двата спора, а в случая не е така, тъй като по предявената ревандикационна претенция не е направено възражение от ищеца за нищожност на титула на праводателите на ответника, каквото възражение е направеното в настоящия отрицателен установителен иск. Въззивникът сочи, че различни твърдения са наведени по отношение на правата на ответника в настоящото производство и в производството по чл.108 ЗС. Твърди се, че с решение на АдмС-Варна е отменена заповедта на Началника на СГКК-Варна за нанасяне в каастъра на имота на ответника, поради което и постановеното решение по ревандикационния иск се явява по отношение на несъществуващ имот. Това обуславя и правния интерес от търсената с ОУИ защита. Моли се за отмяна на първоинстанционното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника по жалбата „Вип билд“ ЕООД чрез адв. П. С., с който жалбата се оспорва. Изразява становище, че поддържа отговора на исковата молба и са направени възражения в същия смисъл. Излага се, че с 1

Определение №2032/27.04.2026г. по ч. гр.д. №728/26г. по описа на ОС-Варна съдът също е изложил мотиви за недопустимост на производството, в резултат на които мотиви е постановено и атакуваното определение. Освен това се сочи, че решението по адм.д.

№1007/23г. на Адм.С –Варна не се отразява на постановеното решение по ревандикационния иск, тъй като с него е прието именно, че се касае за спор за материално право, разрешен с този иск. Излага, че делото е следвало да бъде прекратено на поне едно от двете основаниявторо заведено дело при висящо такова, липса на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск. Моли частната жалба да бъде остъвена без уважение и да му бъдат присъдени разноски.

В. В. чрез адв. Д. е сезирал съда и с частна жалба вх.№58943/22.07.2026г. срещу Определение №9336/13.07.2026г., с което ВРС по негова молба е намалил присъденото на ответното дружество възнаграждение само до сумата от 1 200 евро. Твърди се, че и посоченото възнаграждение е прекомерно предвид материалния интерес и предвид множеството дела между страните, което е обусловило влагане на по-малко време при осъществяване на процесуалната защита, изразяваща се в изготвяне на отговор на исковата молба. Моли да бъдат присъдени разноски в минимален размер.

Постъпил е отговор от ответника „Вип билд“ ЕООД, с който жалбата се оспорва.

Твърди се, че възнаграждение е определено, като е съобразен и начислен ДДС. Твърди се и че следва да бъде съобразено, че отговорът на исковата молба е достатъчно обемен /18 страници/ и обоснован, така че направените в него възражения за недопустимост на иска да са споделени от състава. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Частните жалби са подадени в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което и са процесуално допустими и подлежат на разглеждане от настоящия състав на ВОС.

По подадената частна жалба срещу прекратителното определение съставът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.124 от ГПК на В. С. В. срещу „Вип билд“ ЕООД, за признаване за установено, че ответникът не е собственик на реална част от имот с идентификатор ***** по актуални КК и КР на гр.

Варна, защрихована с червени щрихи и заключена между точки А-Б-С-Д на скицата на л. 63 от делото на РС-Варна, с площ на реалната част от 419 кв. м., разположена в северната част на имота с идентификатор *****, при граници на реалната част: поземлени имоти с идентификатори ********; **********; ******** и останалата част от ПИ с идентификатор ***** по актуалните КК и КР на гр. Варна. Искът е обоснован с твърдения за право на собственост на ищеца В. върху процесната реална част от ПИ №***** с площ на частта 419кв. м., въз основа на представения по делото договор за покупко-продажба от дата 03.11.2005г., евентуално „владение“, считано след 2009г., при липса на такива вещни права в ответника по делото. Твърди се, че ответникът не се легитимира като собственик, тъй като е получил правото си на собственост въз основа на обявен за окончателен предварителен договор, като обаче имотът- предмет на съдебното решение, не е бил годен обект, тъй като не е нанесен в кадастъра и е несъществуващ. Освен това се излага, че ответникът е получил имота от праводателите си Елена Цанева и Йовка Ангелова, които не са придобили имота по силата на договор за доброволна делба рег. №2801/2006г., тъй като поставеният им в дял имот- процесния- не е отговарял на законовите изисквания за площ и лице на самостоятелен имот.

2

С отговора на исковата молба ответникът „Вип билд“ ЕООД прави възражение за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, като излага, че ищецът вече е предявил иск по чл.108 от ЗК, по които е образувано гр.д.№8044/23г. на ВРС за същата реална част от 419 кв. м., поради което и не е налице правен интерес от предявения иск.Ответникът се позовава на липсата на правен интерес за ищеца, тъй като решението по осъдителния иск за собственост формира сила на присъдено нещо относно съществуването на правото на собственост на ищеца на посоченото от него основание. Сочи, че по образувани гр. дело № 8044 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, 46- и състав, и настоящото дело, ищецът сега заявява едни и същи основания с тези по вече отхвърлената му претенция. Обръща внимание, че същият ищец спрямо същият ответник води и друго дело, образувано по обективно и субективно съединени искове, главен от които е отрицателен установителен иск за собствеността върху целия поземлен имот с идентификатор *****, а именно гр. дело № 20233110108045 по описа за 2023 година на Районен съд - Варна, 33-и състав, завършило с решение № 1918 от 27.05.2025 г.

С атакуваното определение ВРС е приел предявения установител иск за недопустим поради липса на правен интерес.

Настоящият състав намира определението за правилно и законосъобразно.

Постановките на ТР №8 от 27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС разясняват, че правен интерес от отрицателен установителен вещен иск е налице само при твърдяно защитимо материално право на ищеца, което неоснователно се оспорва от ответника, като интересът трябва да бъде доказан от ищеца. Защитимото право в случая е правото на собственост на ищеца върху процесната реална част, за която изложените основания са, че е придобита по покупко-продажба на 03.11.2005г., евентуално давностно владение в периода след 2009г. до подаването на исковата молба. Същите основания ищецът е заявил и при предявяване на претенцията си по гр.д. № 8044/23г. , по което дело макар да е избрал друг ред за защитаревандикационния осъдителен иск, ищецът защитава същото свое вещно право на собственост, което е предмет на защита и по настоящия установителен иск. Твърденията, че ищецът по гр.д. №8044/23г. по описа на ВРС не се е позовал на нищожност на придобивното основание на праводателите на ответника, не променя горния извод.

Правоизключващите възражения досежно правото на собственост на ответника не са част от основанието, на което ищецът позовава своето право, респективно нововъведени правоизключващи основания не променят предмета на спора. Правен интерес, обуславящ интерес от предявяване на ОУИ е налице само когато се въвеждат нови основания за възникване правото на собственост на ищеца. В случая обаче не е така. Предвид това и настоящият състав споделя извода, че независимо от изхода на предявения ревандикационен иск- правото на ищеца ще бъде установено или отречено със сила на присъдено нещо. В първата хипотеза, ищецът няма интерес от ОУИ, тъй като правото му на собственост ще бъде признато със СПН. Във втория случай, правото на собственост на ищеца ще бъде отречено на твърдението от него основания /идентични с тези, наведени в настоящия спор/, поради което и на ищеца няма да е принадлежи право, което да защитава. Респективно, не е налице правен интерес от предявяване на ОУИ. Поради изложеното и съставът приема, че предявеният иск е недопустим и законосъобразно производството по същия е прекратено.

Частната жалба срещу прекратителното определение следва да бъде оставена без уважение.

По втората частна жалба срещу определението за изменение на прекратителното определение в частта за разноските:

С Определение № 6737/11.05.2026 г., с което съдът е прекратил производството по гр. дело №10721/2025г. по описа на ВРС, са присъдени и разноски в полза на ответника „Вип 3 билд“ ЕООД за адвокатско възнаграждение в размер на 3067,75 евро. В постъпилата частна жалба вх. № 43809/02.06.2026 г., подадена от ищеца В. С. В., е било инкорпорирано и искане по чл. 248 ГПК за изменение на Определение № 6737/11.05.2026 г. в частта за разноските, присъдени в полза на ответника и намаляването им, тъй като се е твърдяло прекомерност на адвокатското възнаграждение. С атакуваното определение ВРС уважил частично молбата на жалбоподателя В. и редуцирал адвокатското възнаграждение на 1 200 евро.

Определението е законосъобразно.

Настоящото производство е било образувано по предявен отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК от В. С. В. срещу „Вип Билд“ ЕООД, че ответникът не е собственик на реална част от имот с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна, защрихована с червени щрихи и заключена между точки А-Б-С-Д на скицата на л. 63 от делото на РС-Варна, с площ на реалната част от 419 кв. м. Съобразно приложената данъчна оценка /л.64 от делото/, цената на иска възлиза на 9 511 евро /18 603 лева/.

Съобразно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при тази цена на иска възнаграждението за адвокатския труд възлиза на 2 074 лв. или 1060 евро без ДДС, а с ДДС - 1 272 евро. ВРС е определил възнаграждение в размер на 1 200 евро, т.е под определения в Наредбата минимум. Настоящият състав отчита даденото разрешение на СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 по тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че (арг. чл. 633 ГПК), съобразно което размерите на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съставляват правила, противоречащи на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, вр. с чл. 4, пар. 3 от ДФЕС, поради което задължителният им характер е отречен. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което е застъпено становището, че регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не представляват обвързващи съда правила, но могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденияа. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Горното безспорно следва да бъде съобразено, но следва да се има предвид и че петитумът на частната жалба на В. В. е разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат определени около минимума съобразно Наредбата. Това е сторено от ВРС, като е определено възнаграждение дори под минимума.

Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb5b66dc-d6b8-4d0e-aa5b-f71e55237369