Решение № 433 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20245330202361 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 36-0001726/08.12.2023 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) Пловдив, с което на „МГ-Г-Транспорт“ ООД с ЕИК 205260502, на основание чл. 99, пр.

4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на Министъра на транспорта и съобщенията (Наредбата).

Дружеството жалбоподател чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на процесуалния закон и по конкретно на неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН и относно описанието на нарушението в съдържанието на обжалвания акт. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема бланкетно становище по жалбата с писмото, с което е изпратено за обжалване наказателното постановление, не изпраща представител в съдебно заседание. Моли да се потвърди обжалвания акт поради неговата законосъобразност.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред.

По отношение на срочността на жалбата съдът съобрази, че върху НП е отбелязано с резолюция, че следва да се счита за надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН от дата 28.02.2024 г., а лично на управителя на дружеството е връчено на 09.04.2024 г.

1

Отбелязването върху наказателното постановление за връчването му по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не е обвързващо за съда, който е длъжен да направи самостоятелна преценка за спазване предпоставките за връчване по обсъждания ред.

Преди всичко следва да се посочи, че това отбелязване на съдържа никаква индикация за авторството му, което по силата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН може да извърши единствено и само наказващия орган. Липсва дори и подпис на посочената резолюция. В този смисъл не може да се приеме, че наказателното постановление е влязло в сила дори и от формална гледна точка на отбелязването поради липсата на авторство му.

В допълнение, за да се счита постановлението за редовно връчено по този ред е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки – деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият му адрес да не е известен. Константна е съдебната практика, че за да е налице първата предпоставка не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния от органите адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него и го напуснало. Затова е установено правилото, че, за да се докаже това обстоятелство по несъмнен начин, е необходимо служителят по връчване да е посетил адреса неколкократно, но не по-малко от два пъти и то в различно време - така Определение № 1376 от 21.09.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 2438/2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Определение № 66 от 11.01.2019 г. по к. ч. адм. н. д. № 32/2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив и др. Следва да се съобрази и че едно от тези посещения е необходимо да бъде във време, в което лицето би се очаквало да бъде на адреса – за физическите лица в извънработно време, а за юридическите – в работно време.

Съобразно представените към делото писмени доказателства тези условия по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не са налице. По делото е налице само една разписка за връчване на обжалвания акт чрез пощенска услуга, върху която е отбелязано, че пратката не е получена. От друга страна АУАН е бил съставен в личното присъствие на управителя на дружеството, от което може да се заключи, че дружеството жалбоподател може да бъде издирено и да му се връчи предвидения за това документ. Оттук изводът на съда сочи на неполагане на достатъчно усилия за връчването на НП от страна автомобилната администрация, а оттам и на неправилно приложение на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Изложените данни по никакъв начин не са достатъчни, за да се обуслови извод, че дружеството трайно е прекъснало връзката си с известния по преписката и вписан в Търговския регистър адрес и новият му адрес е неизвестен.

Ирелевантно се явява обстоятелството, че към 07.11.20223 г. дружеството жалбоподател е узнало за обжалваното наказателно постановление, в който смисъл е писмо с рег. № 11-36-25/72 от 03.11.2023 г. Всъщност това писмо представлява предложение на наказващия орган до дружеството за приключване на административнонаказателната преписка чрез споразумение, но не се връчва наказателното постановление, нито съдържанието му става цялостно известно на наказаното лице. Срокът за обжалване тече не от узнаването за съществуването на НП, а от връчването му, доколкото единствено с последното действие санкционираното лице ще може да се запознае с фактическите рамки на обвинението за извършване на нарушение, приетите за нарушена и санкционна норма, наказанието и останалите мотиви на наказващия орган да издаде акта.

От гореизложеното единствено възможен за съда е изводът, че от представените по делото и преписката доказателства не се установява да са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което изцяло незаконосъобразно се явява вписването, направено на 28.02.2024 г., че постановлението следва да се счита влязло с вила на 2 същата дата.

В този смисъл е и практиката на Административен съд - Пловдив по сходни случаи – Определение № 908/07.06.2022 г. по ЧКАНД № 1366/2022 г. по описа на АС Пловдив, Определение № 923/08.06.2022 г. по ЧКАНД № 1215/2022 г. по описа на АС Пловдив, Определение № 1029/27.06.2022 г. по ЧКАНД № 1216/2022 г. по описа на АС - Пловдив, Определение № 1101/08.07.2022 г. по ЧКАНД № 1414/2022 г. по описа на АС - Пловдив, Определение № 1100/08.07.2022 г. по ЧКАНД № 1365/2022 г. по описа на АС - Пловдив и др.

С оглед на така изложеното, жалбата се явява подадена в срок, поради което е и процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следното.

От фактическа съдът намери за установено следното:

В обжалваното наказателно постановление от фактическа страна е прието, че на 02.03.2023 г. в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 82, където е седалището на РД „АА“ – Пловдив, дружеството жалбоподател „МГ-Г-Транспорт“ ООД с ЕИК 205260502 като лице, притежаващо лиценз за Общността № 21180, валиден до 07.08.2029 г. не е отчело в определения срок до 01.04.2023 г. разрешително за Република Турция с № 115632, получено с резервация на разрешително № 8W3QA7T5 от БОП-43 Пловдив, БОП БГ ООД, по реда на Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС.

Установява се от фактическа страна, че в края на март месец, 2023 г. в РД „АА“ – Пловдив е получена по териториална компетентност преписка от централното управление на автомобилна администрация за невърнати (неотчетени) разрешителни.

Отчитането се изразявало във връщане на бланката на разрешителното, която е използване в регионалните дирекции на Агенцията по автомобилна администрация.

Получаването на разрешителното може да стане и от граничния пункт, от бюрата на превозвачите, чрез резервация от ГКПП при влизане в страната. Получената относно разрешителното на дружеството жалбоподател информация била само за номер на него и на резервацията, но не и дата на издаването им. Въз основа на това писмо служителят към РД „АА“ – Пловдив Б.И. преценил, че дружеството е извършило нарушение.

За установеното нарушение бил съставен АУАН бл. № 335512 от 18.10.2023 г., в който е квалифицирано нарушението на дружеството жалбоподател съответно на описанието като по чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС. Актът бил съставен в присъствието на представителя на дружеството, неговия управител, пред когото бил прочетен и с когото актосъставителят разговарял. Действително представителят на дружеството говорил развалено български език, но видимо разбирал прочетеното и потвърдил това пред актосъставителя. Той подписал акта, като не вписал, че има възражения.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП № 360001726/08.12.2023 г. срещу дружеството жалбоподател, с което му била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 25 от Наредбата на основание чл. 99, пр. 4 от ЗАвПр.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетеля

Б.И. актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, копия на разрешително № 115632, получено с резервация на разрешително № 8W3QA7T5 от 3

БОП-43 Пловдив, БОП БГ ООД, покана с рег. № 84-00-54-1177/18.10.2023 г., писмо с рег. № 52-00-54-571/22.01.2024 г. ведно с обратна разписка, че пратката не е получена, заповед № РД-08-107 от 29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията, писмо с рег. № 11-36-25/72 от 03.11.2023 г. от РД „АА“ – Пловдив, копие на НП № 360001725 от 08.12.2023 г.

Разпитан в съдебно заседания актосъставителя споделя, че описаната в акта фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана от него, вследствие на получена в края на месец март преписка от централата на агенцията. Посочва какви документи са били изпратени на териториалната дирекция и въз основа на които е съставил изводите си от фактическа страна, за това да не е било върнато, т.е. отчетено, разрешителното , както и начинът на получаване на резервацията. Спомня си за обстоятелства около владеенето, макар и не добре, на български език от управителя на дружеството, на когото е изчел акта и от когото е получил устно потвърждение, че е разбрал съдържанието му.

Показанията му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Информацията, дадена от него по основния въпрос предмет на установяване и проверка, съответства на писмените доказателства – издаденото от турските власти разрешително и резервация на разрешително.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираха се и нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили съществено правата на жалбоподателя. По конкретно са нарушени правилата за пълно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са били извършени – чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

От фактическа страна в АУАН е посочено, че на 02.03.2023 г. дружеството жалбоподател е извършило нарушение, което се състои в неотчитането в определения срок до 01.01.2023 г. разрешително за Република Турция, получено с резервация на разрешително от местните власти. Същевременно от фактическа страна е прието, че отново на 02.03.2023 г. дружеството е извършило нарушение, което се изразява в неотчитането в определения срок до 01.04.2023 г. на същото разрешително, получено с резервация на разрешително. Очевидно е, че от една страна един и същи акт (дали НП, дали АУАН) съдържат два различни момента, от който е извършено нарушението и до който е следвало да бъде извършено действието. От една страна и НП, и АУАН съдържат данни, че на 02.03.2023 г. дружеството е извършило нарушение (което е единственото съвпадение в датите от фактическа страна), като същевременно съответно в НП се сочи, че крайният срок на изпълнение на задължението (извършване на действието) е до 01.04.2023 г., а в АУАН този срок е посочен като 01.01.2023 г. Очевидно е несъответствието при посочване на конкретния месец на извършване на нарушението, още повече като се вземе предвид, че чл. 25 от Наредбата вменява като срок за изпълнение до 1 март на следващата календарна година, т.е. нормативната истина е някъде по средата от двете предложения на администрацията. Така описан срокът, до който е следвало да се изпълни задължението и първият му ден от неизпълнението, което вече представлява датата на извършване на нарушението, води до неяснота относно времето на извършване на нарушението, респ. времето, до което е следвало да извърши действието, и представлява нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, съответно на 4 чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, и ограничава правото на защита на нарушителя. В конкретния случай се касае за съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административнонаказателното производство, Наличието на несъответствие по отношение на времето на извършване на нарушението, което в случая е и съществен елемент от състава на нарушението, доколкото се касае до санкциониране бездействието на лицето в законоустановения срок, представлява пречка за контрол законосъобразността на издадения акт от съдебната инстанция. Това по своята същност представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. В този смисъл Решение № 339 от 15.02.2012 г. по к.н.а.х.д. № 3220/2011 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1099 от 14.05.2012 г. по к.н.а.х.д. № 325/2012 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.